В края на юли лозата е във фаза на наедряване и прошарване на гроздето. Основните болести на този етап са обикновена мана, брашнеста мана и сиво гниене. Контактните фунгициди действат само на повърхността на листата и гроздето, докато системните проникват в тъканите и се движат по проводящата система, осигурявайки вътрешна защита. Системните продукти често имат по-дълго остатъчно действие, позволяват частично лечебно действие при ранна инфекция и са по-устойчиви на отмиване от дъждове. Контактните фунгициди пък изискват обилно покритие и сухо време след пръскането. С избора на препарат през този период трябва да се съобразят карантинните срокове. Много системни фунгициди (например съдържащи феноксикарбонова киселина) имат забрана 4-6 седмици преди беритба. Силният риск от сиво гниене (например при гъста листна маса и дъждовно време) налага фокус върху продукти активни срещу сивото гниене (като фенхексамид, флуопирам) и агротехнически мерки (като обезлистване в зоната на гроздовете).

Чрез редуване на фунгициди с различни механизми

на действие се намалява рискът от резистентност

Всички прилагани препарати трябва да са регистрирани за лозя и да се спазват упътванията от етикета.

В края на юли и началото на август лозята навлизат в период, в който правилната растителна защита е от решаващо значение за запазване на качеството и добива.

Маната се развива при наличие на влага и високи температури, като първите симптоми могат да се появят още 7–10 дни след заразяването. Най-ефективна е превантивната защита, извършена преди настъпване на инфекцията. Контактните фунгициди, като медните препарати и продуктите на база манкоцеб, образуват защитен слой върху растението, но не могат да спрат вече започнала инфекция. При наличие на риск или първи признаци на заболяването е препоръчително да се използват локално-системни или системни фунгициди, които проникват в тъканите и ограничават развитието на патогена, като същевременно предпазват и новия прираст. За да се предотврати появата на устойчивост, е важно активните вещества да се редуват. При благоприятни условия за развитие на болестта третиранията се извършват през 7–10 дни, а при по-нисък инфекциозен натиск интервалът може да се удължи до 10–14 дни.

Брашнестата мана предпочита топло и сравнително сухо време и често се развива едновременно с маната. Борбата срещу нея включва както контактни фунгициди, например на база сяра, така и системни продукти от групите на триазолите и други специализирани активни вещества.

В практиката пръсканията срещу брашнеста мана

обикновено се комбинират с тези срещу мана,

което улеснява защитата на лозята

За да се запази високата ефикасност на препаратите, е необходимо редуване на продукти с различен механизъм на действие. При поява на симптоми трябва своевременно да се приложи подходящ фунгицид, като се спазват интервали между третиранията от 7–10 дни.

Сивото гниене започва да представлява сериозна опасност от прошарването до узряването на гроздето. Заболяването се развива най-интензивно при висока влажност и слабо проветряване на гроздовете. Затова добрата агротехника е първата стъпка в борбата. Умереното обезлистване около гроздовете подобрява проветряването, а предпазването от неприятели, които нараняват зърната, намалява възможностите за проникване на патогена. При повишен риск се прилагат специализирани фунгициди срещу сиво гниене, съдържащи активни вещества като фенхексамид, боскалид, ципродинил, флудиоксонил, флуопирам и други. Тъй като повечето от тези продукти имат сравнително дълъг карантинен срок, третирането трябва да се извърши навреме, още при първите благоприятни условия за развитие на болестта, а не непосредствено преди гроздобера. Докато контактните фунгициди остават важна част от защитната схема, в края на юли и началото на август по-голямо значение придобиват локално-системните и системните продукти, които осигуряват по-надеждна защита срещу вече започнали вътрешни инфекции.

С наближаването на прошарването и

узряването на гроздето правилният избор

на фунгицид зависи не само от неговата ефикасност,

но и от карантинния срок – минималният период, който трябва да изтече между последното третиране и гроздобера. При ранните сортове прошарването обикновено започва в края на юли, поради което препаратите с по-дълъг карантинен срок трябва да бъдат приложени достатъчно рано.

Контактните фунгициди обикновено се прилагат през 10-12 дни, тъй като остават върху повърхността на растението и лесно се отмиват от валежите. Системните и локално-системните фунгициди осигуряват по-продължителна защита и при благоприятни условия могат да се използват през интервал от 14-15 дни.

Карантинните срокове варират според активното вещество. Медните препарати обикновено имат карантинен срок около 21 дни, дитианонът - 20–28 дни, фосетил-алуминий и азоксистробин - около 28 дни, а някои специализирани фунгициди срещу сиво гниене достигат до 42 дни. Затова последните третирания трябва да бъдат внимателно планирани, така че да приключат поне две до три седмици преди беритбата.

Независимо от използвания продукт, винаги трябва да се спазват указанията на етикета относно разрешените култури, фазата на приложение, дозата и карантинния срок. Това гарантира безопасност на продукцията и спазване на европейските изисквания за максимално допустими остатъчни количества.

Една от най-честите грешки в растителната защита е многократното използване на едни и същи активни вещества. Това създава условия за развитие на устойчиви популации на причинителите на болестите, което постепенно намалява ефективността на фунгицидите.

Най-нисък риск от развитие на резистентност имат контактните фунгициди, като медните препарати, манкоцебът и фолпетът. При системните фунгициди рискът е значително по-висок, особено при стробилурините и някои триазоли.

Добра практика е през сезона да се редуват продукти с различен механизъм на действие, като не се извършват повече от две последователни третирания с фунгициди от една и съща група. При възможност системните продукти могат да се комбинират с контактен фунгицид, което повишава надеждността на защитата и забавя развитието на резистентност.

Високите летни температури могат да увеличат риска от фитотоксичност при някои фунгициди. Медните препарати например могат да причинят пригори по листата, а продукти на база дитианон не се препоръчват при силно слънчево греене. Поради това пръсканията е най-добре да се извършват в ранните сутрешни или вечерните часове.

Химичната защита е най-ефективна, когато се съчетава с правилни агротехнически мероприятия.

В края на юли е препоръчително да се извърши

умерено обезлистване около гроздовете,

което подобрява проветряването и намалява влажността в зоната на гроздовете.

Важно е също да се отстраняват повредените гроздове и падналите зърна, тъй като те могат да бъдат източник на нови инфекции. Необходимо е и ефективно ограничаване на гроздовите молци, защото нараняванията по зърната значително увеличават риска от развитие на сиво гниене.

Биологичните фунгициди на основата на Bacillus subtilis или Ampelomyces quisqualis могат да бъдат използвани като допълнение към защитната програма. Те имат предимно превантивно действие и са най-ефективни при слаб инфекциозен натиск. Биостимулаторите също могат да подобрят физиологичното състояние на лозата, но не могат да заместят фунгицидната защита.