Браншова камара „Плодове и зеленчуци" (БКПЗ) изпрати официално становище до институциите във връзка със съмнения за възможно изкривяване на подпомагането по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г.

Писмото е адресирано до министър-председателя Румен Радев, министъра на земеделието и храните Пламен Абровски, председателя на Комисията по земеделието, храните и горите Явор Гечев и председателя на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове Галин Дурев.

От Камарата заявяват, че се присъединяват към сигнала на Националната био асоциация, Българската асоциация за биологично животновъдство и Сдружението на еленските животновъди и земеделци, разпространен по медиите на 3 юли 2026 г.

Сигналът е свързан със съмнения за схема за източване на средства за растителен репродуктивен материал (РРМ), произведен при преход към биологично производство, както и за биологичен растителен репродуктивен материал.

Какъв е проблемът според БКПЗ?
В становището си от БКПЗ посочват, че в действащата Наредба №9 от 26 юни 2023 г. ставките за подпомагане са определени на нива, които според тях са изчислени за производство на РРМ от овощни и зеленчукови култури.

За площи за производство на растителен репродуктивен материал, произведен при преход към биологично производство, ставката е 949,09 евро/ха, а за площи, заявени след 1 януари 2024 г. - 1298 евро/ха.

За площи за производство на биологичен растителен репродуктивен материал ставката е 736,58 евро/ха, а за площи, заявени след 1 януари 2024 г. - 1077 евро/ха.

Според Камарата проблемът е, че тези ставки не би трябвало да се прилагат по един и същи начин за семена от полски култури, фуражни култури и картофи.

„Посочените ставки са изчислени да компенсират производството на РРМ от овощни и зеленчукови култури, които се отглеждат на много по-малки площи", се казва в становището.

От БКПЗ подчертават, че същите ставки не следва да се прилагат за производство на семена от зърнено-житни, зърнено-бобови и маслодайни култури, фуражни култури и картофи, тъй като при тях подпомагането трябва да бъде значително по-ниско.

В позицията си Камарата предупреждава, че действащите ставки могат да създадат предпоставки за неправомерно насочване на значителен публичен ресурс.

„Споделяме притесненията на колегите, че настоящите ставки в Наредбата биха могли да привлекат нездрав интерес от страна на производителите на семена от полски култури, фуражни култури и картофи", посочват от БКПЗ.

Според Камарата това може да доведе до изкривяване на подпомагането по интервенцията, вместо средствата да бъдат насочени според реалните производствени разходи и спецификата на отделните култури.

БКПЗ настоява ставките в Наредба №9 да бъдат преразгледани така, че подпомагането да бъде адекватно и съобразено с конкретната група земеделски култури.

От организацията подчертават, че целта е да не се допуска изкривяване на подпомагането по интервенцията.

В края на становището си от БКПЗ поставят темата и в по-широк контекст - каква трябва да бъде целта на публичното подпомагане в земеделието.

„Ние вярваме и винаги сме отстоявали, че всяко подпомагане на българското земеделие, включително и на биологичното производство, следва да е с цел осигуряване на хранителния суверенитет на България и на българска здравословна и качествена храна за българския потребител", се казва още в позицията.