Най-хубавото на цветарството е, че разнообразието от видове е огромно. Е, на нашия пазар не толкова, но няма невъзможни неща, особено когато става дума за покупка на луковични цветя. За търговията вече няма граници, а и подземните органи (луковици, ризоми, грудки и други) се предлагат в състояние на покой. Следователно, могат да пропътуват доста големи разстояния без проблем.

Та, ако сте си харесали онова нерине от букета за рождения ви ден преди две седмици и искате да си го отглеждате, няма проблем. Купете си луковици сега и не се колебайте.

Още нещо, за да удължите атрактивния сезон на градината си, луковичните цветя с есенен цъфтеж ще ви помогнат много. Именно те не се притесняват от студа, цъфтят по-дълго в такива условия и не на последно място, осигуряват нектар и прашец за „закъснелите" насекоми.

Засаждането на тези луковици може да стане от късна пролет до края на лятото. Естествено, всяко цвете си има собствен цикъл на растеж и развитие, което трябва да съобразите. Както всички луковици, и тези се засаждат на дълбочина отговаряща на два до три пъти размера на луковицата. Почвата да бъде с отлични дренажни качества. Мястото да е слънчево, ако изрично не е необходимо друго изложение. През сухите периоди се полива интензивно, умерено. Останалото цветята си го знаят и сами.

Колхикум

Есенно цъфтящ минзухар, който няма нищо общо с онези, които украсяват ранната пролет. Въпреки това си приличат доста и се отглеждат почти по еднакъв начин. Разликата е в периода на цъфтеж. Колхикум може да се отглежда както в градината, така и в саксия, а също и в домашни условия само във вода. Последният вариант изтощава луковиците много. Първите два гарантират многогодишно съжителство и цъфтеж, ако осигурите слънце, умерени поливки и подмладяване на луковичките на 3-5 години.

Щернбергия

Дребничка, но ярко жълта, наричана още есенен нарцис, макар да няма нищо общо, освен цвета, щернбергията е разкошна. Сякаш може да сияе сред окапалите есенни листа и замиращата друга растителност.

Както колхикума може да се отглежда практически сама и почти навсякъде. Най-добре ще се чувства в слънчев бордюр и в предните редици на лехата. Поливайте умерено и не занемарявайте грижата за растенията след прецъфтяване.

Нерине

Нежно, много нежно цвете е неринето. С коронка от много цветчета то ще краси градината или балкона през октомври-ноември. Ако е в саксия, може и по-късно. Багрите на цветовете му са предимно в розово-червената гама.

Луковиците на неринето могат да се засаждат от късна пролет до края на лятото в почва отцедлив субстрат и дори в съд с вода. След прецъфтяване цветоносът трябва да се отреже, за да се запази енергията за нарастване на луковицата или образуване на детки.

Хесперанта

Ето още едно интересно предложение. Хесперантата е южноафриканска красавица, която в умерен климат цъфти през зимните месеци. Подходяща е за отглеждане в саксия, защото студоустойчивостта ѝ е под въпрос. Подобно на неринето, луковиците се засаждат от късната пролет и през лятото. Мястото ѝ е на слънце или на шарена сянка.

Циклама

Няма как да не завършим днешния разказ с цвете-еталон за късите есенни и зимни дни. Cyclamen hederifolium е идеално растение за озаряване на сенчесто кътче през есента. Грудчиците се засаждат в групи, най-добре под храсти или в предните редици на цветната леха. Цикламките ще се намножат, ако си харесат мястото. Не е нужно да почиствате прецъфтели цветове или да полагате други специални грижи за тях. Студоустойчиви и непридирчиви те ще образуват своеобразен горски килим само след няколко години.

Саксийните представители са малко по-капризни. Грудката им трябва да се постави наполовина в субстрата, наполовина над него. С поливането се внимава много, защото лесно загниват. Тези циклами имат нужда от ярка, разсеяна светлина, за да образуват компактна листна маса и да цъфтят обилно. Щом температурите напролет започнат да се покачват, цветето ще изпадне в покой.