25° C, предимно ясно
Регулациите през последните години са „безмилостни", което е добре за потребителите, но същите те консумират стоки от страни, в които такива няма
Ваня ВЕЛИНСКА
Безопасността на храните, както и използването на продукти за растителна защита с цел опазване на културните растения от вредители остават във фокуса на Европейската комисия. Това стана ясно по време на среща на агрожурналисти от Евросъюза с комисари, отговарящи за ресори, свързани със земеделието.
През последните няколко години регулациите в Европейския съюз стават все по-строги. За много кратък период се забраниха редица активни вещества, част от които бяха сред водещите за контрол на опасни болести и неприятели. Това, съвсем резонно, предизвика недоволство сред земеделските производители, тъй като се оказа, че срещу някои от
икономически важните вредители всъщност
няма алтернативни продукти
Защото е много лесно да забраниш дадено активно вещество, но ако нямаш друго, което да „свърши" същата работа, то оставяш контрола срещу определена болест или неприятел „непокрит". От друга страна агрохимическата индустрия не може незабавно да реагира с нови продукти, тъй като времето за създаването, а после и изпитването на активните вещества понякога отнема десетилетия. Разбира се, фирмите работят, но също е ясно, че не можеш да „бълваш" нови такива, съответно да разработваш пестициди постоянно, а в най-добрия случай, пускането им на пазара става през няколко години.
Явно от Европейската комисия пренебрегват този проблем и се фокусират основно върху безопасността на продуктите. Което, естествено, няма нищо лошо, защото всички ние като потребители искаме да консумираме растителна продукция, съответно храни, които са произведени безопасно. Но никога не е добре да се обръща внимание само на едната страна, защото винаги има и друга.
Фокусът на Европейския съюз върху безопасността на пестицидите остава на преден план, каза Клаус Беренд, директор „Безопасност на храните, устойчивост и иновации" към Главна дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните". Целта ни е европейските храни да са произведени по безопасен начин. Това, естествено, е свързано и с отглеждането на безопасна продукция. Знаете, че пестицидите играят важна роля в технологията на културните растения, като целта им е ефективно да контролират вредителите. През последните години приоритет на Европа е
освен културите също да се опазват околната среда,
водите, полезните насекоми и т. н.
Затова е важно и следим стриктно не само продуктите за растителна защита, но и тяхната остатъчност след приложението им. Това наложи от употреба да се извадят много активни вещества, за които е установено, че действат негативно върху някоя част от веригата в биоценозата, например на пчелите, които са важни опрашители или други, които водят до по-трайно замърсяване на почвата и водите и т. н.
Продуктите за растителна защита подлежат на строги регулации, които започват още от създаването им, преминават през период на изпитване, регистрация, и се стига до употребата им в практиката. Като цяло основната им роля е да контролират икономически важни болести, неприятели и плевели, които със своята вредна дейност могат да провалят реколтата. Истината е, че тези продукти
винаги са подлежали на контрол,
който обаче търпи сериозни изменения
през годините. И ако дадено активно вещество е било разрешено и употребявано дълго време в практиката, в един момент, според по-новите изисквания, може да се окаже, че вече не е безопасно и съответно се изважда от употреба. Такава съдба сполетя немалко активни вещества, които останаха в историята. Тези много по-строги регулации започнаха преди около 15-ина години, когато те бяха подложени по-строгия контрол. Редица активни вещества, като в голямата си част бяха едни от най-използваните в практиката, се забраниха за използване. На няколко пъти земеделци от различни държави изискваха дерогации за употреба на някой продукт, но такива бяха давани рядко и бяха по-скоро изключение, отколкото правило. Румънското Министерство на земеделието всъщност си разреши собствена дерогация за прилагане на неоникотиноидите, на което Европейската комисия се противопостави остро. Въпреки това земеделците продължиха да използват продукти от тази група години наред.
Нашите производители също поискаха
дерогация, но им беше отказана
И към момента неоникотиноидите все още нямат алтернатива, което прави справянето с някои неприятели, основно при пролетниците – слънчоглед и царевица, голям проблем.
Дерогациията по отношение на неоникотиноидите въобще не стои на дневен ред, каза Клаус Берет. Няма начин продукти от тази група да бъдат отново разрешени за употреба макар и само при дадени култури за еднократно приложение. С новите насоки в Европа за безопасност неоникотиноидите „отиват" в историята, въпреки исканията на земеделците отново да се преразгледа това решение.
Факт е, че компаниите, разработващи нови активни вещества, съответно след това готови продукти, които всъщност се използват за опазване на културите от вредители, се опитват да са в крак с новите тенденции, които целят да „щадят" всичко. В състава на един продукт се съдържат не само активно вещество (понякога и няколко, което е основно с целта избягване на резистентност), но и т. нар. коформуланти, сред тях адюванти, прилепители, омокрител и други. Всички те са неактивни съставки и могат да се добавят към препаратите за растителна защита, биоцидите и торовете. Те
не унищожават вредителите сами по себе си, но подобряват
стабилността, разтворимостта, абсорбцията и ефективността на активните вещества, т.е. работят за по-добра синергия между всички компоненти.
„Коформуланти" са част от смесите, съдържащи се в пестицидни продукти, които служат за повишаване на ефективността и използваемостта на продукта, уточняват специалистите. Това са например повърхностно активни вещества, антипенители, разтворители или омокрящи агенти. Регулаторната рамка разглежда коформулантите като „биологично неактивни" компоненти на пестицидните продукти. Това е в контраст с декларираната „активна съставка" - компонентът, който е деклариран като действащ срещу целевия „вреден" организъм. Например, глифозатът се бори с плевели, а имидаклопридът - с насекоми, но за да бъдат ефективни, към тях се добавят коформуланти. Коформулантите могат да съставляват повече от 50% от формулата на продукта. Част от тях са токсични, а други увеличават токсичния ефект на пестицида, затова и тези вещества подлежат на контрол.
Трябва да се отдаде значение на факта, че
в борбата с вредителите по културните растения
се включват все повече продукти,
които нямат нищо общо с химията. Те са на база микроорганизми, остатъчни вещества от някакво производство, и т.н., и т.н. Всички те се определят като изключително безопасни и напълно в синхрон към строгите изисквания.
Не по-малко строги са регулациите, свързани с безопасността на храните, посочват от Европейската комисия. Това е сред основните акценти, които са залегнали в политиката на Съюза. Следи се за съставките, включени в продуктите, като добавки, ензими, ароматизанти, оцветители и т.н., като се предполага, че в бъдеще този контрол ще се затяга все повече и повече.
Интересно е обаче, че Европейската комисия много удобно избягва да коментира или дава уклончиви отговори по отношение на продуктите, които влизат в Европейския съюз по различни договорености, като Меркосур, който вече е факт, но съща така и предстоящи с Индия, Австралия и други.
Например в страните от Меркосур, които включват Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай, голяма част от
активните вещества, забранени от години в Европа,
се използват от техните фермери
И това, че уж ще се следи стриктно какво се внася, не успокоява европейските потребители. Дори, в случаи, когато става въпрос за продукти, които ще се преработват. Съвсем пресен е примерът със слънчогледа, внесен от Аржентина в България, който доказано бе „бъкан" с пестициди. Въпросът на всички нас като потребители е относно качеството на суровината. Земеделските производители, съвсем логично, също са доста недоволни, и то меко казано. Защото, когато се използва суровина от техните полета, тя трябва да отговаря на строгите изисквания, поставени от Европа. При внос от други страни обаче техните фермери не са задължени да ги спазват. И тук става въпрос буквално за двойни стандарти. А това се отразява негативно на европейските фермери, при българските е още по-зле, т.е. те да са конкуренти на колегите си, които, благодарение на тези споразумения, се явяват привилегировани. Европа, в лицето на управляващите, продължава
да обрича собствените си фермери на все по-скъпо производство,
а това са отнася не само до сектор земеделие. И именно затова допринасят тези изключително строги регулации, които са за всичко – продукти за растителна защита, производство на торове, а също така зелена сделка, въглеродни емисии и т.н., и т.н. Ако се продължи с подобни мерки съвсем скоро европейското производство ще стане нишово и ще бъде доминирано от чуждото такова, включително уж от развиващите се страни, които в момента, оказва се, имат много по-добра икономика, резонно и земеделие.
Коментари