20° C, облачно
Вместо в скъпи играчки, младият фермер Давид Борисов влага в семейната мандра всичко спечелено в Германия
Вместо да вложи парите припечелени от гурбет в Германия в скъпи играчки, младият Давид Борисов праща всичко в България, за да може семейството да изгради мандра единствено със собствени сили. След две години като куриер, 26-годишният млад фермер се връща в село Крива Бара, близо до гр. Лом, и двамата със съпругата му Цветелина Борисова запретват ръкави, за да развият животновъдното стопанство, основано от бащата и дядото на Давид.
Дневният млеконадой във „Ферма Чакърови" достига 600 литра
от общо 100 биволи и Черношарени говеда. „Моята майка преработва млякото в нашата мандра. Аз се грижа за продажбите и разпространението. Помагам във всички дейности, съпругата ми също", разказа Давид Борисов за „Български фермер" и допълни:
„От 3 години имаме собствена мандра, но в началото на 2026 г. започнахме да произвеждаме сирене, кашкавал и извара от краве мляко. Големите мандри спряха да изкупуват суровото ни мляко. Това, че инвестирахме в собствена преработка, ни помага някак „да свържем двата края". Не сме кандидатствали за подпомагане по европейски програми.
Нашите родители отдавна се занимават с животновъдство
и за мен беше логично да се върна и да се включа в отглеждането на животните и преработката на продукцията.
Социалните мрежи много помагат за разпространението на нашата продукция. От там идва голяма част от нашите пазари. Обменяме опит с нашите колеги тук, в околностите, и във фейсбук групите. Семеен приятел, който е работил в чужбина, ни показа как да си направим сиренето по калъп така, че да прилича на кочан царевица. Тази визия отличава нашето сирене от останалите. То зрее в продължение на 40 дни при температура от 2 до 4 градуса.
Животновъдството не е лека професия
Грижите са денонощни, а пазарът за млечни продукти е наситен с вносни продукти и хората са свикнали на некачествени продукти. Истинският вкус вече не им харесва, други пък са възхитени от това, което им предлагаме. Опитвали сме да пробием на големия пазар, при големите търговски вериги, но като цяло е много трудно. Казват: Ние имаме договори с чуждестранни производители и предлагаме техните продукти.
Лично аз не виждам някаква полза от членството ни в Европейския съюз
Защото държавата не контролира вноса и износа на нашите суровини. Подпомагат ни веднъж годишно със субсидии, но те за абсолютно нищо не стигат – нито да купиш животни, нито храна да им осигуриш за зимата. Нищо, абсолютно за нищо не стигат. Основният източник на приходи за фермата са продажбите на нашата продукция. Все още навлизаме на пазара, така да се каже. Не работим с големи количества.
Хората в селото търсят продукцията ни, отделно работим с българска организация, която поддържа верига магазини в страната. Най-предпочитаните ни продукти са сиренето и киселото мляко от биволско мляко.
Биволите не боледуват от нищо
Много са темпераментни и когато свикнат с един човек, друг не може да ходи при тях, да работи с тях. Осеменяването е трудно, но сме се справяли с помощта на проф. Цонка Пеева, която е председател на Българската национална асоциация за развитие на биволовъдството. Тя ни намери бик, за да можем да заплодим нашите животни и да имаме малки от тях.
През по-голямата част от годината животните са на паша, а през зимата ги прибираме във фермата. Оттам идва и характерният вкус на нашите продукти. Предимство за нас е близостта до реката и възможността за животните, да се разхлаждат в нея в летните горещини.
През есента на 2024 г. ни откраднаха 20 крави
Това беше голям удар за цялото ни семейство. Има различни версии за това, което се е случило, но предполагаме, че тези животни са се отделили от стадото, отдалечили са се от реката към храстите, натоварени са в камион. Много бързо са се случили нещата, буквално за няколко часа. Случвало се е и на други колеги, понякога са изчезвали едно-две животни, но не чак в такъв мащаб като при нас. Подадохме сигнал до полицията, но повече от година - нищо.
В област Монтана, няма друга мандра като нашата. То и фермерите, с всеки изминал ден, намаляват. Нас ни държи любовта към животните, основно. Дори да нямахме мандрата, като си обичаме животните, не можем да се разделим с тях. Цял живот сме градили това стадо и в един миг да го загубим - целият ни труд ще отиде на вятъра.
В бъдеще искаме да разширим нашата ферма,
да си вземем земеделска техника, да обработваме земята и да си произвеждаме сами храна за животните, вместо да я купуваме всеки ден. Това много ще ни улесни.
Коментари