Черното гниене по лозата е една от болестите, които дълго време оставаха на заден план в сравнение с маната и брашнестата мана. Причината е, че при благоприятни условия заболяването може да се развие много бързо и да нанесе сериозни поражения върху листата, летораслите и най-вече върху гроздовете.

Патогенът произхожда от Северна Америка и е пренесен в Европа през 19-и век заедно с посадъчен материал. В България болестта се наблюдава сравнително рядко в сравнение с други гъбни заболявания, но при години с повече валежи и висока въздушна влажност може да предизвика значителни икономически загуби.

Опасността от черното гниене често се подценява, тъй като първите симптоми по листата могат да бъдат объркани с други заболявания или дори да останат незабелязани. Докато лозарят се фокусира върху контрола на маната и оидиума, инфекцията може постепенно да обхване гроздовете. Именно пораженията по зърната са най-опасни, защото водят до директни загуби на реколта. Заразените зърна изсъхват, мумифицират се и остават по грозда като характерни черни образувания, които служат като източник на зараза и през следващата година.

Особено чувствителен период за развитие на болестта е времето от формирането на гроздовете до началото на прошарването.

Освен че намалява количеството на продукцията, черното гниене оказва отрицателно влияние и върху качеството на гроздето. Загубата на здрави зърна води до неравномерно узряване на гроздовете, понижаване на технологичните показатели и затруднения при производството на качествени вина. При десертните сортове дори ограничени повреди могат да направят продукцията непродаваема поради влошения външен вид на гроздовете.

Как да разпознаем болестта?

Разпознаването на черното гниене в ранните етапи е от съществено значение за успешното ограничаване на болестта. Симптомите могат да се проявят върху всички зелени части на лозата, като интензивността на пораженията зависи от метеорологичните условия и степента на заразяване.

Първите признаци най-често се наблюдават по листата. По тях се появяват малки, закръглени до неправилно оформени петна с диаметър от няколко милиметра до около един сантиметър.

Първоначално петната са светлокафяви, а впоследствие централната им част избледнява и придобива сивкав оттенък, докато периферията остава тъмнокафява до черна. Това създава характерен контраст, който улеснява диагностицирането на заболяването.

След няколко дни в тъканите на петната се образуват множество дребни черни точици, видими с просто око. Това са плодните тела на гъбата, съдържащи огромно количество спори. Наличието на тези черни точки е един от най-характерните белези на черното гниене.

По младите леторасли и дръжките на гроздовете се формират удължени тъмни петна и некротични участъци. Те могат да доведат до отслабване на тъканите и нарушаване на нормалното развитие на гроздовете. При силно нападение отделни части от грозда могат да загинат преждевременно.

Най-голямо стопанско значение обаче имат пораженията по гроздовете. Заразяването на зърната обикновено започва с появата на малки светлокафяви петна. В рамките на няколко дни заразените зърна променят цвета си, стават кафяво-виолетови, загубват тургора си и постепенно започват да се сбръчкват. Процесът протича сравнително бързо, особено при топло и влажно време.

С напредване на инфекцията цялото зърно изсъхва и се мумифицира. По повърхността му също се образуват множество черни плодни тела на патогена. Тези мумифицирани зърна често остават прикрепени към грозда или лозата и представляват важен източник на зараза за следващата вегетация.

Черното гниене може лесно да бъде объркано със сиво гниене или повреди от слънчев пригор, особено когато симптомите се наблюдават само по гроздовете. Основната разлика е, че при черното гниене зърната изсъхват и се мумифицират, докато при сивото гниене те омекват и се покриват със сив налеп от спорите на причинителя. Именно тази особеност прави болестта сравнително лесна за разпознаване в по-късните стадии на развитие.

При какви условия се развива?

Причинителят на черното гниене (Guignardia bidwellii) притежава способността да оцелява дълго време в лозовото насаждение. Гъбата презимува основно в мумифицираните зърна, останали по лозите след гроздобер, както и в заразените растителни остатъци върху почвената повърхност. Именно тези източници на зараза играят ключова роля за появата на първични инфекции през следващата вегетация.

През пролетта, когато температурите се повишат и се създадат условия за овлажняване на растителните органи, в плодните тела на патогена започват да се образуват и освобождават спори. Те се разпространяват чрез дъждовните капки, вятъра и въздушните течения и попадат върху младите листа, леторасли и съцветия. За успешното заразяване е необходимо наличие на свободна вода върху растителната повърхност за определен период от време.

Най-благоприятни условия за развитие на болестта са температури между 20 и 30°C, съчетани с висока въздушна влажност.

Продължителните валежи, честите роси и мъгли създават идеална среда за покълване на спорите и проникване на патогена в тъканите на лозата. При такива условия инфекцията може да се развие много бързо и да обхване голяма част от насаждението.

Особено рискови са лозовите масиви с прекомерно развита листна маса, при които движението на въздуха е ограничено. В тези случаи влагата се задържа по-дълго върху листата и гроздовете, което значително увеличава риска от заразяване. Подобен ефект се наблюдава и при насаждения, разположени в по-ниски и слабо проветриви терени, където сутрешната роса се задържа по-продължително.

Защо е опасна през август?

Макар заразяването да започва значително по-рано през вегетацията, последствията от черното гниене често стават най-видими именно през август, когато гроздето навлиза във фаза на узряване. По това време лозарите обикновено концентрират вниманието си върху контрола на сивото гниене, осите, птиците и подготовката за предстоящия гроздобер. Това създава предпоставки черното гниене да остане незабелязано до по-късен етап.

Особено коварно е, че симптомите по гроздовете могат да се проявят сравнително внезапно. Само за няколко дни отделни зърна започват да покафеняват, да губят своята сочност и постепенно да се превръщат в характерните черни мумифицирани образувания. При силно нападение могат да бъдат засегнати цели гроздове, което води до сериозни преки загуби на добив.

Освен количествените загуби, болестта оказва негативно влияние и върху качеството на реколтата. Намалява се делът на здравите и добре узрели зърна, нарушава се равномерността на узряване и се влошават технологичните показатели на гроздето. При винените сортове това може да се отрази върху екстрактивността, ароматичния профил и цялостното качество на произведеното вино.

Допълнителен проблем е фактът, че мумифицираните зърна остават важен източник на зараза за следващата година. Така едно пренебрегнато нападение през август може да се превърне в сериозен фитосанитарен проблем през следващия сезон.

Как да ограничим развитието на заразата?

Първата и най-важна стъпка е премахването на мумифицираните гроздове след гроздобер. Останалите по лозите или по почвата заразени зърна представляват основния резервоар на патогена през зимата. Унищожаването им значително намалява риска от първични инфекции през следващата пролет.

Добра практика е също така изрязването и отстраняването на силно заразените леторасли и други растителни части. По този начин се намалява количеството на инфекциозния материал в насаждението и се ограничава разпространението на болестта.

Поддържането на добре проветрена корона е друг важен елемент от профилактиката. Зелените операции като филизене, колтучене и умерено обезлистване в зоната на гроздовете подобряват въздушния обмен и съкращават времето, през което влагата се задържа върху растенията. Това създава по-неблагоприятни условия за развитие на патогена.

Необходимо е също така да се избягва прекомерното азотно торене. Излишъкът от азот стимулира образуването на буйна листна маса, която задържа влага и увеличава чувствителността на растенията към редица гъбни заболявания.

При наличие на благоприятни условия за развитие на болестта е важно да се провежда навременна фунгицидна защита. Най-критични са периодите от формиране на съцветията до затваряне на гроздовете, когато младите тъкани са най-чувствителни към заразяване. Изборът на продукт и схемата на третиране трябва да бъдат съобразени с фитосанитарното състояние на насаждението, климатичните условия и официално разрешените средства за растителна защита.