Обещанието на вертикалното земеделие е целогодишно производство, независимо от географската ширина. Реалността обаче е, че експлоатацията на такива ферми е финансово предизвикателство. Карл Мартин от „Viken Gartneri" е знаел, че с такава система би могъл да разшири семейния бизнес с оранжерии. Въпреки това той отхвърля тази идея заради нуждата от нещо хибридно. „1+1=3", казва той.

В Норвегия отдавна се отглеждат целогодишно билки в саксии, но доставката на прясно откъснати билки, отгледани в страната през цялата година, е съвсем друго нещо - докато „Viken Gartneri" не успява да го осъществи.

Карл Мартин от години се занимава с производство на прясно откъснати билки и хрупкава маруля на площ от 15 000 квадратни метра във Викен.

Фермата е създадена още през 90-те години,

като е започнала с около 600 кв. м,

с акцент върху марулята, „защото това искаше пазарът", казва Карл. Компанията се разраства през годините до степен, че през 2020 г., заедно с една от големите вериги супермаркети в Норвегия, става първият производител в страната, който доставя прясно откъснати билки целогодишно. „Започнахме на местно ниво, а сега доставяме за тази верига почти в цялата страна", казва Карл.

В момента компанията управлява втори обект с площ от около 8 000 квадратни метра за отглеждане на билки в саксии и доставя както за супермаркети, така и за сектора на обществено хранене. „Винаги проучваме различни култури и подобни неща. Но отглеждаме маруля и билки успешно от почти 30 години, така че се придържаме към това, което познаваме най-добре."

Разширяването, за да се отговори на нарастващото търсене, означава, че Карл е трябвало да вземе решение как да увеличи производствения капацитет. Вертикалното земеделие беше очевиден вариант, но той не е склонен да го избере.

„Само по себе си

вертикалното производство не е напълно устойчиво

от енергийна гледна точка", казва той. Като се има предвид норвежката среда, е логично Карл да е изцяло фокусиран върху енергийната ефективност. Отоплението и осветлението на цяла ферма, докато навън е тъмно през по-голямата част от деня и температурите са под нулата, е невъобразимо скъпо. А във вертикална среда се премахва именно този елемент, който може да помогне за спестяване на разходи. „Защо да се лишаваме от слънчевата светлина, когато тя е безплатна?"

Обаче простото разширяване на оранжерията не решава проблема с отоплението. Енергията е основният разход за норвежкия оранжериен фермер, а при нестабилните цени Карл не е бил готов да разширява бизнеса, разчитайки на стабилни енергийни разходи. „Ние сме семеен бизнес, който винаги мисли в дългосрочен план. Мислим пет, десет, двадесет години напред." Затова си помислих: защо да не съчетаем по малко от двете - вертикални ферми и оранжерии?

Хибрид между оранжерия и вертикална ферма - нещо като „Франкенщайн"

Защитеното отглеждане работи в затворен цикъл, независимо дали става дума за вертикална ферма или за оранжерия. За да функционира този цикъл, безброй променливи и елементи трябва да работят в синхрон или поне колкото се може по-близо до това. Топлината е един от тези елементи и един от най-скъпите; Карл намира начин да я използва двойно.

Моделът, който той е създал, поддържа вертикалната ферма и я ограничава до разсадно производство. Всяко растение - маруля и билки - прекарва шестнадесет дни във вертикалната система, преди да бъде преместено в оранжерията за последните две седмици от своя растежен цикъл.

„Умишлено отглеждаме само малки растения във вертикалната ферма. Започваме оттам, а след това ги преместваме в оранжерията." Малките растения означават малка биомаса, което е ключът в метода на Карл. „Движението на въздуха е от решаващо значение за добрия растеж." Разбира се, с по-малки растения е по-лесно да се управлява движението на въздуха. „Да се постигне равномерно движение на въздуха във вертикална ферма е трудно и представлява предизвикателство. Но ние не се сблъскваме с този проблем, ако отглеждаме малки растения." Контролираната среда във вертикалната ферма също осигурява на Карл стабилен и постоянен етап на размножаване.

„Получаваме отлични млади растения, защото имаме пълен контрол върху влажността, температурата и светлината", казва той. „Това е отправната точка за всичко, което следва в оранжерията."

Самостоятелната вертикална ферма е свързана

с оранжерията и я снабдява с топлина

„По-голямата част от топлината, която използваме за вертикалната ферма, се извлича и се прехвърля в оранжерията", обяснява Карл. Благодарение на това разходите за отопление във „Viken Gartneri" вече са намалели с около 40%, като има потенциал това да достигне 80%, тъй като ефективността на акумулаторите за топлина и на помпите се подобрява през най-студените месеци. „Това е 1+1=3. Вземаш най-доброто от двете производства и ги комбинираш, за да получиш нещо ново."

Тази комбинация е от съществено значение за Карл и „Viken Gartneri", за да се впишат в усилията си за устойчивост. „Колкото по-малко енергия използваме, толкова по-благоприятна е нашата дейност за климата. Най-важното е да използваме възможно най-малко енергия на единица продукция."

Източникът на енергия е по-малко важен

от количеството, което се консумира,

твърди той. Климатът е глобален проблем и единственият смислен принос е да се използва по-малко. Това е и, неслучайно, единственият начин да се държат разходите под контрол. „Не може да забравяме, че отглеждането на продукта е основното нещо, с което се занимаваме."

Норвежките потребители също са много добре осведомени по въпросите, свързани с климатичните промени, и техните решения за покупка могат да се основават и на това. Не е изненадващо, че все по-често купуват местни продукти, а Карл казва, че наблюдава тази тенденция във всички категории.

„Производството на краставици е преминало от приблизително 50% пазарен дял на местните продукти

до почти изцяло местно снабдяване в рамките на едно десетилетие

Доматите следват същата тенденция. Билките вече бяха предимно местни, поради по-дългия им срок на годност. Марулята частично излиза извън тази тенденция; испанската айсберг покрива зимния дефицит – сортове, които не са подходящи за отглеждане на закрито, но посоката на пазара е последователна. Виждаме, че пазарът иска повече местно производство."

Вертикалното земеделие се промотираше като един от основните съюзници на местното производство. Надеждите се сблъскаха с реалността и много компании поеха повече, отколкото можеха да поемат, за което свидетелстват драматичните заглавия в медиите. Карл знаеше, че вертикалното земеделие отговаря на всички изисквания за разширяване на производството им, но сметките не излизаха и така той се спря на хибрида между вертикална ферма и оранжерия на „Viken Gartneri". Във всеки случай той бърза да отбележи, че неговият метод не е задължително да работи за производител на друга географска ширина.

„Това, което работи за мен, не е задължително да работи за някой друг, който отглежда, да речем, в Южна Америка", казва той. „Основното ни предизвикателство при отглеждането в Норвегия е отоплението и ние създадохме нашата хибридна система, за да се справим с този аспект. Може би има други принципи от вертикалното земеделие, които могат да бъдат по-добре приложени в оранжерия, в зависимост от географското положение."