27° C, предимно ясно
Важно е да се въвеждат агропрактики, които намаляват вредното им действие, а също и да се отглеждат по-устойчиви сортове и хибриди
Сушата по своята същност е съвкупност от различни условия на средата - ограничени валежи или липсата им в продължителен период от време, суха почва, повишени температури, много ниска относителна влажността на въздуха. Много често тя се съпътства и от силни сухи ветрове, т. нар. суховеи.
Сушата се отразява негативно на отглежданите културни растения, дори и при поливното земеделие, защото както казахме по-горе, тя не означава само липса на дъждове.
Имат ли земеделците полезен ход и възможни мерки, които могат да предприемат в борбата със засушаванията, както и да намалят техния неблагоприятен ефект?
От агрономическа гледна точка борбата със сушата включва две основни практики:
0 агротехниката, която цели подобряването на условията, при които се развиват растенията;
0 и селекцията, която усъвършенства дадената култура.
При агротехническите средства на първо място е обработката на почвата, която води до
правилното разпределение на използване
на влагата от културните растения
Тя се изразява в поддържането ѝ в рохкаво състояние, т.е. да е добре структурирана. Факт е, че почва с по-добра структура запазва много по-добре влагата.
Препоръчително е земеделците да направят преценка за всички обработки, които извършват на отделните полета, като се съобразят със състоянието им и културата, която отглеждат. Например дали има нужда от подмятане на стърнищата, есенна оран, пролетна обработка, междуредова обработка, като се преценява дали да се използват и хербициди, съвместно с окопаването и т. н.
Друга важна практика е торенето, което трябва да е добре балансирано. В зависимост от полето тази дейност може да е предшествана от мелиоративни практики на почвата за предпазването ѝ от ерозия и бързо изсушаване.
И, разбира се, напояването. При суша най-естествено и най-лесно е да се каже, че щом няма влага в почвата, трябва да се полива. Но поливането в България е сериозен проблем, дори и на полета, където има възможност да се доставя вода.
Ясно е, че
трябва да се върви в посока поливно земеделие,
и то не само за зеленчукови култури и трайни насаждания,
но и за част от полските видове. Вижда се, че в Южна България вече не може да се отглежда царевица без напояване, а и не само там.
Дори да предположим, че поливните площи започнат постепенно да се увеличават в близките години, то пак те ще са в пъти по-малко от тези, които не се напояват. Така че неполивните полета трябва да се стопанисват по стройната система на „сухото" земеделие, т.е. при най-голямата икономия на водата, постъпила в почвата от валежите, подчертават специалистите.
Естествено е самите културни растения да реагират различно на малкото валежи, съответно и да натрупват различно количество сухо вещество в своята маса. Това подсказва още един път, че селекцията и в бъдеще ще играе роля за създаването на сортове и хибриди, които да се представят по-добре в условия на суша. Безспорно се работи в тази насока, особено при хибридите царевица –
всяка семенарска компания създава сухоустойчива линия
За по-голяма сухоустойчивост се набляга и при сортовете пшеница.
Важно е да се познават и процесите, които се случват в почвата при суша, по-специално с микроорганизмите, които се намират там, тъй като те са тясно свързани с дейностите, които се извършват от фермерите. Също така в почвата попадат и органични вещества, чрез внасянето на органични продукти или по друг начин. Те се разлагат и я обогатяват с хранителни вещества, които се използват от растенията, а това става именно благодарение на микроорганизмите. Например:
. амонификация, т.е. превръщането на белтъчините и другите сложни азотни съединения в амоняк;
. нитрификацията, т.е. превръщането на амоняка в нитрати, които са най-важната азотна храна за растенията;
. хумификацията, т.е. натрупването на хумус в почвата;
. фиксирането на свободния азот в атмосферата от свободноживеещи и от грудкови бактерии;
. разлагането на целуозата и т. н.
Това са все процеси, които са
тясно преплетени с успешното отглеждане
на културните растения в земеделието
Суховеите, както казахме, често съпътстват сушата. Мерките срещу тях са насочени в три посоки:
. селекционно-генетична;
. агротехническа;
. мелиоративна.
Към селекционно-генетичните методи се отнасят отглеждането на нови, устойчиви на суша и суховеи сортове. От голямо значение е подборът на земеделските култури за климатичните условия на района, както и подходящи сортове и хибриди според агроклиматичните и микроклиматичните особености на различните месторастения.
Трябва да се отглеждат такива култури,
които в условията на засушливия климат са най-продуктивни
Агротехническите и мелиоративните методи включват въвеждане на обработки на почвата, насочени кум осигуряване на културите с влага. Към тях се отнасят различни методи за обработка на почвата, всички видове напояване, снегозадържане, задържане на водите, получени при топенето на снега, създаване на полезащитни горски пояси и някои други, които подобряват фитоклимата на посевите, както и използването на различни срокове за сеитба на културите, мулчирането на почвата и т.н.
Оран
0 Препоръчва се обработката да се извършва напречно на склоновете в условията на хълмист релеф. Тази агротехническа практика повишава добивите на зърнени култури със 100-200 кг/ха.
0 При равнинни терени с незначителен отток се прилага заравняване на почвената повърхност, за да се намали изпарението от нея.
Полезащитни пояси
Поради ветрозащитното действие на полезащитните горски пояси по време на суховеи
изпарението от повърхността на почвата
в междупоясните пространства съществено намалява
Изпаряемостта в междупоясните полета е средно с 20-30% по-ниска, поради което забележимо се повишава овлажняването на орния слой на почвата през основните периоди от вегетацията на земеделските култури.
В междупоясните полета (в сравнение с откритите пространства ) едно и също количество влага осигурява увеличаване на съдържанието на сухо вещество в добива средно с 30% и повече. Полезащитните горски пояси повишават влагозапасите в почвата, намаляват скоростта на вятъра, повишават влажността на въздуха и повишават температурата. Всички тези фактори до голяма степен намаляват вредното действие на сухoвеите.
Торене
Правилно нахранените култури имат транспирационен коефициент, който е по-нисък с 20-30% от тези, които не са подхранени или пък са торени неправилно.
При балансирането торене на растенията
транспирационният им коефициент намалява,
защото с нарастването до определена граница на концентрацията на солите в хранителния разтвор водата се използва по-продуктивно.
Фосфорните торове ускоряват фазите на развитие на зърнените култури с 3 до 5 дни, поради което тези растения по-слабо се повреждат от суховеите и от високите температури при недостиг на влага в почвата.
Всички полезни практики:
0 Своевременно унищожаване на плевелната растителност. Плевелите са сериозен конкурент на културите за вода, и не само.
0 Прилагането на висока агротехника осигурява по-добро овлажняване на почвата, по-ефективно запазване и използване на влагата.
0 Правилната обработка на почвата, безотвалната оран, брануването, култивирането, черната угар, контурната обработка на склоновете, противоерозионните и други средства за задържане на повърхностния отток и намаляване на изпарението са ефикасни методи за осигуряване на растенията с влага и за намаляване на вредното въздействие на суховеите.
0 Мулчирането намалява загубата на вода от оттока и изпарението, предотвратява образуването на почвена кора и заплевеляването, ограничава нагряването на почвата.
0 Наличието на полезащитни горски пояси повишава с 30-40% ефективността на агротехническите методи.
Коментари