1. Физиологичен механизъм на пресушаването и сухостойния период

Пресушаването (индуцирането на сухостоен период) при млечните животни (крави, овце и кози) представлява физиологичен преход от активна лактация към фаза на покой на млечната жлеза. Този период не е просто „почивка" за животното, а критична фаза от репродуктивния и производствения цикъл, през която настъпва пълно преустройство и регенерация на вименната тъкан, подготовка за следващото раждане и осигуряване на оптимален синтез на коластра.

Фаза 1: Инволюция на млечната жлеза

Инволюцията е процес на обратно развитие на секреторната тъкан на вимето. Тя протича на два основни етапа:

Активна (бърза) инволюция

Започва непосредствено след последното изцеждане/издояване и продължава около 3 до 4 седмици.

• Физическо раздуване и повишено интрамамарно налягане: Преустановяването на доенето води до акумулиране на мляко в алвеолите и цистерните. Налягането вътре в млечната жлеза се покачва механично, което води до притискане на капилярите, намаляване на кръвоснабдяването на вимето и хипоксия на алвеоларните епителни клетки.

• Обратна връзка за инхибиране: В натрупаното мляко се съдържа специфичен протеин (FIL - Feedback Inhibitor of Lactation), който при висока концентрация блокира секреторната функция на епителните клетки.

• Апоптоза: Липсата на хормонална стимулация (пролактин и окситоцин, поддържани от акта на доене) и високото налягане задействат програмирана клетъчна смърт (апоптоза) на остарелите и износени млекосекретиращи епителни клетки.

• Реабсорбция и клетъчна инфилтрация: Компонентите на млякото (лактоза, мазнини, казеин) започват бързо да се реабсорбират в кръвта. В жлезата мигрират фагоцити (неутрофили и макрофаги), които разграждат остатъците от клетки и клетъчен дебрис (остатъци от клетки, които са загинали или са били увредени).

Стабилна (бавна) инволюция

В този период жлезата се намира в покой. Синтезът на мляко е напълно преустановен, а жлезистият епител е минимален. В епителните структури протича структурно възстановяване и регенерация за следващия лактационен цикъл.

Фаза 2: Прелактация и колострогенеза

Около 2–3 седмици преди отелването/агненето/яренето започва процесът на колострогенеза под влияние на промените в хормоналния профил (повишаване на естрогените, прогестерона, пролактина и кортизола).

• Започва интензивен транспорт на имуноглобулини (предимно IgG1) от майчината кръв към вименния секрет.

• Формира се коластрата – първото и най-важно хранене за новороденото, богато на антитела, растежни фактори, протеини и мазнини.

• Жлезистият епител отново нараства (пролиферация на алвеолите) и се подготвя за новата лактация.

Рискови прозорци за мастит през сухостойния период

Сухостойният период не е хомогенен по отношение на здравния риск. Съществуват два критични прозореца, в които вимето е изключително уязвимо към нови вътрешни инфекции (ИМИ – интрамамарни инфекции), които засягат млечната жлеза:

Период / Етап Часови / Времеви прозорец Характеристика и рискови фактори

Първи рисков прозорец Първите 2–3 седмици след пресушаването Причина: Вимето все още съдържа значителни количества мляко, което е отлична хранителна среда за патогени (S. uberis, E. coli, Klebsiella spp.).

Проблем: Цицковият канал все още не е напълно капсулиран от кератинова тапа.

Защита: Левкоцитите са заети с фагоцитоза на казеинови и мастни капчици, което намалява способността им да унищожават бактерии.

Сухостоен покой Средна фаза на сухостоя Бавна инволюция, стабилни нива на защита.

Втори рисков прозорец Последната 1–2 седмици преди раждането Причина: Натрупване на нов секрет (коластра), покачващо вътрешното налягане и разширяващо цицковия канал.

Проблем: Кератиновата тапа омеква и се разгражда.

Имуносупресия: Хормонален стрес и метаболитен товар от предстоящото раждане.

Отелване / Раждане Времето около самото раждане (перипартумен период) Започва новата лактация.

2. Анатомични и имунологични защити на вимето

За да преживее сухостойния период без инфекции, млечната жлеза разчита на естествени физически, биохимични и клетъчни бариери.

Кератинова тапа

Кератинът е мастна и протеинова материя, произвеждана от стратифицирания сквамозен епител, облицоващ цицковия канал (сфинктера).

• Физическа бариера: При правилно пресушаване, в рамките на 7 до 14 дни след последното издояване, кератинът напълно запушва цицковия канал, механично блокирайки навлизането на бактерии от околната среда.

• Химическа бариера: Кератинът съдържа естерифицирани и неестерифицирани мастни киселини (миристолеинова, палмитолеинова киселина), които притежават бактерицидни свойства срещу грам-положителни коки.

• Проблем при високопродуктивните животни: Селекцията за висок млеконадой води до отслабване на тонуса на сфинктера. Изследвания показват, че при крави с добив над 20 кг мляко в деня на пресушаване, при над 25-30% от цицките кератиновата тапа не се образува пълноценно до 6-ата седмица от сухостоя.

Лактоферин и трансферин

• Лактоферинът е желязо-свързващ гликопротеин, чиято концентрация в сухостойния секрет се увеличава над 100 пъти в сравнение с лактационното мляко (достига нива от 20-30 mg/ml).

• Механизъм: Бактериите (особено E. coli и други колиформни бактерии) се нуждаят от свободно желязо ( ) за своя растеж и размножаване. Лактоферинът хелатира (свързва) свободното желязо, лишавайки бактериите от жизненоважен ресурс (бактериостатичен ефект).

 Забележка: При стрептококите (Streptococcus uberis) лактоферинът е по-малко ефективен, тъй като техният метаболизъм има по-ниски изисквания към желязото.

Имуноглобулини и цитокини

• IgG1 и IgG2: Основният клас антитела в сухостойния секрет. IgG1 се транспортира активно от серума, докато IgG2 улеснява маркирането на бактериите за последваща фагоцитоза от неутрофилите.

• IgA и IgM: Осигуряват локална защита на лигавиците в цистерните на вимето.

Соматични клетки

По време на инволюцията общият обем на секрета намалява драматично, което води до висока концентрация на соматични клетки (над клетки/ml). Тези клетки са съставени предимно от макрофаги и неутрофили (тип PMN). Въпреки че функционалният им капацитет е частично намален поради поглъщането на мастни капчици, те представляват първата клетъчна линия на защита при пробив на цицковия канал.

3. Технология на пресушаване при крави

Правилното пресушаване при кравите е основа за поддържане на здравния статус на стадото, предотвратяване на метаболитни нарушения и постигане на висока млечна продуктивност през следващата лактация.

План за пресушаване на крави

(Препоръчително) Крави с продуктивност под 15 кг/ден

1. Пълно издояване в определен ден.

2. Уеднаквяване на деня за пресушаване.

3. Спиране на концентрирания фураж.

4. Преминаване на дажба само от сено/слама и вода.

Постепенно пресушаване Високопродуктивни крави (над 25 кг/ден)

1. Намаляване честотата на доене (от 2 на 1 път дневно, след това през ден).

2. Драстична промяна и ограничаване на дажбата.

3. Планиран преход към окончателно „рязко" спиране.

Подготовка и определяне на момента

• Продължителност на сухостойния период: Оптималният сухостоен период при кравите е 60 дни (минимум 45, максимум 70 дни).

o По-кратък от 45 дни период не оставя достатъчно време за пълна регенерация на алвеоларния епител, което води до загуба на 10-15% от млеконадоя през следващата лактация.

o По-дълъг от 70 дни период води до затлъстяване на кравите (синдром на мастната черна бърна) и повишен риск от кетоза и изместване на сирищника след отелването.

• Критерий за дневна продуктивност: Пресушаването трябва да се извърши, когато дневният млеконадой спадне под 12–15 кг/ден. При високопродуктивни крави (произвеждащи над 25 кг/ден в края на лактацията) се изисква предварителна подготвителна фаза за намаляване на синтеза на мляко.

Методи за пресушаване

А. Рязко (внезапно) пресушаване

Това е стандартът в модерното млечно говедовъдство.

• Същност: Кравата се издоява напълно за последен път в определен ден, след което доенето спира напълно.

• Предимства: Бързо стимулира образуването на кератинова тапа; намалява риска от вкарване на патогени, свързани с честите промени в рутината на доене; по-лесно управление на стадото.

• Приложение: Задължително за крави с продуктивност под 15 кг/ден.

Б. Постепенно пресушаване

• Същност: За период от 1 до 2 седмици се намалява честотата на доене (напр. от 2 пъти на 1 път дневно, след това през ден), съчетано с драстично ограничаване на храната.

• Недостатъци: Удължава фазата на физическо напрежение във вимето, забавя образуването на кератиновата тапа и поддържа сфинктера отворен за по-дълго време, увеличавайки риска от мастит. Не се препоръчва, освен при индивидуални животни с изключително висока продуктивност, които не реагират на диетични ограничения.

Промяна в диетата за спиране на лактацията

Диетичният мениджмънт е основният лост за физиологично понижаване на синтеза на мляко.

1–2 седмици преди пресушаването (при високопродуктивни животни)

• Изключват се всички сочни фуражи (силаж, сенаж, зелена трева) и протеинови концентрати (соев шрот, слънчогледов шрот).

• Редуцира се общото количество на концентрирания фураж до минимум или напълно се премахва.

• Основа на дажбата става сено с ниско съдържание на протеин и енергия (напр. слама, грубо ливадно сено).

В деня на пресушаване и 3–5 дни след него

• Дажба: Кравите се поставят на диета от пшенична/ечемична слама и качествено ливадно сено.

• Воден режим: Водата НИКОГА не трябва да се спира напълно, тъй като това води до дехидратация, стрес и токсикоза. Ограничаването на достъпа до вода за няколко часа след последното издояване е възможно, но неограниченият достъп до чиста вода трябва да се възстанови бързо.

• Цел: Намаляване на глюкозата и аминокиселините в кръвта, които са прекурсори за лактозата и млечните протеини. Без лактоза (основният осмотичен агент) млякото не може да привлича вода в алвеолите на вимето и синтезът спира.

4. Технология на пресушаване при дребни преживни животни (овце и кози)

Въпреки че основните физиологични принципи са сходни с тези при кравите, дребните преживни животни (ДПЖ) имат специфични анатомични, хормонални и производствени особености.

Специфика при Дребните преживни животни

Еструс и възпроизводство Сезонен еструс; синхронизирано пресушаване. По-дълга лактация (300–500+ дни), планира се строго спрямо заплождането.

Отглеждане и хранене Групово отглеждане – групова диетична манипулация. Изключително селективни; плавен преход към влакнини за избягване на ацидоза.

Продължителност на сухостоя 60–90 дни (по-дълъг поради чести близнаци/тризнаци). 60 дни (скъсяването под 45 дни влошава коластрата).

Анатомия и рискове Чувствителни към псевдотуберкулоза и S. aureus. Многo големи вименни цистерни; висок риск от анатомично увисване и изтичане.

Метод на пресушаване Рязко спиране на доенето (постепенното прави „каменна виме"). Рязко спиране с засилен мониторинг на цицките за микропукнатини.

5. Протоколи за хигиена и техника на интрамамарно третиране

Вкарването на лекарствени препарати или запечатки в цицковия канал е инвазивна процедура. Ако не се спазва строга асептика, операторът лично вкарва патогенни бактерии от повърхността на цицката директно в жлезата, което води до свръхостри, често фатални мастити (напр. Pseudomonas aeruginosa или Staphylococcus aureus мастит).

7-стъпков хигиенен протокол за пресушаване

1 Подготовка Осигуряване на чиста, суха и светла среда. Подстригване на вимето от влакна и мръсотия.

2 Издойване Последно пълно издойване, оглед и CMT тест. (Не се пресушава болно животно!)

3 Преддипинг Потапяне в дезинфектант за 30–45 сек. и подсушаване с индивидуална хартиена кърпа.

4 Дезинфекция Дълбока дезинфекция с 70% алкохол. Почистват се първо далечните, след това близките цицки.

5 Антибиотик Прилагане на интрамамарен антибиотик (частично вкарване). Инжектират се първо близките, след това далечните цицки. Масажира се нагоре.

6 Запечатка Вкарване на цицкова запечатка (частично вкарване, основата се прищипва). НЕ СЕ МАСАЖИРА!

7 Постдипинг Дезинфекция на цицките след доене (постдипинг) с бариерен дип, маркиране и престой изправени за 45–60 мин.

6. Интрамамарни защити: Сухостойни антибиотици и цицкови запечатки

Защитата на вимето през сухостойния период се основава на два основни класа интрамамарни продукти, които имат коренно различни механизми на действие.

Сравнение на интрамамарните продукти

Характеристика Сухостоен антибиотик Вътрешна цицкова запечатка (ITS)

Механизъм на действие Химическо / биологично действие (убива бактерии). Инертна физическа бариера (65% Висмутов субнитрат).

Основна цел Лекува съществуващи субклинични инфекции. Блокира навлизането на нови бактерии от околната среда.

Продължителност на ефекта Ограничен престой (активен 3 до 7 седмици). Пребивава непроменена през целия сухостоен период (60–100+ дни).

Съдържание Активни антибиотични съставки (бета-лактами, цефалоспорини). Без съдържание на активни лекарства / антибиотици.

Рискове и карентен срок (период на забрана за употреба на продукти след лечение) Риск от бактериална резистентност; има карентни срокове. Няма риск от резистентност; няма карентен срок за месо.

 Сухостойни антибиотични спрейове/шприци

(Dry Cow Therapy - DCT)

Това са специално формулирани антибиотични суспензии в бавно освобождаваща се основа (маслена или с алуминиев моностеарат).

• Механизъм: Осигуряват поддържане на минимална инхибираща концентрация на антибиотика във вименната тъкан за период от 3 до 7 седмици.

• Основни цели: Терапевтична (лечение на съществуващи субклинични инфекции като S. aureus, S. agalactiae) и профилактична.

• Активни съставки: Бета-лактами (Бензатин пеницилин, ампицилин, клоксацилин) и Цефалоспорини (Цефалониум, цефапирин).

 Вътрешни цицкови запечатки (Internal Teat Sealants - ITS)

Това са немедикаментозни, биосъвместими пасти, съставени от бисмутов субнитрат (Bismuth Subnitrate - 65%) в парафинова/течна маслена основа.

Компонент Функция в цицковия канал

Вътрешна запечатка Физически блокира цицковия канал Не позволява навлизане на патогени

• Отстраняване след отелване: При първото издояване след раждането запечатката трябва ръчно да се изстиска напълно (първите 10–12 струи от всяка цицка се издояват в коластромер или съд за отпадък). Запечатката излиза под формата на сивкави нишки или пастообразни съсиреци. Не трябва да се допуска влизането ѝ в доилната инсталация или млечния танк.

 Външни цицкови запечатки

Това са полимерни или латексови разтвори, с които цицките се потапят външно. Те формират гъвкав филм върху външния сфинктер.

• Ограничение: Имат краткотраен ефект (3 до 7 дни) и лесно се износват от подстилката. Използват се предимно като допълнителна защита в първите дни след пресушаването или непосредствено преди отелването.

7. Селективно пресушаване (Selective Dry Cow Therapy - SDCT)

С оглед на глобалната борба срещу антимикробната резистентност (AMR) и строгите регулации в Европейския съюз (Регламент (ЕС) 2019/6 относно ветеринарните лекарствени продукти), рутинната обща употреба на антибиотици при пресушаване на всички животни вече е забранена или силно ограничена. В съвременното животновъдство се прилага Селективно пресушаване.

Протокол за вземане на решение

при Селективно пресушаване

1. Всички животни за пресушаване

2. Задължително тестване (SCC, CMT тест, Анамнеза)

3. Разпределение и третиране:

• ГРУПА A: Здрави животни

o Критерии: Соматични клетки клетки/ml, липса на клиничен мастит през лактацията и отрицателен CMT тест.

o Лечение: САМО Вътрешна Цицкова Запечатка (Забранено е прилагането на антибиотик!)

• ГРУПА Б: Инфектирани / Рискови животни

o Критерии: Соматични клетки клетки/ml, прекаран мастит или положителен CMT тест.

o Лечение: Сухостоен Антибиотик + Вътрешна Цицкова Запечатка

Категория животно Показатели (SCC, Анамнеза, CMT) Прилаган протокол на третиране

Здрави животни • Крави: SCC клетки/ml.

• Овце/Кози: SCC клетки/ml.

• Чиста анамнеза (без мастити през лактацията).

• Отрицателен CMT тест в деня на пресушаване. САМО

 • Повишен брой соматични клетки (над посочените прагове).

• Наличие на клиничен/субклиничен мастит през лактацията.

• Положителен CMT или микробиологичен посев. Сухостоен Антибиотик + Вътрешна Цицкова Запечатка

Предупреждение: Селективното пресушаване изисква перфектна хигиена при прилагането на запечатката. Ако в здрава цицка се вкара запечатка без антибиотик при лоша хигиена, вкаран патоген може да предизвика тежък мастит!

8. Мониторинг, хранене и хигиена през сухостойния период

Успехът на пресушаването не приключва с вкарването на лекарствените препарати. Мениджмънтът през сухостойния период определя здравния статус след раждането.

Хигиена на обора и боксовете

През първите 2 седмици от сухостоя животните трябва да се отглеждат в изключително чиста и суха среда.

• Подстилка: Непрекъснато подновяване на подстилката. Сламата трябва да е суха и без мухъл. Неорганичните подстилки (пясък) са идеален вариант при кравите, тъй като не поддържат бактериален растеж.

• Плътност на отглеждане: Осигуряване на минимум 10–12 площ на крава в родилните/сухостойните боксове, за да се намали стресът и контактът с изпражнения.

• Вентилация: Добрата вентилация намалява влажността, която е ключов фактор за развитието на E. coli и Streptococcus uberis.

Хранене и превенция на метаболитни нарушения

Дажба: Високо съдържание на NDF (влакнини) и ниска енергийна плътност за запълване на търбуха без затлъстяване.

Близкостоящ период

2–3 седмици преди раждане DCAD диета: Въвеждане на анионни соли (хлориди/сулфати) за лека метаболитна ацидоза. Активира PTH хормона и мобилизира калция от костите (предотвратява родилна треска).

 

ВАЖНО: Вимето НЕ трябва да се изцежда или палпира агресивно, за да не се наруши кератиновата тапа!

Изтичане на мляко Наличие на капене или изтичане от цицките. Цицката незабавно се почиства, дезинфекцира и се поставя отново цицкова запечатка.

Общо състояние Поведение, походка, апетит, телесна температура. Следи се за отказ от храна, куцота, летаргия или треска. При симптоми се вика ветеринарен лекар.

Пресушаването на млечните животни е комплексно технологично и ветеринарномедицинско мероприятие, което изисква прецизност и разбиране на физиологията на млечната жлеза. Преходът от обща употреба на антибиотици към селективно пресушаване, подкрепено от вътрешни цицкови запечатки, представлява съвременният златен стандарт в животновъдството. Спазването на стриктна хигиена при интрамамарното третиране, прилагането на нискоенергийна диета за спиране на лактацията и осигуряването на чиста среда през сухостойния период гарантират здравето на вимето, висока коластрална защита за новородените и максимална млечна продуктивност през последващата лактация.