През периода на узряване на гроздето често се появява един сериозен проблем, а именно напукването на гроздовите зърна. На пръв поглед това изглежда като дребен дефект, но всъщност може да доведе до значителни загуби на добив и качество. Напуканите зърна лесно се нападат от причинители на гниене, привличат оси и други насекоми, а при винените сортове могат да влошат качеството на бъдещото вино.

Важно е да се знае, че пукането на зърната не е самостоятелно заболяване, а физиологично нарушение или последица от неблагоприятни условия на отглеждане. В повечето случаи причината е комбинация от климатични фактори, хранителен дисбаланс, сортови особености и развитие на болести. Затова успешното справяне с проблема започва с правилното разпознаване на неговия произход.

Една от най-честите причини за напукване на гроздовите зърна през август са обилните валежи след продължителен период на засушаване. Когато почвата е била суха в продължение на седмици,

лозата значително ограничава растежа на плодовете

и скоростта на поемане на вода

След силен дъжд или обилно напояване корените започват много бързо да усвояват вода, която достига до вече почти узрелите зърна. Те увеличават обема си за кратко време, но кожицата им, която вече е загубила част от своята еластичност, не успява да се разтегне достатъчно. В резултат вътрешното налягане се повишава и кожицата се разкъсва.

Най-често този тип напукване се наблюдава непосредствено след силни летни валежи. По зърната се появяват надлъжни или напречни пукнатини, от които започва да изтича сладък сок. Именно той създава отлична среда за развитие на различни микроорганизми и привлича оси, пчели и плодови мушици. Само няколко дни след напукването значителна част от гроздовете може да бъде нападната от сиво гниене.

Рискът е особено голям при тежки глинести почви, които задържат голямо количество вода след валежи. Подобен ефект се наблюдава и когато след продължителна суша лозето се полее с големи количества вода наведнъж. Затова при напояваните насаждения е препоръчително влагата в почвата да се поддържа сравнително постоянна, без резки колебания. Много по-добре е водата да се подава на по-малки количества, но по-често, отколкото да се извършва рядко и обилно напояване.

След всеки по-силен дъжд лозите трябва да бъдат внимателно огледани. Колкото по-рано бъдат открити напуканите гроздове, толкова по-голяма е вероятността да се предотврати масовото развитие на вторични инфекции.

Друг важен фактор, който често остава подценен, е недостигът на калций. Макар че този елемент се свързва предимно със здравината на плодовете при овощните култури, неговото значение при лозата също е изключително голямо.

Калцият участва в изграждането на клетъчните стени

и осигурява здравината и еластичността на кожицата

на гроздовите зърна. Когато количеството му е недостатъчно, клетъчните стени отслабват, кожицата става по-тънка и по-крехка, а устойчивостта ѝ към механично напрежение значително намалява.

Недостигът на калций невинаги означава, че почвата е бедна на този елемент. Много често калцият присъства в достатъчни количества, но растенията не успяват да го усвоят ефективно. Това може да се дължи на силно азотно торене, прекомерно съдържание на калий или магнезий в почвата, както и на резки промени във влагата, които нарушават нормалното придвижване на калция към плодовете. Тъй като този елемент се придвижва трудно в растението, гроздовете често остават с по-ниско съдържание на калций именно през периода на най-интензивното нарастване.

Не всички сортове лози реагират еднакво на неблагоприятните климатични условия. Дори при еднакви валежи и еднаква технология на отглеждане, едни сортове могат да останат почти незасегнати, докато при други значителна част от гроздовете се напукват. Това се дължи на наследствено обусловени особености като дебелината и еластичността на кожицата, големината на зърната, плътността на гроздовете и скоростта на натрупване на вода и захари.

Най-податливи на напукване обикновено са

десертните сортове с едри и сочни зърна

При тях вътрешното налягане в плодовете се повишава значително по-бързо след валежи, а тънката кожица трудно издържа на това напрежение. Освен това при сортове с плътни гроздове отделните зърна се притискат едно в друго, което допълнително увеличава вероятността от механични повреди и последващо напукване.

Сред по-чувствителните десертни сортове могат да се посочат Болгар, Италия, Кардинал, Виктория и редица съвременни едроплодни сортове. Това не означава, че те задължително ще се напукат всяка година, а че при неблагоприятни условия рискът при тях е значително по-висок. При винените сортове подобни повреди също се наблюдават, но обикновено са по-слабо изразени поради по-дебелата кожица и по-дребните зърна.

Именно поради тази причина лозарите трябва да съобразяват технологията на отглеждане със сортовите особености.

При чувствителните сортове е особено важно

да не се допуска прекомерно азотно торене,

което стимулира образуването на по-едри и по-сочни плодове. Необходимо е също така да се избягват резките колебания във влажността на почвата и да се осигури добро проветряване около гроздето.

Не във всички случаи напукването е резултат от валежи или физиологични нарушения. Понякога именно сивото гниене е първопричината за разрушаването на кожицата. Гъбата прониква през микроскопични рани, повреди от насекоми или други механични наранявания и започва да отделя ензими, които разграждат клетъчните стени. Засегнатите зърна постепенно губят своята здравина, омекват и кожицата лесно се разкъсва. В този случай напукването е следствие от развитието на патогена, а не обратното.

Първоначално по отделни зърна се появяват светлокафяви или воднисти петна. Скоро след това плодовете омекват, започват да се сбръчкват и при влажно време се покриват с характерния сив, прахообразен налеп, който представлява спороношението на гъбата. Ако времето остане влажно, заразата бързо преминава към съседните зърна и за кратко време може да обхване целия грозд.

Различаването между физиологично напукване

и сиво гниене е изключително важно

При физиологичното напукване зърната първоначално изглеждат здрави, без промяна в цвета и без налеп. Ако обаче няколко дни след напукването започне омекване, покафеняване и се появи сив мицел, това вече е сигурен признак за развитие на сиво гниене.
Особено висок риск от сиво гниене съществува при години с чести летни валежи, продължителни роси, мъгли и висока въздушна влажност. Гъстата листна маса и слабото проветряване на гроздовете също създават благоприятен микроклимат за развитие на патогена. Поради това правилното формиране на лозите и умереното обезлистване около гроздовете са важни профилактични мероприятия, които значително намаляват риска от заразяване.

При установяване на първите нападнати гроздове е препоръчително те да бъдат премахнати възможно най-бързо, за да се ограничи източникът на зараза. Ако климатичните условия продължават да благоприятстват развитието на болестта и до гроздобера остава достатъчно време, може да се приложи фунгицид, разрешен за борба със сивото гниене. При избора на продукт трябва внимателно да се съобрази карантинният срок, особено при ранните сортове, които предстои скоро да бъдат прибрани.

В практиката често се наблюдава и

комбинирано действие на няколко фактора

Например силен дъжд може да предизвика първоначално напукване на зърната, а няколко дни по-късно през образуваните рани да проникне причинителят на сивото гниене. В подобни случаи загубите могат да бъдат много по-големи, отколкото ако е действал само един от факторите. Именно затова редовното наблюдение на лозето през август е една от най-важните предпоставки за запазване на качествената реколта.