Устойчивият на болести сорт „Марис Пайпър" бележи стъпка към намаляване на зависимостта от фунгициди

Първият картоф, отгледан чрез прецизно селекциониране във Великобритания, получи одобрение от Министерство на околната среда, храните и селските райони.

Устойчивият на болести сорт „Марис Пайпър", наречен „PiperPlus", е разработен от групата на Джонатан Джоунс в лабораторията „Сейнсбъри" и е получил одобрение за пускане на пазара съгласно регулаторната рамка на Обединеното кралство за прецизно селекциониране.

Сортът притежава биологичната способност да устои на обикновената мана - болестта, причинила Ирландския картофен глад, както и на картофения вирус Y (PVY) и листното завиване (PLRV) - три от най-разрушителните болести, засягащи днес производството на картофи.

Одобрението е резултат от строга научна оценка, извършена от Консултативния комитет по освобождаване в околната среда. Съгласно Закона за прецизно селекциониране министерството потвърждава, че двете нови линии на PiperPlus отговарят на правната дефиниция за „организъм, селекциониран по метода на прецизното селекциониране".

Съгласно законодателството дадена култура се квалифицира като прецизно селекционирана, само ако генетичните ѝ промени биха могли да възникнат по естествен път или чрез конвенционално селекциониране.

За разработването на „ПайпърПлюс" (PiperPlus) изследователите от лабораторията „Сейнсбъри" укрепват естествената имунна система на сорта „Марис Пайпър", като въвеждат гени за устойчивост от дивите родственици на картофа. Тези гени кодират имунни рецептори, които откриват молекулите на патогените и активират защитните механизми.

Очаква се въвеждането на сорта „ПайпърПлюс" да намали зависимостта от химически фунгициди, които земеделските стопани пръскат до 15 пъти годишно, според лабораторията.

Намаляването на пръскането би могло значително да понижи производствените разходи, да намали потребността от работна ръка, да съкрати курсовете с трактори и въглеродните емисии, да намали уплътняването на почвата и да спомогне за защитата на полезните почвени гъби и микробиоми.

Освен това както PVR, така и PLRV се предават от листни въшки, което означава, че устойчивият сорт „ПайпърПлюс" би могъл също да намали зависимостта от прилагането на инсектициди за контрол на разпространението на вируса. Устойчивостта към двете болести е особено важна, тъй като вирусната натовареност се увеличава с всяко следващо поколение картофи, което води до все по-тежки симптоми на заболяването.

Устойчивите на вируси сортове биха могли също така да позволят производството на повече семенен картоф в Англия, тъй като понастоящем по-голямата част от британските картофи се произвеждат в Шотландия, където по-хладните условия спомагат за ограничаване на вирусното натоварване. Това би спомогнало и за намаляване на транспортните разходи и свързаните с тях въглеродни емисии.

„Изключително обнадеждаващо е да видим, че ЕС наваксва, като въвежда своя собствена регулаторна рамка за NGT 1 (Категория 1 на новите геномни техники - група растения, създадени чрез прецизна генна корекция, чиито промени са напълно еквивалентни на тези от естествения подбор или традиционната селекция). Вярваме, че „ПайпърПлюс" ще се превърне в емблематичен пример за възможностите на прецизното селекциониране, показвайки как тези технологии могат да намалят употребата на фунгициди, да подобрят устойчивостта и да донесат реални ползи за обществото", казва професор Джонатан Джоунс, ръководител на група в лабораторията „Сейнсбъри".

От лабораторията заявяват, че следващата стъпка към пускането на технологията на пазара е получаването на регулаторно одобрение от Агенцията по хранителни стандарти. Агенцията ще прегледа данните за състава и безопасността, които доказват, че прецизно селекционираните картофи са толкова безопасни за консумация, колкото и конвенционалните сортове „Марис Пайпър", които в момента са достъпни за потребителите.

Според професор Джоунс пускането на пазара на нов сорт картофи обикновено отнема поне пет години, поради времето, необходимо за регистрация и одобрение на сорта за Националния списък на картофените сортове, както и за производството на достатъчни количества семенен картоф.