Преди да търсим причините за ниската захарност на гроздето, е важно да знаем един основен факт, захарите не се образуват в самите зърна, а в листата на лозата. Чрез процеса на фотосинтеза листата синтезират захари, които впоследствие се транспортират към гроздовете, където се натрупват по време на узряването. Поради тази причина всичко, което намалява активността на листната маса може да доведе до по-бавно натрупване на захари и до по-ниско качество на реколтата.

Затова е важно лозарите да познават факторите, които най-често възпрепятстват нормалното натрупване на захари.

Претоварване с прекалено много гроздове

Една от най-честите причини за ниска захарност е прекомерното натоварване на лозата с плод. Когато върху едно растение има повече гроздове, отколкото то може да изхрани, произведените в листата захари трябва да се разпределят между всички гроздове. В резултат всеки от тях получава по-малко хранителни вещества, което забавя узряването и влошава качеството на реколтата.

Претоварените лози обикновено формират грозде с по-ниска захарност, по-дребни зърна и неравномерно узряване. Това явление се наблюдава най-често при силно родовити сортове, както и при млади лози, които все още не са достигнали пълния си производствен потенциал.

Недостатъчна листна маса

Всеки лист на лозата е своеобразна фабрика за производство на захари. Именно в листата, чрез процеса на фотосинтеза, се синтезират хранителните вещества, които впоследствие се транспортират към гроздовете. Колкото по-здрава и добре развита е листната маса, толкова по-ефективно протича този процес.

Когато листната повърхност е намалена вследствие на болести, градушка, механични повреди, нападение от неприятели или неправилно извършени зелени резитби, лозата не може да произведе достатъчно количество захари. Това неизбежно се отразява върху узряването на гроздето, като води до по-ниска захарност и влошено качество на продукцията.

Особено важни са добре осветените и здрави листа, разположени в близост до гроздовете. Те имат най-голям принос за изхранването на плодовете през периода на узряване, поради което тяхното опазване до гроздобер е от съществено значение.

Прекомерно обезлистване

Обезлистването е една от най-разпространените зелени операции в лозарството, но при неправилно изпълнение може да има отрицателен ефект. Често се смята, че колкото повече се оголи зоната на гроздовете, толкова по-бързо и по-добре ще узреят. На практика това не винаги е така.

Когато се премахне прекалено голяма част от листната маса, способността на лозата да произвежда захари намалява. Освен това гроздовете остават изложени на пряко слънчево греене, което повишава температурата им и увеличава риска от слънчев пригор.

За да се постигне желаният ефект, обезлистването трябва да бъде умерено и съобразено със сорта, силата на растеж, изложението на редовете и конкретните климатични условия. Целта е да се подобрят проветряването и осветеността на гроздовете, без да се нарушава балансът между листната маса и добива.

Продължително засушаване

Водата е жизненоважен фактор за нормалното развитие на лозата и има пряко отношение към натрупването на захари в гроздето. Освен че участва във всички физиологични процеси, тя е необходима и за нормалното протичане на фотосинтезата.

При продължително засушаване лозата изпада във воден стрес. За да ограничи загубата на вода, тя затваря устицата на листата, което намалява постъпването на въглероден диоксид и забавя фотосинтезата. В резултат се произвеждат по-малко захари, а транспортирането им към гроздовете също се затруднява. Това води до по-бавно узряване и по-ниско съдържание на захари.

Болести по листата

Листните болести оказват много по-голямо влияние върху качеството на реколтата, отколкото често се предполага. Маната, оидиумът, екскориозата и други заболявания не само повреждат листната тъкан, но и намаляват способността ѝ да извършва фотосинтеза.

Дори когато пораженията изглеждат незначителни, засегнатите листа произвеждат значително по-малко захари. Колкото по-малка е активната листна повърхност, толкова по-ограничено е количеството хранителни вещества, което достига до гроздовете. В резултат узряването се забавя, а захарността остава по-ниска от очакваното.

Недостиг на калий

Калият е един от най-важните хранителни елементи за лозата през периода на узряване. Той участва в множество физиологични процеси, включително в придвижването на произведените в листата захари към гроздовете. При недостиг този транспорт се затруднява, което се отразява пряко върху качеството на реколтата.

Лозите с недостатъчно калиево хранене обикновено узряват по-бавно, натрупват по-малко захари и при червените сортове често се наблюдава по-слабо оцветяване на зърната. Един от характерните признаци на калиев дефицит е прегарянето на краищата на по-старите листа, което постепенно обхваща по-голяма част от листната петура.

Тъй като подобни симптоми могат да бъдат причинени и от други фактори, най-надеждният начин за установяване на недостиг на калий е извършването на почвен и листен анализ.

Прекомерно азотно торене

Азотът е основен хранителен елемент за растежа на лозата, но неговото приложение трябва да бъде добре балансирано. Когато през втората половина на лятото се внесат прекомерни количества азот, лозата насочва голяма част от енергията си към образуването на нови леторасли и листна маса, вместо към узряването на гроздето.

В резултат узряването се забавя, захарността остава по-ниска, а зърната често са по-едри и по-воднисти. Освен това нежната новообразувана тъкан е по-податлива на нападение от мана, оидиум и сиво гниене. Поради тази причина азотното торене трябва да бъде съобразено както с фазата на развитие на лозата, така и с резултатите от почвените и листните анализи.

Засенчване на лозето

Слънчевата светлина е основният източник на енергия за фотосинтезата. Когато лозите са прекалено сгъстени, формирани неправилно или не са извършени навреме зелените резитби, значителна част от листата остава в сянка. Това намалява ефективността на фотосинтезата и ограничава производството на захари.

Недостатъчното осветяване влияе не само върху захарността, но и върху оцветяването на гроздето, формирането на ароматните вещества и равномерното узряване на реколтата. Редовното колтучене, филизене и умерено обезлистване подобряват проникването на светлина и въздушния режим в лозето и създават по-благоприятни условия за натрупване на захари.

Високи температури

Слънчевото греене е необходимо за узряването на гроздето, но прекомерно високите температури могат да окажат обратен ефект. При продължителни горещини над 35-38°C физиологичните процеси в лозата се нарушават и ефективността на фотосинтезата намалява.

При подобни условия листата ограничават своята активност, лозата изпада в топлинен и воден стрес, а натрупването на захари се забавя. В някои случаи могат да се появят и слънчеви пригори по гроздовете, които допълнително влошават качеството на продукцията. Подобни екстремни температури се наблюдават все по-често през последните години като последица от климатичните промени, което налага прилагането на подходящи агротехнически мерки за ограничаване на стреса.

Прибиране на реколтата по календар, а не според зрелостта

Една от най-честите грешки е определянето на момента за гроздобер единствено според календара. В практиката все още се среща схващането, че след настъпването на определена дата или след промяната в цвета на зърната гроздето вече е готово за прибиране. В действителност узряването зависи от климатичните условия през годината, сорта, натоварването на лозите и технологията на отглеждане.

Оптималният момент за гроздобер трябва да се определя въз основа на няколко показателя едновременно – съдържанието на захари, титруемата киселинност, вкусът и ароматът на плодовете, степента на покафеняване на семките и зрелостта на ципата. Само съвкупната оценка на тези показатели може да покаже дали гроздето е достигнало технологична зрелост.

Какво може да направите?

За да подпомогнете натрупването на захари през август, е необходимо да поддържате листната маса здрава и активна до самия гроздобер. Избягвайте прекомерното обезлистване и не допускайте лозите да бъдат претоварени с прекалено голям брой гроздове. Следете хранителния режим на растенията, като обръщате особено внимание на калиевото хранене, и при възможност осигурете вода в периоди на продължително засушаване.

Също така е важно лозето да бъде добре защитено от болести и неприятели, които могат да намалят активната листна повърхност и да ограничат фотосинтезата. При определяне на датата за гроздобер не се доверявайте единствено на цвета на гроздето или на календара, а проследявайте обективните показатели за зрелост.