Към момента за прасковата се обсъждат цени като миналогодишните - 38 цента за преработка и 50-80 за десертните сортове

Ваня ВЕЛИНСКА

В момента се берат най-късните сортове череши. Кампанията по прибиране на родните плодове продължава с индустриалната праскова, както и с кайсиите, ранните праскови, сливи и круши, предназначени за свежа консумация и т.н.

Определено този сезон българските производители на плодове имат успешна година откъм реколта. Разбира се, изключваме районите на Кюстендилско и някои места в Сливенско, където имаше измръзвания на череши, сливи и някои други видове. Като цяло обаче това ще е една от най-добрите години за овощарите в сравнение с последните няколко, когато масово, в почти цялата страна, нямаше никакви плодове.

Засега реколтата се очертава да е добра, каза за „Български фермер" Коста Петров, председател на организация „Българска праскова". В Сливенско в момента се прибират последните череши, а производителите се готвят да започнат беритбата на прасковите – основно индустриалната, както и най-ранните десертни сортове.

За съжаление, отново нищо ново в родната земеделска действителност. Качествени, вкусни български плодове, които всички ние като потребители искаме да консумираме, не са приоритет за прекупвачите, съответно и за търговците. Или пък ако случайно се предлагат някъде, то цената им буквално е космическа. Продължава унизителното отношение на тези „брънки" от веригата към плодовата продукция. Изкупните цени не са се променяли от години, а дори на моменти като че ли стават и по-ниски (всъщност еврото също оказва значение, каквото й да се говори).
Към момента за прасковата се обсъждат цени като миналогодишните, допълва Коста Петров.

За фабрики, т.е. за индустриалната праскова цената ще е около 38 евроцента, а за свежия пазар - десертната – между 50-80 евроцента в зависимост от качеството. И да коментираме, че тези стойности са ниски, няма голямо значение, тъй като реалността е такава: фермерите са поставени пред факта, „дават ти толкова, за колкото може да продадеш даден продукт". Но, разбира се, цената е изключително ниска, като се има предвид, че при прасковите, но и при други овощни култури, има много ръчен труд – резитба, прореждане, бране и т.н.

А като видиш за колко тези плодове се предлагат на щандовете в магазините или на пазарите, понякога разликата е в пъти, достига и 200-300% надценка.

Грижите за трайните насаждения са изключително много и нетърпящи пропуски, тъй като говорим за многогодишни видове, които се отглеждат на едно място десетки години, които не дават реколта през първите няколко, когато собствениците им правят само вложения. Същото важи и в години, когато има поражения от измръзвания, градушки или други природни бедствия. Независимо дали фермерът бере плодове, или не, трябва да изпълнява редица добри практики, за да поддържа градината в отлично състояние. Както беше и през миналата година, когато нямаше реколта, но производителите пръскаха, подхранваха, обгрижваха насажданията, т.е. имаха само разходи.

Започваме сезона със зимната резитба, казва Петко Мойкински, собственик на сливова градина в Ботевградско. Тази година работата беше повече поради няколко причини. През миналия сезон резитбата беше щадяща, а тъй като нямаше плодове заради лошите метеорологични условия през април, в частност измръзванията, това доведе до по-силен растеж на дърветата и оттам голям обем дървесина трябваше да се намали. Продължаваме с растителнозащитните пръскания, както и с подхранването – през вегетацията прилагаме листно хранене, с косенето на затревените междуредия и т.н. В овощната градина има редица практики, които трябва да се извършват своевременно, за да се гарантира доброто развитие на дърветата, съответно и опазването на плодовете.

Сред сериозните предизвикателства за овощарите в района е сачмянката. Опасната болест се определя като най-големият проблем. Решение, разбира се, има, но е важно пръсканията да се направят навреме, за да се постигне търсения ефект. Към момента в насажденията няма нападение от черна златка, но производителите се интересуват от неприятеля и стриктно следят за евентуалната му поява.

Още четете в новия брой на в. "Български фермер" от 20-26 юли