Производството на розе в домашни условия е сравнително лесно, но за получаването на качествено вино са необходими добър подбор на гроздето, правилно извличане на цвета, контролирана ферментация и добра защита от окисление. За разлика от червеното вино, при розето контактът на гроздовата каша с ципите е много по-кратък. Именно чрез продължителността на този контакт се контролира количеството на извлечените багрилни и фенолни вещества и съответно крайният цвят на виното.

За домашно производство могат да се използват различни червени винени сортове, като изборът зависи от желаните характеристики на готовото вино. Подходящо е гроздето да бъде добре узряло, но не презряло, със запазена свежа киселинност и без признаци на гниене. За предпочитане е гроздето да се прибира в по-хладните часове на деня, рано сутрин или вечер.

За сухо розе обикновено се взема

грозде със захарност около 20 и 23%,

но конкретната стойност зависи от сорта и стила на виното, който искаме да получим.

След прибирането гроздето трябва да бъде внимателно сортирано. Отстраняват се загнилите, плесенясалите и повредените гроздове и зърна, както и листата. Сортирането е особено важно при домашното производство, тъй като дори сравнително малко количество развалено грозде може да окаже отрицателно влияние върху аромата и вкуса на готовото вино. След сортирането гроздето се ронка, като зърната се отделят от чепките. Чепките обикновено не се оставят, тъй като могат да внесат допълнителни танини и тревисти нотки.

След ронкането следва кратък контакт на гроздовата каша с ципите. При розето целта е да се извлече само необходимото количество цвят и аромат. В зависимост от сорта и желаната интензивност на цвета кашата може да престои с ципите приблизително от 2 до 8 часа. При някои силно оцветени сортове и при по-висока температура дори няколко часа са напълно достатъчни. Важно е да се следи цветът, а не сляпо да се спазва определено време.

Температурата по време на този кратък контакт също има значение. При по-ниска температура процесите протичат по-бавно и контролът върху извличането на цвета е по-лесен.

След достигане на желания цвят

гроздовата каша трябва да бъде пресована

Получената мъст се отделя от ципите и семките и се прехвърля в подходящ съд за ферментация. Пресоването трябва да бъде умерено и внимателно. При прекомерно силно пресоване могат да се извлекат повече фенолни вещества, танини и съединения от семките и ципите, което може да направи готовото розе по-грубо и с неприятна горчивина. При домашни условия е по-добре да се работи постепенно и да се отделят първите, по-качествени фракции от мъстта.

Получената мъст трябва да бъде предпазена от контакт с въздуха. Това е особено важно при розето, тъй като

окислението може да доведе

до загуба на свежия цвят и аромат

и до появата на кафеникави оттенъци. При преработката е желателно да се използват чисти и добре дезинфекцирани съдове, маркучи, преса и други инструменти. Контактът с въздуха трябва да бъде ограничен, особено при прехвърлянето на мъстта.

В този момент може да се използва и серен диоксид за защита на мъстта от окисление и нежелани микроорганизми. Количеството не трябва да се определя „на око", тъй като ефективността на серния диоксид зависи от pH на мъстта. При по-високо pH е необходим по-голямо количество серен диоксид за постигане на същата защитна ефективност.

След пресоването мъстта може да се остави да се избистри за около 12 - 24 часа. Ако условията позволяват, процесът се извършва при по-ниска температура. По време на утаяването по-тежките частици, постепенно се отделят на дъното на съда. След това по-чистата мъст се отделя внимателно от грубата утайка и се прехвърля в съд, в който ще протече алкохолната ферментация.

За получаването на качествено розе е

препоръчително да се използва

селекционирана винена мая

Изборът на щам има значение за аромата, скоростта на ферментация и устойчивостта на процеса. Добре е маята да бъде предназначена за производство на бели и розе вина и да има добра способност да работи при по-ниски температури. Важно е и да се спазват инструкциите на производителя за рехидратация и дозиране.

Алкохолната ферментация при розето обикновено се провежда при сравнително ниска температура, приблизително 14-18°C. По-ниската температура спомага за запазването на летливите ароматни съединения и свежия плодов характер на виното. При прекалено висока температура ферментацията може да протече много бурно, като част от ароматите се губят. От друга страна, прекалено ниската температура може да доведе до забавяне или спиране на ферментацията, особено ако маята не е подходяща.

По време на ферментацията е добре редовно да се следи захарността. Това позволява да се установи дали ферментацията протича нормално. Постепенно захарите се преобразуват в алкохол и въглероден диоксид и показанието на захаромера намалява. Когато захарността спре да се променя и няма признаци за продължаваща ферментация,

трябва да се провери дали

процесът действително е приключил

След приключване на алкохолната ферментация младото вино се отделя от грубата утайка чрез първо претакане. Не е желателно младото вино да остава продължително време върху голямо количество груба утайка, тъй като това може да доведе до нежелани аромати. При претакането трябва отново да се ограничи контактът с въздуха, а съдът следва да бъде напълнен максимално, за да остане минимално въздушно пространство.
Следващият етап е свързан със стабилизирането и избистрянето на виното. Розето обикновено не се нуждае от продължително отлежаване и се произвежда с идеята да бъде свежо, ароматно и приятно за консумация сравнително скоро след приготвянето му. При необходимост могат да се използват подходящи избистрящи средства, а преди бутилиране трябва да се прецени дали виното е достатъчно бистро и стабилно.

Особено внимание трябва да се обърне на винената киселинност и стабилността на виното при ниска температура. Ако виното не е достатъчно стабилизирано,

след бутилиране и охлаждане могат

да се появят кристали от винен камък.

Те обикновено не представляват опасност за здравето, но влошават търговския вид на виното. При домашни условия стабилизирането може да се извърши чрез подходящо охлаждане и последващо отделяне на утайката.

След като виното е избистрено и стабилно, се пристъпва към бутилиране. Бутилките трябва да бъдат добре измити и дезинфекцирани. Виното се прехвърля внимателно, като се избягва излишното разпенване и контактът с въздуха. След затваряне бутилките се съхраняват на хладно, тъмно и сравнително постоянно място.

За разлика от някои висококачествени червени вина, розето обикновено не печели от продължително отлежаване. Неговото предимство е свежестта, плодовият аромат и приятната киселинност. Затова добре направеното домашно розе е най-добре да се консумира сравнително младо, когато ароматите и свежестта му са най-добре запазени.