Първият биопроизводител на годжи бери: Този балон вече се спука

Димитър Найденов от с. Петърч го е сменил с тиквички, цвекло, зеле, лук и подправки

Димитър Найденов от село Петърч е един от пионерите на биологичното земеделие в България с над 30-годишен опит в сектора. Той е дългогодишен фермер, специализиран в отглеждането на богат асортимент от чиста, сезонна продукция и е известен като първия сертифициран биопроизводител на годжи бери в страната.

Вече 13 години той продава сезонните зеленчуци,

които произвежда в костинбродското село Петърч, на столичния пазар Римска стена. Сега заедно със съпругата си Христина Найденова предлагат там пресни тиквички, зеле, пресен лук, червено цвекло, чесън, копър, магданоз. Опитният фермер обаче не е оптимист за бъдещето на родното зеленчукопроизводство.

„Аз изкорених всичкото годжи бери, просто този балон се спука преди десетина години. Не знам дали някой сега се занимава", каза за „Български фермер" Димитър Найденов и допълни: „Бях първият в България, който сертифицира биологичното производство на годжи бери. Имах намерение да създам сдружение, но нищо не се получи. Искахме да изнасяме, но производството просто не беше рентабилно. Една година зареждах голяма търговска верига с разсад и с пресен плод, но и там приключихме. Тогава манията да се отглежда годжи бери беше обхванала цялата страна, но не се получиха нещата. Максимум 2-3 години просъществува и се срина.

За съжаление не са добре нещата за българския зеленчукопроизводител. Вносът на всякакви зеленчуци е огромен и се предлага до 70-80% по-ниска цена, защото субсидиите на производителите в чужбина са много по-големи. В Македония, която е кандидат за член на Европейския съюз, например, субсидиите за производство на годжи бери са много по-големи, отколкото тук в България.

Идваха производители от Струмица, да им продавам разсад. Казват, цената на годжи берито тук е двойно по-ниска от нашата.

И обясниха: Не сме в Европейския съюз, но държавата им дава пари и хората произвеждат. Тук субсидиите са толкова ниски, а цените на препаратите и торовете скочиха три пъти, оттам се повиши много и стойността на зеленчуковите продукти. Един препарат, който ми е необходим за растителна защита, струва сотици евро за литър. Колко продукция трябва да изкарам, за да се покрие този разход, и то само за един препарат?! А и биостимулантите, които се извличат от хумусните почви, също са много скъпи.

При нас всичко се правят на ръка

Ние сме сред малкото останали хора, които се занимават със зеленчукопроизводство тук, в Костинброд и Петърч. На младите просто не им се работи на нивите, всеки си е хванал някаква друга професия и зеленчукопроизводителите сме на изчезване. При нас вече, ако въобще има някой да работи, не можеш да намериш работници на надница под 50-60 евро.

Това, където ти говорят, че държавата ще помогне, не става. Спомням си 2006 година предприсъединителния фонд САПАРД, тогава само на зърнопроизводителите дадоха високи субсидии и станаха милионери. Още от тогава на зеленчукопроизводителите не се дава нищо, така си и остана. Сега, дори и да има подпомагане за зеленчуци, няма кой да ги отглежда.

Добре е да има сдружения на производители, навремето аз направих такива опити, но поначало ние, българите сме индивидуалисти. Всеки ден гледаме по телевизията как хората си унищожават насажденията. Последно чух за един производител на корнишони, човекът се оплаква, че не ги изкупуват и той се чуди какво да ги прави, а е вложил хиляди левове. Не виждам как ще се оправят нещата.

Всеки си предлага продукцията където може

- някои в малки магазинчета, на фермерски пазари, на борсата. Всеки самостоятелно се спасява. Ако не реализираш зеленчуците до ден-два, всичко се скапва. Трябва да имаш хладилни помещения и допълнителна техника, за да запазиш продукцията свежа.

Минете през седмицата на Женския пазар, и питайте хората, аз знам, кои продават там. Малко са производителите, почти всички са прекупвачи. И няма как да спреш някого, който си е извадил документ, че е зеленчукопроизводител. Но хората не ги интересува. Ако мине някой на проверка, имат си документи. Хората от малцинствата продават там.

80% от земеделската земя в Петърч е засята с жито, слънчоглед, ечемик

- все култури, които не изискват ръчна обработка, всичко е машинно. Няма ги хората вече. Малцина останахме, няколко производители, да си помагаме - кой с поливна техника, кой с окачна техника за трактори, кой със семена и оцеляваме някак, помагаме си в реализацията на продукцията. Трудно е, изключително трудно. И много хора се отказват. Държавата не може да помогне. Или не иска, или не може да помогне.

Надявам се, в политиката да влязат хора, които наистина разбират фермерите, крайно време е да ги подкрепят, иначе просто ще изчезне този занаят. Дълги години все се въртим в един омагьосан кръг. Всеки, като дойде на власт, обещава: Това ще направим, онова ще направим. Влязат ли вече във власт, подкрепят големите фирми. Иска ми се да съм оптимист за бъдещето на малките ферми, но няма как, ще излъжа", споделя още биопроизводителят.

Производителите си помагат, всеки както може.

Опитните биоградинари отглеждат всякаква сезонна продукция в костинбродското село Петърч.