Сеитбите на двугодишните цветя вече започнаха, а сред тях най-известни са теменужките. Знаете процедурата – семенцата се засяват във фин субстрат в общ съд или табли за разсади с отделни гнезда не много дълбоко и се поддържа постоянна умерена влажност. Добре е да се осигури капак за задържане на влагата. След поникване е необходима светлина, а при прекомерно сгъстяване трябва да се направи прореждане или пикиране.

Отглеждането на теменужки е лесно. Ако не ви се занимава сами да си правите разсад, то цената им в цветарските магазини и градинските центрове ще ви се стори приемлива. Цветовете им са весели, пъстри и създават настроение. Алтернатива на теменужките за хладните месеци няма. Поне няма друг вид, който да предлага такова голямо разнообразие от цветове и размери и да се отглежда без усилие.

Проблемът обаче е друг – теменужките цъфтят богато, но не дават прашец и нектар или поне те са недостъпни за насекомите в късната есен и рано напролет, когато малко други цветя цъфтят. А медоносните пчели и техните диви събратя имат нужда от храна, когато и да са активни.

Следователно, би било добре, като отговорни градинари, да потърсим цъфтящи растения, с които да можем и да сме полезни, а не само да украсяваме градините си. Как мислите? Възможно ли е?

Ние ще ви подскажем с няколко растения.

Ерантис

Дребничко растение с ярко жълти цветове, което неимоверно навява асоциации за горска приказка с типичен цветен килим. Ерантис няма да откриете в стандартен цветарски магазин, нито дори в големите търговски вериги. Търсете семенца в интернет сайтове и сред колеги цветари.

Настанете го в подножието на листопадни дървета и храсти и само гледайте. Той наистина ще направи килим само след няколко години. очаквайте цъфтежа още през зимните месеци, дори януари. Която и гладна пчеличка да се е събудила тогава, в неговите жълти цветчета ще намери храна.

Махония

Придържаме се към жълтата гама и махонията се нарежда в списъка. Цветовете и се отварят много късно през есента или рано напролет. Те са ароматни. Миришат на мед и сладък нектар. Изключително посещавани са от насекоми, а и цъфтят наистина дълго. След това се образуват красиви, подобни на боровинки плодчета.

Махонията има голяма декоративна стойност. Листата ѝ са лъскави, вечнозелени. Храстът расте бавно. Цъфти на млади клонки. Не се напада от болести и неприятели. Не е нужна резитба. С две думи отглеждането е много лесно, а ефектите – големи и много.

Иглика

В ранната пролет цъфтят още приказни и горски цветя. Една от красавиците е любимата ни иглика. Нейните розетни листа остават зелени през цялата година, дори под снега. Цветчетата, безбройни, украсяват градината от март до май. В жегата цъфтежът се прекратява. Дивите форми са основно в бели, бледожълти и бледорозови цветове. Културните предлагат по-широка гама.

Отглеждането на иглики от семена е трудна задача и е само за търпеливи. Те са изключително дребни, поникват бавно и не прощават грешки. По-добре си купете готов разсад.

Белис

По-лесен за отглеждане и способен да се самозасява е белисът. По-познат като парички. Цветчетата са маргариткоподобни и отделят прашец, който е необходим на пчелите и другите насекоми рано напролет.

Белисът се отглежда много лесно. Обича да е на слънце, но и лека сянка под широколистни дървета не би му попречил да цъфти безупречно.

Саликс

Върбата във всичките ѝ форми е безупречно растение с ранен цъфтеж и от голяма полза за насекомите напролет. Да, доста е далече от теменужките, но ако я имате наоколо, независимо дали е културна или дива форма, насекомите няма да гладуват.

Освен всичко друго, върбите имат повече от едно приложение. От клонките им може да се направи от ограда, опорна конструкция, кошници и други съдове до чудотворен вкоренител за зелени и зрели резници.

Вкореняването и отглеждането на върба, каквато и да е тя, изисква само вода и плодородна почва. В случай че искате да я държите под контрол, не изпускайте ножицата, а най-добре храстореза.