27° C, предимно ясно
Ако пак трябва да извървя този път, няма да го започна, категоричен е Видол Петров
Козевъдната и говедовъдна ферма в село Ръжево в подножието на Средна гора при река Стряма е сред изчезващите стопанства в България, където работата започва по тъмно и завършва по тъмно. Видол Петров е един от основателите, който от 20 години се занимава с животновъдство. Започнал е от нулата:
„Не съм имал помощ от родители, например, за да започна да отглеждам животни. Всичко е направено с много труд и лишения. Мой приятел си направи стадо кози – тогава започнахме с кози, а сега отглеждаме крави. Нямаше как да се грижи за тях – имаше проблеми с комшиите – и реши да ги продаде. Заедно с братовчед ми ги взехме 100 кози и така започнахме. Никога преди това не съм си мислил, че ще се занимавам с животновъдство, но ако пак трябва да извървя този път, няма да го започна", разказа за „Български фермер" Видол Петров.
Сега той отглежда 220 кози Българска бяла млечна и Тогенбург. Среднодневният добив на мляко във фермата е между 3 и 3,5 литра на коза в силния сезон. „Сами преработваме продукцията си и произвеждаме сирене, кашкавал и извара, затова обръщаме голямо внимание на качеството на млякото. През последните 2 години увеличихме качеството и количеството на фуражите, като всяка коза получава около 1 кг фураж. Козите всеки ден са на паша и каквото им е необходимо, си дояждат в обора. В момента по-голямата част от работата във фермата е свързана с осигуряване на балите за зимата. Сами си произвеждаме грубия фураж, а зърното го купувам.
Продаваме продукцията си директно от фермата.
Не участваме във фермерски пазари или в магазини. Имаме си редовни клиенти, които купуват продуктите ни.
Кравите са около 50 в месодайното направление. Продавам телетата живо тегло, като пазарът не е постоянен и цената е различна, променя се в различните периоди през годината", обясни стопанинът и допълни:
„Не съм се възползвал и нямам намерение да се възползвам от евросредства по инвестиционните мерки. При нас нещата стоят така, че може да се окаже, че годината ни е последна и да се наложи да връщам средства от моя собствен джоб. Правим всичко със собствени сили, по стандартния начин, без помощ. Животновъдството е най-несигурният сектор, който може да съществува - от гледна точка както на заболяванията, които върлуват в момента, така и на липсата на работна ръка и още различни други фактори, които не са за подминаване.
Трудно е за малките ферми в страната,
постоянно сме на ръба
Обичаме си животните и засега не се отказваме. Всички в семейството сме ангажирани във фермата. Без хора няма как да съществуваме. Имаме дояч и пастир, помагам и аз при доенето, а съпругата ми се занимава с производството на сирене и кашкавал. Работим с малка мандра на Асоциацията за развъждане на млечни породи кози в село Ръжево. Животните се отплащат за грижите, които се полагат за тях.
Получаваме субсидии на площ, но не е голяма тази помощ. Според мен европрограмите подпомагат само определени хора в сектора. Очакваш ли само на субсидии – загубен си. Необходимо е да се ограничи вносът на имитиращи млечни продукти, които не стига че не са здравословни, а и убиват нашия сектор, тъй като се предлагат на цени, с които не можем да се конкурираме. Най-жалкото е, че държава не само не го забранява, но и стимулира този пазар. В Германия, например, е наложена практиката – не знам дали със заповед или наредба - да се използва предимно млякото от немските ферми. Тук, задължително българско мляко се подценява и се разчита на вноса. Хората, обществото, вече осъзнаха какво им предлагат и търсят все повече фермерски продукти директно от самите ферми.
Мандрите са монополи и са свикнали да определят цената,
която на тях им отърва, без да вземат предвид себестойността на произведеното мляко. Те просто налагат своята воля и това е. Животновъдите в България не получаваме никаква помощ, от никъде, а само ни товарят с изисквания.
По повод твърденията, че Европейският съюз гони фермерите от селата, аз не съм убеден на 100%, че е така, а по-скоро управниците на местно ниво са отговорни. Ние не можем да четем регламентите - много време отнема."
Коментари