Първите симптоми на сивото гниене често остават незабелязани, тъй като в началните етапи на инфекцията признаците са слабо изразени. Поради това редовният оглед на лозовите насаждения, особено в периода преди узряване на гроздето, е от съществено значение за ранното откриване на заболяването и навременното предприемане на мерки за неговото ограничаване.

  • Симптоми по гроздовете

Най-характерните и икономически най-значими симптоми се наблюдават по гроздовете. В началото върху отделни зърна се появяват малки, светлокафяви, воднисти петна, които постепенно се разрастват. Засегнатите зърна омекват, губят тургора си и започват да загниват. При наличие на висока въздушна влажност върху повърхността им се развива характерен сив, прахообразен налеп, представляващ спори на причинителя. При благоприятни условия инфекцията се разпространява бързо към съседните зърна и може да обхване целия грозд, което води до значителни загуби в добива и влошаване на качеството на продукцията.

  • Симптоми по листата

По листата симптомите на сивото гниене се проявяват под формата на неправилни кафяви петна, които най-често се развиват по краищата на листната петура или около места с механични повреди. При условия на висока въздушна влажност върху некротичните участъци може да се образува слаб сив налеп. Въпреки че пораженията по листата обикновено не са толкова значими, колкото тези по гроздовете, те са показател за наличието и развитието на инфекцията в лозовото насаждение.

  • Симптоми по летораслите

По летораслите и дръжките на гроздовете сивото гниене се проявява чрез образуването на кафяви некротични участъци, които постепенно се разрастват. При развитие на инфекцията дръжките покафеняват и започват да изсъхват, което нарушава придвижването на вода и хранителни вещества към гроздовете. В резултат на това засегнатите зърна могат преждевременно да завяхнат, да загубят качеството си или да станат по-податливи на вторични инфекции, което води до значителни загуби в добива и влошаване на качеството на гроздовата продукция.

Кога рискът е най-голям?

Рискът от развитие на сиво гниене е най-голям при съчетание на благоприятни климатични условия и чувствителна фаза от развитието на гроздето. Заболяването се развива най-интензивно при температури в диапазона 18 и 25°C, съчетани с продължителна въздушна влажност, чести валежи, роса или мъгли. Гъстата листна маса и недостатъчното проветряване на лозовите насаждения създават благоприятен микроклимат за покълването на спорите и разпространението на патогена. Значително по-висок е рискът от заразяване и при наличие на наранени зърна, причинени от градушка, напукване вследствие на валежи, повреди от насекоми или нападение от оидиум, тъй като тези повреди улесняват проникването на причинителя в тъканите на гроздето.

Разграничаването на сивото гниене от други повреди по гроздето е от съществено значение за правилния избор на мерки за растителна защита. При сивото гниене засегнатите зърна омекват, загубват своята плътност и се покриват с характерен сив, налеп. За разлика от него, при слънчевия пригор по зърната се наблюдават кафяви или белезникави изсъхнали петна, без наличие на сив налеп.

Към средата на юли е препоръчително да се правят редовни огледи на лозовите насаждения, като особено внимание се обръща на компактните гроздове и участъците, изложени на по-висока влажност след валежи. Навременното откриване на първите признаци на инфекция позволява своевременно прилагане на подходящ фунгицид и значително намалява риска от масово развитие на сивото гниене преди гроздобера, като по този начин се запазват добивът и качеството на гроздовата продукция.

Контролиране на сивото гниене

Развитието на сивото гниене може да бъде ограничено чрез прилагане на комплекс от агротехнически и химични мерки. Добрата проветривост на лозовите насаждения, постигната чрез своевременно филизене, колтучене и частично обезлистване в зоната на гроздовете, намалява задържането на влага и създава неблагоприятни условия за развитието на патогена. Отстраняването на повредените гроздове и избягването на механични наранявания на зърната също допринасят за ограничаване на инфекцията.

Най-добри резултати срещу сивото гниене се постигат при превантивно приложение на фунгициди или при третиране непосредствено след установяване на първите симптоми. Особено внимание трябва да се обръща в периода преди затваряне на гроздовете, при прошарване и в началото на узряването, когато рискът от заразяване е най-висок. След продължителни валежи или градушки е препоръчително лозите да бъдат огледани и при необходимост да се извърши последващо третиране.

Един от широко прилаганите фунгициди е Кабрио Топ, който съдържа активните вещества пираклостробин и метирам. Продуктът притежава предпазно и лечебно действие и осигурява едновременно контрол на маната, оидиума и сивото гниене. Прилага се превантивно, като първото третиране срещу сивото гниене обикновено се извършва по време на цъфтежа, а при благоприятни условия за развитие на болестта могат да се извършат последващи третирания съобразно препоръките от етикета.

Ефикасно средство срещу причинителя на сивото гниене е и Пирамид СК, съдържащ активното вещество пириметанил. Това е системен фунгицид с висока ефективност, особено при по-хладно и влажно време, когато рискът от развитие на заболяването е най-голям. Продуктът е подходящ за включване в програми за интегрирана растителна защита, като е препоръчително да се редува с фунгициди с различен механизъм на действие.

При биологичното и интегрираното производство добри резултати дава Ботрибел, биологичен фунгицид на основата на бактерията Bacillus amyloliquefaciens (щам AH2). Продуктът е разрешен за употреба срещу сиво гниене по лозата и се отличава с липсата на карантинен срок, което го прави подходящ за приложение и в периода, близък до гроздобера. Независимо от избрания продукт, за постигане на максимална ефективност е необходимо третирането да се извършва превантивно или при появата на първите симптоми, като винаги се спазват препоръчителните дози, карантинните срокове и указанията, посочени на етикета.

Най-податливи на сиво гниене са сортовете с компактни гроздове и тънка ципа на зърната, тъй като при тях влагата се задържа по-продължително, а механичните повреди са по-чести. При такива сортове е необходимо да се извършват по-чести огледи и да се прилагат навременни профилактични мероприятия.

Често допускани греши при борбата със сивото гниене

Една от най-честите грешки при борбата със сивото гниене е закъснялото третиране, когато заболяването вече е обхванало значителна част от гроздовете. В този етап ефективността на фунгицидите е значително по-ниска и възможностите за ограничаване на щетите са по-малки. Не по-малко съществена грешка е поддържането на прекалено гъста листна маса около гроздовете, която възпрепятства проветряването и създава благоприятен микроклимат с висока влажност за развитието на причинителя.

Друга често допускана практика е многократното използване на фунгициди с едно и също активно вещество. Това увеличава риска от развитие на резистентност при заболяването от сиво гниене, което с времето води до намаляване на ефективността на използваните продукти. За да се избегне този риск, е препоръчително фунгицидите да се редуват според техните активни вещества и да се спазват препоръките за приложение.

Сериозна грешка е и пренебрегването на редовните огледи след валежи, градушки или други събития, които причиняват механични повреди по гроздовете. Именно в тези условия рискът от заразяване е най-висок, поради което навременното установяване на първите симптоми и бързата реакция са от ключово значение за успешното ограничаване на заболяването и запазването на добива и качеството на гроздовата продукция.