Леонард Цвятков, фермер с пасищни кокошки от Горна Оряховица: Видях, че има търсене, а няма никаква конкуренция

Нормативните ограничения пречат, пасищното отглеждане на кокошки да бъде средство за препитание, посочва стопанинът

Много хора предпочитат яйцата от пасищни кокошки пред тези от свободно отглежданите пернати в индустриалните ферми. Потребителите са готови да платят повече, но предлагането не може да покрие търсенето. За да отговори на тези апетити, преди 2 години Леонард Цвятков създава собствена ферма за пасищно отглеждане на кокошки в село Поликраище, община Горна Оряховица. За „Български фермер" той разказа как е преминал от търговията с храни към отглеждането на индустриалните породи Ломан браун и Бял Легхорн в мобилни конструкции.

„Аз съм си момче от село и винаги съм

обмислял да започна някакъв вид селско стопанство

- дали ще е зеленчукопроизводство или животновъдство. Минахме с брат ми през зайцевъдство, но само като хоби. Занимавах се с пчеларство 7 години. През това време паралелно съм бил търговец, имали сме фермерски магазини, продавали сме по пазари. Идеята за ферма за пасищно отглеждане на кокошки зрееше няколко години. Проучвал съм в чужбина как работят тези ферми. В целия свят има подобни стопанства и ми беше много интересно защо в България няма. Започнах да търся и се оказа, че в България тези ферми се броят на пръстите на едната ръка, а и бяха нещо подобно, но не същите като нашата.

През това време в магазина

ние искахме да продаваме яйца

от пасищни кокошки и се оказа, че много трудно мога да намеря такива. Хората ги търсеха в магазина, а ние не можем да им предложим.

В крайна сметка: видях, че има търсене, а няма никаква конкуренция - защото пет ферми за цяла България са нищо – и просто взех решение, започнах по-задълбочено да търся. Направих си бизнесплан, започнах да си търся и някакъв вид финансиране. Лека полека, с общи усилия, днес имаме 300-400 кокошки от породите Ломан браун и Бял Легхорн и имаме накъде да се разширяваме.

В момента доставяме яйцата си в различни магазинчета

в района на Велико Търново, обозначили сме с големи букви, че са от пасищни кокошки. Планираме да изградим цех за опаковане на яйца, тогава ще можем да продаваме в София и в големите градове. Изпращаме също по куриер.

Все още сме в графа хоби фермери, тъй като човек не може да се издържа само с това, макар че спрях да се занимавам с магазините, за да мога да се занимавам само с фермата. И вече ще опитам да го развия като бизнес.

Отглеждаме нашите кокошки пасищно

При този метод дори няма сграда и кокошките са в мобилни конструкции – волиери, които се местят по полето. Една волиера е с размери 40 м² и височина 5 метра. Това пространство е достатъчно, за да побере около 350 кокошки.

Пернатите имат инстинкт, да не се отдалечават твърде много от полозите си. Тъй като преместваме волиерите всяка седмица, кокошките постоянно имат достъп до трева и до насекоми. Площта няма особено голямо значение, ако волиерите се местят както трябва. Може да отглеждаш една кокошка на 4-6 м² площ, но ако местиш мобилните конструкции ротационно, оставяш тревата да се възстанови. Това е главната идея.

Нашите кокошки разполагат с около 20 м² на кокошка

Повече от това вече не им е необходимо, ако правилно се ползва земята. Това е 5-6 пъти повече от свободния метод на отглеждане.

Използваме същите породи, както в индустриалното производство. В естествена среда те не могат да дадат пълния си капацитет, тъй като са създадени за промишлено производство. Нашите кокошки имат средногодишна носимост от 75 и 80%. За индустриално производство това се смята за недостатък, но ние компенсираме с по-висока цена.

Стигали сме до 20-30% мръсни яйца,

което е умопомрачително за индустриалното производство, където предполагаме около 1% мръсни яйца. Ние се стремим да достигнем поне до 5% мръсни яйца. В България е забранено миенето на яйца и трябва да ги ползваме за лична консумация.

Ние организираме срещи с хора, които имат интерес да отглеждат кокошки пасищно. Основната тема на последната среща беше маркетингът. Ако не разбираш от бизнес, маркетинг и брандиране, много трудно ще намериш пазар за своята продукция, особено когато става въпрос за по-екологична, иновативна и бутикова продукция. Според мен това е по-скоро задължително, отколкото по желание.

Преди години, когато отворихме фермата,

имаше още пет подобни ферми,

а сега може би са вече 15-ина ферми, които са се появили на пазара. Вярвам, че може би сме допринесли за създаването на част от тях, най-малкото като мотивация."

От опита си в птицевъдството Леонард Цвятков е категоричен, че нормативната уредба в България не дава възможност за развитие на пасищното отглеждане на кокошки:

„Има спешна нужда от промяна на наредба 44 и наредба 25

за хуманно отношение към животните. В съществуващата нормативна уредба не е предвидена пасищна технология за отглеждане на кокошки. Според закона, кокошката въобще не е пасищно животно и по никой закон не може да се окачестви като такова, затова ние регистрираме нашите кокошки като свободни и ги отглеждаме на пасища. И само маркетингът може да докаже пред клиента, че кокошката е пасищна. Самото законодателство не изключва пасищното отглеждане, но и не го категоризира под някаква форма. Има много неща в съществуващите наредби, които реално пречат на малките производители да пораснат."

Индустриално производство се води над 351 птици, което за мен лично е нереалистично. И ако тези животни се гледат по пасищен метод, според мен не е никакъв проблем да се гледат и 2000 птици, като по никакъв начин не виждам това да е индустриално производство. Според мен индустриално производство трябва да е категоризирано при над 5000 птици.

Редица подобни неща спъват развитието на малкия фермер

Наредба 26 за директните доставки също поставя много големи ограничения по отношение на броя яйца, които птицевъдите могат да продават. Според промените в наредбата, които предстои да влязат в сила, имаш право да продаваш до 500 яйца на седмица, което прави около 100 кокошки. Ако си млад предприемач, който иска да се развива, трябва да купиш около 100 кокошки и да продаваш легално на яйцата. Но на 102-та и на 351-та кокошка ти вече нарушаваш и двете наредби, и подлежиш на санкции.

А ако един малък фермер, който вече отглежда кокошки до броя, според наредбите, иска да се развива, как той ще достигне рентабилните 10 000 кокошки?! Капиталът при стартиране е малък, но за да надскочиш тези наредби е огромен и невъзможен за осигуряване нито със заем, нито със субсидия, нито с лични средства. Човек, и имотите си да продаде, пак няма да може да направи скока от едното към другото ниво на производство.

Необходимо е, тези изисквания да се преразгледат,

защото има интерес към създаване на такива ферми. Забраните за изкарване на открито също пречат, тъй като БАБХ ги налага, минават години, но не ги отменя. Докато в чужбина, като премине периодът на карантина в съответната област, фермерите се освобождават от задължението да ги затварят. Ако на един пасищен фермер му затворят кокошките, той вече не може да работи и трябва да ги изколи или да мине в сивия сектор.

В мобилната ферма се отглеждат индустриалните породи Ломан браун и Бял Легхорн

Яйцата се доставят в различни магазинчета в района на Велико Търново