19° C, ясно небе
Соларизацията е лесен, ефективен и щадящ метод, а пропарването се препоръчва за справяне с по-упорите болести, неприятели и плевели
Ваня ВЕЛИНСКА
Предвид съвременните тенденции в земеделието отглеждането на културни растения в оранжерии ще става все по-значимо. И ако към момента у нас те се използват основно за зеленчуци и ягодоплодни видове, то в южните страни вече се засаждат овощни култури и лозя.
Безспорно съвременните култивационни съоръжения са изключително модерни, снабдени със системи, които контролират температурата, въздушната влажност, напояването, подаването на храна и т.н. Разбира се, те са скъпи и като инвестиция, и като поддръжка. Като се вземат под внимание обаче проблемите, дължащите се на непостоянните климатични условия, които буквално за кратко време могат да занулят реколтата, то те стават все по-значима алтернатива. Не случайно голяма част от държавите със силно развито земеделие залагат не малка част от растениевъдното си производство именно в оранжерии.
В най-новите съоръжения през последните години засаждането на културите се извършва в специални контейнери с торопочвени субстрати или разтвори.
В преобладаващите у нас парници и оранжерии
отглеждането става основно в почва
Това налага грижа за почвата, тъй като в нея се намират икономически важни болести и неприятели, които са опасни за културите и съответно, ако не се контролират, водят до лимитиране на добива. Добрата практика, която се явява задължителна, е обеззаразяването на почвата.
И ако допреди няколко години това беше рутинна дейност, въпреки че обеззаразяването на почвата си има своите особености и дори при използване на определени продукти се изисква то да се извършва от специално обучени специалисти, то напоследък е доста по-различно. Строгите регулации, които Европа въведе по отношение на използването на продукти за растителна защита, засегнаха и повечето обеззаразители за почва, които бяха забранени за употреба. От друга страна стремежът към производство на по-чиста храна, а това при зеленчуците е най-силно изразено, увеличава интереса на производителите да се търсят по-лесни и по-евтини, но
и ефективни практики, с които почвата да се поддържа чиста от зарази
Разбира се, обеззаразяването на почвата е важна практика не само за култивационните съоръжения, но и за площите на открито, които се използват за разсадо- и зеленчукопроизводство.
За почвените вредители
Практиката показва, че най-често срещаните почвени патогени, които нанасят сериозни поражения по културите, отглеждани в оранжерии и парници, са видовете от родовете Pythium, Phytophthora, Verticillium, Fusarium, Rhizoctonia и някои други.
Всички те имат различен начин на развитие.
0 Например род Pythium са сапрофити - образуват мицел, който формира различни спори, които се разпространяват на 2-10 см дълбочина.
При оптимални условия патогените могат да се развиват неограничено като мицел, а също и върху органични субстрати, които се намират в почвата.
0 Някои патогени от род Verticillium се запазва в почвата като мицел в растителните остатъци за повече от 15 години. Те са полифаги, т.е. нападат много културни растения, както и диви видове.
0 Род Fusarium се намира в почвата на 80 см дълбочина.
0 Rhizoctonia, чиито патогени причиняват сечене, кореново гниене, базично стъблено гниене, загниване на плодовете и други, се развива предимно в повърхностния почвен слой. Запазва се в почва, компост и заразени растителни остатъци като мицел. Развива се и сапрофитно в почвата, без да е необходим даден гостоприемник.
Тези патогени в годините назад се контролираха
основно чрез химични средства
Разбира се, както всеки метод, и химичният си има и предимства, и недостатъци. Като основни негативи са придобиване на резистентност от вредителите спрямо използваните активни вещества, както и липса на селективност по отношение на полезната микрофлора.
Напоследък в практиката все по-често за обеззаразяване се предпочитат да се използват физични методи, към които се отнасят пропарването, соларицазията и биофумигацията.
Пропарване
Този метод се състои в контролиране на различни вредители, които се намират в почвата, чрез високи температури. Важно е земеделските производители да са наясно, че отделните видове причинители се повлияват от различни градуси.
Така например при температура:
. над 50 градуса загиват нематодите и оомицетните гъби;
. над 60 градуса – бактерии и повечето гъби;
. над 82 градуса – плевели, бактерии, вируси и насекоми;
. над 93 градуса – вирусът на тютюневата мозайка, краставични вируси и по-устойчивите плевелни семена.
За съжаление,
пропарването не е никак евтин метод,
затова се препоръчва в случаите, когато почвата е силно заразена с патогени. Той се справя успешно и с растителни остатъци от краставици, които са заразени със зелена краставична мозайка или домати, нападнати от тютюнева мозайка.
Освен че пропарването е изключително ефикасен метод срещу много причинители на болести, неприятели и плевели, той е безопасен и не оставя вредни остатъци, няма и карантинен срок до следващата култура.
Пропарването на почвата с прегрята пара
може да се направи в различни варианти:
0 С помощта на тръби, които се поставят на определена дълбочина в почвата.
0 С плуг, брана или друга агротехника.
0 Чрез нагнетяване на прегрятата пара под полиетилен.
У нас в практиката се е наложил третият вариант, който дава възможност парата правилно да се разпределя, както и да проникне до определена дълбочина, за да може да се прояви ефектът ѝ. Задължително е преди това почвата в култивационното съоръжение да се обработи на дълбочина 25-30 см и да бъде продълбочена на 45-50 см.
Две са важните препоръки, които не трябва да се пренебрегват:
. Почвата не бива да се фрезова, тъй като при пропарването на повърхността ѝ се образува кал, която пречи на парата да проникне на дълбочина.
. Преди пропарването почвата трябва да е суха – около 60% ППВ, защото заради голямата топлоемкост на водата по-трудно става затоплянето ѝ до необходимите градуси.
Разбира се, специалистите отчитат и някои недостатъци на метода:
0 Слаба селективност към полезната макрофлора.
0 Увеличаване на токсичните вещества от някои соли – манганови, амонячен азот и нитрити.
0 Бързо разлагане на органичната материя, което води до натрупване на амоняк, въглероден диоксид и други фитотоксични вещества.
0 Разтваряне на неорганични съединения.
0 Промяна на разтворимостта и усвояемостта на хранителните вещества в почвата.
Въпреки това методът се препоръчва при силно заразени почви, където трябва да се осъществи контрол на голям инфекциозен фон от вредители.
Соларизация
Това е метод, при който се използва слънчевата енергия за борба с почвените вредители. У нас соларизацията е позната, но все още се прилага ограничено. Препоръчително е да се прилага в летните месеци – юни, юли и август. Подходяща е както за открити площи, така и за парници и оранжерии.
Почвената соларизация се основава на това, че повечето почвени патогени са мезофилни, т.е.
те не могат да се развиват при температура над 37 градуса
Почвообитаващите микроорганизми са по-толерантни към температурата и обикновено издържат на по-високи градуси. Чрез промените, които се получават в соларизираната почва, се осъществява и един вид биологична борба, казват специалистите. Освен това в почвата настъпват известни биологични, физични и химични процеси, които водят до по-благоприятен растеж и развитие на растенията.
Факторите, от които зависи соларизацията, за да постигне търсения ефект, са:
. структура на почвата;
. въздушна температура;
. почвена влажност;
. продължителност на деня;
. интензитет на слънчевата светлина;
. дебелина и прозрачност на фолиото.
Кои са особеностите при извършване на соларизацията:
0 Почвата трябва да е много добре обработена, включително продълбочена на 50 см. Извършва се и фрезоване, за да се получи гладка повърхност. Накрая се покрива с полиетиленово платно.
0 Влажността на почвата да е около 60-70% от ППВ, като тя се поддържа през целия период на соларизация. Нормално е тя да не е постоянна, тъй като през деня при нагряването на повърхностния почвен слой, той става по-сух за разлика от почвата в дълбочина. През нощта е обратно.
0 Почвената температура е основен фактор, който се контролира със специална система. Наблюдават се различните почвени слоеве – от 5 до 40 см дълбочина, както и въздушната температура – вътре и извън оранжерията.
0 Интензивността на слънчевата радиация зависи от географското местоположение на района и върху нея не може да се оказва влияние. Най-подходящи месеци за соларизация в България са юли и август, тъй като през тях процентът на слънчевите часове и най-голям.
0 За соларизация могат да се използват различни видове полиетиленови покрития, които може да са прозрачни, плътни, единични, двойни, по-тънки или по-дебели, както и различно оцветени.
Соларизацията е лесен за прилагане метод, който не изисква и много средства, в пъти по-евтин е от останалите. При него няма силна намеса в биологичното равновесие, което го прави по-щадящ за средата.
Може да се включи в интегрираната растителна защита, като успешно се намаляват дозите на пестицидите при съвместното им използване.
Коментари