Колко причини може да има, за да се създаде една жива ограда? Ето поне пет практически:
1. Защита от вятър - плътните храсти намаляват скоростта на вятъра и предпазват растенията и сградите след тях. Височината на живия плет играе основна роля в тази насока, но освен нея, важно е каква е структурата на растенията, размерите и разположението на листата, както и плътността на оградата. Обикновено такава ограда се отглежда в зависимост от посоката на преобладаващите ветрове.
2. Шумоизолация - гъстите зелени структури абсорбират част от шума, особено край пътища и зони с голям човекопоток. Тук също е важно какви са листата, колко са и каква е архитектурата на храстите.
3. Прах и замърсяване - листната маса улавя прахови частици и пречиства въздуха. При всеки дъжд или целенасочено почистване този прах пада, листата се освобождават от натрупванията и фотосинтезират по-добре. Ако имате жив плет и скоро не е валяло, почистете го. Веднага ще видите разликата, а и ще помогнете на самите растения.
4. Ограничаване на достъп - служи като естествена ограда трудна за преминаване. Особено ефективна ще бъде такава стена, ако избраните растения са снабдени с шипове и бодли. Визуалната бариера на зелената стена, освен сигурност, създава и усещане за уединение и спокойствие, за лично пространство на открито.
5. Микроклимат — всяка жива стена създава зона, в която факторите на средата са смекчени и съответно благоприятни за други растения. През зимните месеци защитава от силни, студени ветрове, през лятото пък предпазва от суховеи, запазва влагата и хвърля сянка, с което намалява прилежащата температура.
Не спираме до тук. Ето още няколко по-естетически и екологични цели, които ще постигнете със зелената ограда:
6. Визуално оформление - чрез различни по височина живи огради и плетове се разделя пространството на зони, рамкират се алеи и градински композиции, очертава се „гръбнака" на градината. Естествено оформената зелена граница заменя бетона и желязото или ги прикрива по много натурален начин.
7. Фон за цветни лехи - служи като неутрален или контрастен фон за цъфтящи видове. Без фон погледът се губи в далечината и трудно се концентрира. Още нещо, подобно на рамка на картина с живите плетове и тяхната структура и геометрия ще подчертаете красотата на всяко друго растение или зона в градината си.
8. Сезонен интерес - чрез избор на видове с различен по форма, цвят и период на цъфтеж, плодообразуване или друг ефект се осигурява целогодишна декоративност.
9. Местообитание за птици и дребни животни — всяка жива стена осигурява укритие за много представители на фауната. Ако растенията образуват и плодове, то полезни гости ще се настанят скоро. Не забравяйте, че птиците са приятели на градинаря главно защото се хранят с насекоми.
10. Опрашители - цъфтящите видове привличат пчели и пеперуди. По-малко познати са хищните насекоми, паразитоидните видове и други биоагенти и помощници, които ще контролират нападенията от вредители в градината по естествен начин.
Какво е подходящо
Живите плетове, както стана ясно, имат специфики и особености. Най-често височината им е тази, която взема превес при избора на растителни видове. Според нея те се разделят на ниски, средни и високи. Ето кои растения са подходящи за изграждане на жива стена по този показател:
За жива ограда с височина над 1,5-1,8 метра:
Лигуструм
Той расте бързо и образува плътна зелена стена. Растението се води полулистопадно, което означава, че през зимните месеци листната маса може да пооредее, но напролет разлистването ще бъде богато. Лигуструм е класическият избор за висок жив плет. Понася резитба повече от добре. Ако искате оградата да има строга геометрична форма и да бъде под конец, резитбите трябва да се извършват често. В този случай обаче няма да се образуват цветове, а съответно и плодове. С времето може да се стигне до обезлистване в основата на храстите, което също се регулира и поправя чрез резитби.
Лигуструмът е много подходящ за градски условия, защото улавя замърсяването и може да бъде чудесна шумоизолация. При засаждане, ако искате плътна ограда, разположете растенията шахматно и нагъсто.
Туи и кипариси
Иглолистните видове, сред които разнообразие от смарагди, лейланди, брабанти и други, са много подходящи и популярни за високи зелени стени. Изброените видове образуват плътен плет, който запазва декоративната си стойност през цялата година. Тази зелена стена отлично осигурява уединение и шумоизолация.
Растенията се чувстват добре при слънчево изложение и с регулярни умерени поливки. Две-три подхранвания с комбинирани и съобразени със сезона торове годишно са напълно достатъчни. Както при лигуструма, резитбата е задължителна, ако искате строги линии.
Фотиния и лавровишна
Фотинията е разкошно червенолистно и вечнозелено декоративно растение. Бласъкът на листата е изумителен, ако растенията се обгрижват добре. Фотинията е модерна в момента и се използва практически в паркове и обществени градини, а също и в лични дворове. Расте бързо. Предпочита слънчеви или полусенчести изложения. Не изисква кой знае какви грижи. Подрязва се значително по-рядко в сравнение с иглолистните видове и лигуструма.
Ако търсите нещо различно, фотинията ще отговори на всичките ви очаквания.
Много сходна и също толкова красива, но чисто зелена и по-традиционна е лавровишната. Тя оформя много изискан, плътен, вечнозелен жив плет. Големите лъскави листа са най-голямото ѝ предимство. Растежът е бърз. Грижите са малко. Изискванията са сходни с тези на червенолистната фотиния.
Подходящи храсти за средновисоки стени
Спирея
Спиреята се счита за нисък до средно висок храст с летен цъфтеж в бели и розови багри. Храстите образуват жива ограда бързо. Структурата е равномерна, плътна и понася подрязване отлично. Храстите са подходящи както за градска, така и за извънградска среда. Устойчиви са на климатични колебания и засушавания.
Вейгела
С ранен цъфтеж през пролетта и повторен през лятото, вейгелата ще се впише чудесно във всяка градина. Цветовете й са розови, бели, червени и техни нюанси. Архитектурата на тази красавица я прави подходяща за по-свободни и натурални плетове. С цветовете си вейгелата привлича пеперуди, пчели и други опрашители.
Потентила
Потентилата е сред най-слънчевите храсти, подходящи за средно висок жив плет. Тя е изключително устойчива. Цъфти в жълти, оранжеви и бели безбройни цветове почти непрекъснато през летните месеци. Видът е подходящ за слънчеви места. Справя се добре дори на бедна почва. Листопаден е и понася отлично резитби.
Дойция
Дойцията също спада към средно високите храсти, подходящи за жив плет или декоративна ограда. Тя цъфти изобилно и много красиво. Цветовете са бели, ефирни. Леко каскадната форма на клонките придава изтънчено и приказно излъчване на растенията.
Дойцията не е претенциозна и е много лесна за обгрижване. Обича слънчеви до леко засенчени изложения. Оформя се лесно с една до две резитби на сезон. Внимавайте само кога режете, за да не отстраните цветните пъпки.
Хиперикум
Хиперикумът е горд член на семейството на жълтия кантарион. Цветовете му са жълти, многобройни, събрани в съцветия. Ако се вгледате в тях ще видите красота в най-малкия детайл. След прецъфтяване се образуват атрактивни бели или червени плодчета. Често те попадат в цветните шедьоври на флористите през зимните месеци.
Хиперикум образува плътен и равномерен плет. Устойчив е на засушаване. Лесен за отглеждане. Цъфти дълго, а декоративният му ефект не се изчерпва само в този период.
Растения за нисък бордюр
Чемшир и лоницера
Няма как да не започнем именно с този представител на растителното царство. Да, доскоро имаше много негативни мнения за неговото представяне в градината заради това, че го нападат много гъсеници. Въпреки това няма друго растение, което да предлага толкова гъста и красива вечнозелена структура.
Чемширът се поддава отлично на оформяне, расте сравнително бързо и с него могат да се създадат перфектни геометрични живи форми. Подходящ е както за слънце, така и за сянка. Чрез него могат да се отделят алеи и лехи.
Подобно представяне има и лоницерата. Тя обаче изисква повече грижи във връзка с поддържането на формата. Расте значително по-бързо и е по-подходяща само за слънчеви изложения. Обича редовни поливки и подхранване.
Сантолина и сенецио
Сантолината е ароматна и нежна хубавица. Цени се основно заради плътната си листна маса в зелени или сребърни багри. Цветовете не са толкова харесвани, макар също да са красиви. Ако подрязвате и оформяте редовно, може дори да не разберете, че този бордюр може да цъфти.
Сантолината е сухоустойчива, което я прави идеална за минималистични градини, скални кътове и слънчево изложение. Бързо ще образува нисък, ароматен бордюр с отлични качества и лесна поддръжка.
Сенециото пък притежава интересни листа не само заради цвета им, но и заради формата им. Резитбата е препоръчителна. Ако не се извършва поне веднъж годишно, сенециото ще цъфти, но и основата му ще се оголи. Растението може да се вкорени от резници или да се размножи чрез семена.
Представянето му ще бъде отлично с много малко грижи.
Коментари