Брашнестата мана по краставиците е икономически важна болест, която нанася сериозни щети по реколтата от късното производство. Тя се причинява от две аскомицетни гъби - Erysiphe cichoracearum и Sphaerotheca fuliginae. Болестта засяга всички вегетативни части на растенията, като най-силно поразява листата и листните дръжки. По-уязвими на брашнеста мана са растенията с нарушен воден баланс (намален тургур на листата) в по-напреднала вегетация. Признаците на болестта са типични - петна по двете страни на листните петури, покрити с бяла (кремава) плесен. Листата на болните растения са като посипани с брашно и в последствие изсъхват.

Важна агротехническа мярка за ограничаване разпространението и развитието на брашнеста мана по краставиците и другите зеленчукови култури е унищожаването на растителните остатъци и поддържане на подходящ поливен режим през вегетацията. При поява на първите признаци на болестта е наложително третиране с фунгициди с подходящ карантинен срок: Соната СК - 0,5% (валиден до 31.08.2026), Таегро – 0,03% (валиден до 01.06.2033), Фитосев – 0,2% (валиден до 22.04.2031), Флинт Макс 75 ВГ – 0,02% и др. За да се предотврати резистентност към прилаганите фунгициди е задължително редуване на препарати с различни активни вещества.

Брашнестата мана по доматите и пипера се причинява от аскомицетната гъба Leveillula taurica. Признаците на болестта се наблюдават по листата от долните етажи на растенията. По горната страна на листната петура се появяват бледозелени петна. Листата от долната страна са покрити с бял налеп. При доматите петната прегарят и листата се деформират. При пипера листата бързо увяхват и окапват. Фунгицидите посочени за борба срещу брашнестата мана по краставиците са приложими и срещу брашнестата мана по доматите и пипера..