27° C, предимно ясно
Държавата трябва да работи в посока подпомагане на реализацията на продукцията, чрез кооперативи и къси вериги на доставки
Ваня ВЕЛИНСКА
В момента се берат най-късните сортове череши. Кампанията по прибиране на родните плодове продължава с индустриалната праскова, както и с кайсиите, ранните праскови, сливи и круши, предназначени за свежа консумация и т.н.
Определено този сезон българските производители на плодове имат една успешна година откъм реколта. Разбира се, изключваме районите на Кюстендилско и някои места в Сливенско, където имаше измръзвания на череши, сливи и някои други видове. Като цяло обаче това ще е една от най-добрите години за овощарите в сравнение с последните няколко, когато масово в почти цялата страна нямаше никакви плодове.
Засега реколтата се очертава да е добра, каза за „Български фермер" Коста Петров, председател на организация „Българска праскова". В Сливенско в момента се прибират последните сортове череши, а производителите се готвят да започнат беритбата на прасковите – основно индустриалната, както и най-ранните десертни сортове.
Плодове има, но пазар няма
За съжаление, отново нищо ново в родната земеделска действителност. Качествени, вкусни български плодове, които всички ние като потребители искаме да консумираме, не са приоритет за прекупвачите, съответно и за търговците. Или пък ако случайно се предлагат някъде, то цената им буквално е космическа. Продължава унизителното отношение на тези „брънки" от веригата към плодовата продукция. Изкупните цени не са се променили от години, а дори на моменти като че ли стават и по-ниски (всъщност еврото също оказва значение, каквото ѝ да се говори).
Към момента за прасковата се обсъждат цени като миналогодишните, допълва Коста Петров.
За фабрики, т.е. за индустриалната праскова цената ще е около 38 евроцента, а за свежия пазар - десертната – между 50-80 евроцента в зависимост от качеството. И да коментираме, че тези стойности са ниски, няма голямо значение, тъй като реалността е: фермерите са поставени пред факта, „дават ти толкова, за колкото може да продадеш даден продукт". Но, разбира се, цената е изключително ниска, като се има предвид, че при прасковите, но и при други овощни култури,
има много ръчен труд – резитба, прореждане, бране и т.н.
А като видиш за колко тези плодове се предлагат на щандовете в магазините или на пазарите, понякога разликата е в пъти, достига и 200-300% надценка.
Грижите за трайните насаждения са изключително много и нетърпящи пропуски, тъй като говорим за многогодишни видове, които се отглеждат на едно място десетки години, които не дават реколта през първите няколко, когато собствениците им правят само вложения. Същото важи и в години, когато има поражения от измръзвания, градушки или други природни бедствия. Независимо дали фермерът бере плодове, или не, трябва да изпълнява редица добри практики, за да поддържа градината в отлично състояние. Както беше и през миналата година, когато нямаше реколта, но производителите – пръскаха, подхранваха, обгрижваха насажданията, т.е. имаха само разходи.
Започваме сезона със зимната резитба, казва Петко Мойкински, собственик на сливова градина в Ботевградско. Тази година работата беше повече поради няколко причини. През миналия сезон резитбата беше щадяща, а тъй като нямаше плодове заради лошите метеорологични условия през април, в частност измръзванията, това доведе до по-силен растеж на дърветата и оттам голям обем дървесина трябваше да се намали.
Продължаваме с растителнозащитните пръскания, както и с подхранването – през вегетацията прилагаме листно хранене, с косенето на затревените междуредия и т.н. В овощната градина има редица практики, които трябва да се извършват своевременно, за да
се гарантира доброто развитие на дърветата,
съответно и опазването на плодовете
Сред сериозните предизвикателства за овощарите в района е сачманката. Опасната болест се определя като най-големият проблем. Решение, разбира се, има, но е важно пръсканията да се направят навреме, за да се постигне търсения ефект. Към момента в насажденията няма нападение от черна златка, но производителите се интересуват от неприятеля и стриктно следят за евентуалната му поява.
До момента в градината сме направили седем третирания, допълва Петко Мойкински. Не може да се получи качествена реколта от сливи, а и не само, ако не се извършва навременна растителна защита, с която да се контролират важните вредители. А, знаете, че при всички овощни видове, има много опасни и болести, и неприятели, на които не трябва да се позволи да се развиват над допустимите прагове. При много от вредителите има работещи препарати, които, ясно е, че са скъпи, но това е цената за качественото производство. Водата е другият ни проблем. От язовир „Бебреш", който е съвсем наблизо, има тръбопровод, от който би трябвало да се възползват земеделските производители в района. За съжаление, има малък участък – около 20-ина метра, където тръбите са разрушени. Та ако се възстанови тази част, то безпроблемно може да се напоява. Подавал съм молба към „Напоителни системи", мисля, че колеги наоколо – също, но казусът не се решава. Говори се, че се предвиждат пари, но те ще са само за проектиране. Да, когато е за ново съоръжение, трябва да има проект. Като ще се прави ремонт, в случая подобрение или възстановяване на дадена система или част от нея, то би трябвало процедурата да е по-облекчена. Както казах, участъкът е малък, би трябвало с немного средства той да може да се възстанови, за да можем да ползваме вода. Предстои да видим какво ще стане.
Подобни проблеми със сигурност имат немалко земеделски производители в различни райони на страната. Въпросът с напояването е болна тема. Уж започна да се работи по нея, поредица от министри дават заявка, че това ще им е приоритет. На практика обаче към момента почти нищо съществено не е станало. А, както се казва, ужасно закъсняваме с
осигуряване на напояването, което е жизненоважно
за всички сектори от земеделието ни
Заявката, че качествена българска продукция има, но, както и споменахме, рядко я виждаме на родните пазари. А както се оказва и румънският интерес доста е намалял напоследък, казват производители. Доскоро търговци от северната ни съседка идваха с бусове и товареха български плодове направо от градините. Сега това все по-рядко се случва.
За съжаление, загубихме сериозни позиции в търговията с Румъния, коментира Коста Петров. И причината е много проста - Гърция. Страната е много голям производител на праскови и те са сериозен наш конкурент, то на практика въобще не може да се конкурираме с техните производители. И какво направиха нашите съседи? Големите румънски търговци си направиха хладилни бази за продукция, от където я превозват към Констанца и Букурещ. А пък гръцките - отвориха складове на едро в Румъния и направо карат и продават. Българските земеделци са с почти нулев шанс да се противопоставят на това. Много пъти съм казвал, че ние нямаме готовност за износ, а това е сериозен пропуск. Защото има хубави години, когато има достатъчно плодове, които могат да се изнасят, но не можем да го направим.
Според Коста Петков посоката, в която трябва да гледа нашето плодопроизводство е Северна Европа, например Германия и Полша (за там основно праскови), които са многомилионни страни и имат голямо потребление.
За да изнасяме обаче ни трябват количества,
съответно те са постижими
чрез обединение на производителите
И стигаме до много важния фактор, а именно създаване на организация на производителите. Проблем, който се обсъжда от години и все още няма кой знае какво развитие.
Трудно ни е да се обединим, това може да е изказване на почти всеки плодопроизводител. Все още у нас фермерите се спасяват поединично. Те не виждат ползите, които биха им донесли организациите. Със сигурност има известна доза истина в това, тъй като изискванията при създаване на организации на производителите са доста спорни и утежнени. Така че държавните институции трябва да работят в тази насока.
Всички сме пътували и знаем как работят организациите в Италия, Испания и Гърция, разяснява Коста Петров. В някои от тях членуват по 200-300 производителя, а има и такива с над 500. Представяте ли си за какви мащаби става въпрос – и откъм земеделие, и откъм произведена продукция. Ще дам пример с Испания, която произвежда над 1 100 000 кг праскови, като изнася около 1 млн. Всичко е една добре смазана машина. Така че това е пътят и за нас. Защото нали не си мислим, че тези стотици фермери са се обединили от някакви чувства, не, от бизнесинтереси е. Тук важи един принцип от римско време за „моркова и сопата", който е валиден и до днес. И държавата е тази, която трябва да приложи този механизъм - субсидията е "морковът", а задълженията и отговорностите да се контролират със „сопата". Няма нужда да откриваме топлата вода,
успешните страни вече са създали работещи решения,
а ние просто трябва да почерпим от техния опит
Важно е да се работи повече в посока реализация на продукцията, казва Светлана Боянова, съветник на Националната браншова камара „Плодове и зеленчуци" (НБКПЗ). И тук е темата с кооперативите, с късите вериги на доставки, които е изключително важна да се случат. Финансовото подпомагане, разбира се, че е необходимо и е ясно, че винаги няма да е достатъчно, особено за интензивните сектори. Добре е обаче да има намеса от държавата в конкретна посока, например данъчно облагане. Може да се помисли и в посока намаляване на ДДС-то, както е в страните членки от Европейския съюз. Има държави, в които е между 6 и 10%, а при нас е доста по-високо.
Относно мерките, които трябва да се предприемат, за да се насърчи създаването на организации, от НБКПЗ смятат, че не е достатъчно производителите просто да продават заедно, а да бъдат облекчени, например чрез работната ръка. Членовете на кооператива да могат да се ползват от програма, която да субсидирана заетост, с която да бъдат поети осигурителните вноски на работниците.
Не по-малко важно е да има инвестиционна мярка, която да е само за кооперативите, т.е.
те да могат да правят, и то при много
по-облекчени условия, общи инвестиции,
които са необходими за хладилници за съхранение, за логистика, за транспорт и т.н. В тази връзка от НБКПЗ предлагат да се подкрепят от държавата два пилотни проекта - един за Северна, и един за Южна България, за да могат земеделските производители да събират своята продукция, да я заготвят и да я предлагат за пазара. Тава са само някои идеи, които биха подобрили бизнесклимата в сектор „Плодове и зеленчуци".
Има редица решения, които са доказано работещи и не изглеждат трудни за реализиране, стига да има държавническа воля за бързи и кардинални мерки. А в условия на управляващо мнозинство и заявка на Министерството на земеделието, че ще работи в полза на българските производители, това би означавало, че предстоят сериозни промени. Чакаме, предстои да видим!
Коментари