Средата на юли е период, в който лозовите насаждения са изложени на едни от най-сериозните изпитания. Продължителните горещини, високите температури и липсата на валежи водят до бързо изпаряване на почвената влага и поставят лозата в условия на воден стрес. Недостигът на вода не само намалява растежа на растенията, но може да повлияе неблагоприятно върху големината на гроздовете, натрупването на захари и качеството на бъдещото вино.

Добрата новина е, че чрез правилни агротехнически мероприятия лозарите могат значително да ограничат загубите на влага и да подпомогнат растенията да преминат успешно през най-горещия период на годината.

Поддържайте почвата рохкава

Една от най-ефективните мерки за съхраняване на влагата е плитката обработка на почвата. След валеж или поливане върху почвената повърхност често се образува плътна кора, която затруднява проникването на въздух към корените. Разрохкването на почвата на дълбочина между 5 и 8 cм прекъсва капилярите, по които водата се придвижва към повърхността, и по този начин значително ограничава влагозагубите.

Освен че намалява изпарението, плитката обработка подобрява аерацията на почвата, стимулира развитието на полезните почвени микроорганизми и създава по-благоприятни условия за усвояване на хранителните вещества от кореновата система. Добре аерираната почва подпомага и развитието на младите корени, което е особено важно през периода на интензивно нарастване на гроздовете.

Обработките е препоръчително да се извършват скоро след валеж или напояване, когато почвата е започнала леко да просъхва, но все още е достатъчно влажна за качествено разрохкване. По този начин се запазва максимално количество вода в коренообитаемия слой.

Важно е обработките да бъдат плитки, за да не се поврежда активната коренова система на лозата. Прекалено дълбоката обработка, особено през летните месеци, може да прекъсне фините всмукателни корени, които осигуряват по-голямата част от водата и хранителните вещества за растението. Това отслабва лозите именно в периода, когато нуждите им от вода са най-високи.

При лозови насаждения, разположени по склонове или върху по-леки почви, обработките трябва да бъдат съобразени с риска от ерозия. В такива случаи е препоръчително междуредията да се обработват внимателно или частично да се поддържат със затревяване, което намалява отмиването на почвата и същевременно подпомага по-доброто управление на водния режим.

Унищожавайте плевелите

Плевелите са едни от основните конкуренти на лозата за вода, хранителни вещества и светлина. През летните месеци, когато почвената влага е ограничена, те могат да изразходват значителни количества вода и да задълбочат водния стрес при лозовите растения. Това е особено неблагоприятно в периода на наедряване и прошарване на гроздето, когато потребностите на лозата от вода са повишени.

Освен че намаляват наличната влага в почвата, плевелите ограничават достъпа на лозата до хранителни елементи като азот, фосфор и калий. Силното заплевеляване води до по-слаб растеж на летораслите, по-малки гроздове и понижаване на качеството на продукцията. Някои плевелни видове също така могат да служат като гостоприемници на вредители и причинители на болести, което допълнително повишава риска за насажденията.

Редовното унищожаване на плевелите чрез плитки механични обработки, окопаване, косене или други подходящи методи позволява по-голяма част от почвената влага да остане на разположение на лозовите растения. Особено важно е борбата с плевелите да се провежда в началните фази на тяхното развитие, когато те все още не са изградили мощна коренова система и могат лесно да бъдат унищожени.

При използване на хербициди трябва стриктно да се спазват препоръките на производителя и действащите изисквания за безопасна употреба на продукти за растителна защита. В практиката все по-широко приложение намират интегрираните подходи за контрол на плевелите, които съчетават механични, агротехнически и, при необходимост, химични методи. Това позволява ефективно ограничаване на заплевеляването, като същевременно се намалява натискът върху околната среда и се съхранява почвеното плодородие.

Мулчирайте

Мулчирането е една от най-ефективните агротехнически практики за съхраняване на почвената влага, особено в условия на продължителни летни засушавания. Покриването на почвената повърхност със слама, дървесен чипс, окосена трева, компост или други органични материали създава защитен слой, който значително намалява изпарението на водата от почвата. По този начин влагата се запазва за по-дълъг период и остава достъпна за кореновата система на лозата.

Освен че ограничава загубите на вода, мулчът поддържа по-ниска и по-стабилна температура на почвата през горещите летни дни. Това предпазва корените от прегряване и създава по-благоприятни условия за усвояване на вода и хранителни вещества. Едновременно с това мулчиращият слой възпрепятства поникването и развитието на плевелите, които са сериозен конкурент на лозата за почвена влага.

Органичните мулчиращи материали постепенно се разграждат под действието на почвените микроорганизми и обогатяват почвата с органично вещество. В резултат се подобряват нейната структура, водозадържащата способност и аерацията, което благоприятства развитието на кореновата система и повишава биологичната активност в почвата.

За добър ефект мулчът се разстила равномерно в редовете на лозите на слой с дебелина около 5–10 cм, като е препоръчително да не се допира непосредствено до стъблата. Това намалява риска от задържане на прекомерна влага около основата на растенията и ограничава възможността за развитие на гъбни заболявания.

Поддържайте балансирана листна маса

Поддържането на оптимална листна маса е от съществено значение за нормалното развитие на лозата през летните месеци. Листата са основният орган на фотосинтезата, чрез който се синтезират въглехидратите, необходими за растежа на летораслите, развитието на гроздовете и натрупването на захари в зърната. В същото време те регулират водния баланс на растението чрез процеса на транспирация и допринасят за създаването на благоприятен микроклимат в зоната на гроздовете.

През юли често се извършват зелени операции като колтучене, кършене на летораслите и частично обезлистване. Тези практики подобряват проветряването, улесняват проникването на светлина и намаляват риска от развитие на болести. При екстремно високи температури и силно слънчево греене обаче прекомерното премахване на листа може да има неблагоприятни последици.

Листната маса изпълнява важна защитна функция, като засенчва гроздовете и ги предпазва от директното въздействие на слънчевите лъчи. При силно оголване на гроздовете се повишава рискът от слънчев пригор, който се проявява с покафеняване, некротизиране и изсъхване на зърната. Освен преките повреди върху гроздето, високата температура може да доведе до понижаване на съдържанието на ароматни вещества, ускорено разграждане на органичните киселини и влошаване на технологичните качества на реколтата.

При засушаване прекомерното намаляване на листната повърхност може да наруши физиологичното равновесие на лозата. Макар че по-малката листна маса намалява транспирацията, тя едновременно с това ограничава фотосинтетичната активност и способността на растението да натрупва асимилати, необходими за нормалното узряване на гроздето.

Поради това зелените операции трябва да се извършват умерено и да бъдат съобразени със силата на растеж, сортовите особености, натоварването с гроздове и конкретните климатични условия. В години с екстремни горещини е препоръчително да се запази достатъчна листна маса около гроздовете, особено от южната и западната страна на редовете, където слънчевото греене е най-интензивно.