11° C, облачно
При недостиг на елемента се получават ниски добиви, а реколтата е с лошо качество
Калият е един от основните хранителен елемент за културните растения. Той участва в много физиологични и биохимични функции в растителния организъм. Елементът е свързан с водния режим, минералното хранене и синтеза на въглехидрати.
При недостиг на калий растежът е подтиснат, а добивът от културите е редуциран. Положителната роля на калия се изразява в:
0 Стимулира ранния растеж и удължава вегетацията на културите.
0 Подобрява качеството на продукцията - чрез повишение на протеини и захари.
0 Повишава усвояването на вода и подобрява сухоустойчивостта.
0 Съдейства за повишена устойчивост на полягане и зимоустойчивост.
0 Подобрена устойчивост на болести и неприятели.
Калият има основно значение за строежа на тъканите и за качеството на продукцията, като повишава съдържанието на захар в гроздето и плодовете, на скорбялата в картофите, качеството на листата при тютюна, здравината на влакното и т.н.
В почвата
Общото съдържание на калий в почвите, особено в сравнение с азота и фосфора, е сравнително високо - 1-3% К2О. Основно елементът се намира в първичните и вторични скали и минерали. Неговото съдържание зависи от почвообразуващите скали, степента на изветряване, процесите на почвообразуване и степента на ерозия.
Като цяло преобладаващата част от българските почви имат относително високо съдържание калий (повече от 1.5%), като най-ниско е в светлосивите и псевдоподзолистите горски почви, както и тези с лек механичен състав - делувиални и алувиални.
Калият в почвата се намира в четири форми:
. Силикатен калий - съдържа се в първичните скали и минерали. Слюдените минерали са особено важен потенциален източник на достъпен калий, който се освобождава в процесите на изветряване.
. Необменно-свързан (резервен) калий - в глинестите минерали.
. Обменно-адсорбиран калий - от отрицателно заредените почвени колоиди. Намира се в глинести минерали и хумусни вещества.
. Водоразтворим калий в почвения разтвор, който представлява 1/10 до 1/5 част от обменния калий.
В културите
Калият, за разлика от азота и фосфора, не участва в състава на структурни органични съединения, а се намира в свободно разтворимо и обменно състояние. Независимо от това той има важна роля за състоянието на колоидите, дейността на редица ензимни системи, формирането на въглехихдрати, азотния обмен на растенията и други процеси, които протичат в растителния организъм.
Съдържанието на калий в растенията варира в много широки граници - от 0.5 до 6%. Като цяло то е по-голямо в младите органи, като се трансформира в тях от по-старите. За разлика от азота и фосфора елементът не се реутализира и акумулира в зърното, а основната му част остава във вегетативните органи.
Износът на калий с реколтата е голям и варира от 6-8 до 30 кг К2О на декар. Културите, които усвояват големи количества калий са слънчоглед, картофи, цвекло и някой зеленчуци. Те са и т. нар. калиеволюбиви.
Растенията усвояват калий от почвения разтвор, който е в равновесие с обменния калий в почвения поглъщателен комплекс. Калият е основният катион, който се усвоява като противойон на нитратните и фосфатните аниони и е от голямо значение за йонния баланс на растенията.
При недостиг
При остър дефицит на калий растенията проявяват характерни симптоми:
0 задържане растежа на корените и листата;
0 последните получават хлоротично оцветяване;
0 некроза по периферията;
0 завиване по главната нерватура и други.
При недостиг на елемента се получават ниски добиви, а реколтата е с лошо качество.
При излишък
При повишено калиево торене, което по-рядко се наблюдава, се получава дисбаланс между калия и калция, което води до характерни заболявания по животните, хранени с трева или сено, отглеждани на такива почви.
Видове торове
Единственият източник за производство на калиеви торове са природните запаси на суровия калиеви соли, намиращи се в няколко страни - Германия, Франция, Русия, САЩ, Полша и някои други. В зависимост от това дали се използват директно, в необработено състояние, или след промишлена обработка, се различават следните видове калиеви торове:
0 Природни калиеви соли
Състоят се предимно от калиев хлорид (КСІ), но съдържат също значителни количества натриев и магнезиев хлориди. Обикновено са оцветени червено, имат кристаличен строеж и се използват директно за торене или за производство на концентрирани промишлени торове.
0 Калиев хлорид - 48-62%
Получава чрез прекрастилизиране на природните калиеви соли. За да се намали цената на продукта, често се смесва с природни калиеви соли и се получава продукт с 30-40% К2О.
0 Калиев сулфат - 48-52%
Получава се при обработка на калиев хлорид със сярна киселина. Той е най-качествения калиев тор, тъй като не съдържа хлор, който влошава качеството на някой култури - тютюн, картофи, цвекло и други.
0 Комбирани торове
В тях се съдържат също азот и фосфор - NK и NPK.
Запасеност
В нашата страна като стандартен метод за определяне на съдържанието в почвата е приет ацетатно-лактатния метод, в извлеците на който се определя едновременно наличието на достъпните за растенията фосфор и калий.
Приети са следните т. нар. гранични индекси за различните степени на запасеност:
. Слабо запасени почви
Те се нуждаят от добро калиево торене, тъй като съдържание на елемента в тях е до 10 мг. К2О/100 г почва.
Освен това трябва да се има предвид износа на калий с реколтата, особено на калиеволюбиви култури, а също и такива със специфични изисквания за качество.
. Средно запасени почви
Те са със съдържание 10 до 20 мг К2О/100 г почва.
При тях е необходимо умерено калиево торене предимно на калиеволюбивите култури или такива, които реагират на торене чрез добива си.
. Добре запасени почви
Те са със съдържание над 20-25 мг К2О/100 г почва. Като цяла те не се нуждаят от калиево торене.
Калиев режим на почвите у нас:
0 Почви с благоприятен калиев режим са типични и излужени черноземи, смолници, повечето тъмно сиви и сиви горски почви, повечето типични и излужени канелени горски почви и някои други.
0 Почви със средно благоприятен калиев режим са ерозирани сиви горски почви, някой излужени и деградирани канелени горски почви и други. В карбонатните черноземи достъпността на калия се ограничава от алкалната реакция на почвата.
0 Почви с неблагоприятен калиев режим са псевдоподзолисти сиви и канелени горски почви, леки алувиални почви с кисела реакция, делувилани плитки и неразвити почви върху кисели скали и други.
Съотношението между трите групи почви е приблизително 60:20-25:15-20%.
По-пълна представа за калиевия режим се получава при допълнително определяне на т. нар. резервен (фиксиран, необменен) калий, който определя способността на почвата да поддържа нивото на обменния калий при изчерпването му от растенията.
Съществуват и се прилагат математични модели за определяне необходимостта от калиево торене, при които освен съдържанието на достъпен почвен калий се включват данни за планираните добиви, износа на калий с реколтата, възможни загуби на калий и необходимостта от подобряване нивото на достъпния почвен калий.
Коментари