До края на годината ще имаме Взаимоспомагателен фонд, още тази седмица правното основание влиза при депутатите
ВИЗИТКА:
Роден е на 2 септември 1979 г. във Враца. Завършва езикова гимназия „Йоан Екзарх" във Враца и право в Югозападния университет „Неофит Рилски" в Благоевград.
Експерт по европейско земеделско право и Обща селскостопанска политика (ОСП) с управленски опит на национално и международно ниво. През 2010-2015 г. работи в Постоянното представителство на България в Европейския съюз в Брюксел.
В периода 2021-2022 г. е народен представител и председател на Комисията по земеделие, храни и гори в 46-ото и 47-ото Народно събрание. Бил е съветник на министъра на земеделието по въпросите на европейското финансиране и международното сътрудничество, както и председател на Управителния съвет на Североизточното държавно горско предприятие (СИДП).
Основен преговарящ от страна на България по законодателния пакет за ОСП за периода 2014-2020 г. Бил е и секретар на Националния съюз на земеделските кооперации, както и юрист в Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).
Владее английски език и ползва руски. Семеен, с две деца.
- Г-н министър, България безвъзвратно загуби 47,5 млн. евро от ЕС за земеделие, заради отписването на средствата или т.нар. декамитмънт към края на 2025 г. Има опасност от голяма загуба и за тази 2026 г. Министерството готово ли е с екшънплан за спасяване на парите?
- Да, има опасност. 47,5 млн. евро е само европейската част, без националното съфинансиране. С него сумата е 117, близо 118 млн. А за тази година опасността всъщност от загуба е още по-голяма.
Това, което заварихме в министерството беше „изключително" - нулева работа по т. нар. декамитмънт. Абсолютно нулева! Оставено така. Нищо не беше свършено по отношение на спасяване на средствата.
Единственото нещо, което получих, когато станах министър, бяха трите варианта, които всяка година фонд „Земеделие" представя за усвояването: песимистичен, оптимистичен и реалистичен.
И в най-оптимистичния вариант загубата беше около 200 милиона евро. Това са европейско с национално съфинансиране, което съгласете се в тази изключително лоша икономическа ситуация,
да си позволим да загубим още 200 млн. евро
инвестиции за фермерите е брутално
- Къде се е скъсала нишката? От една страна има подадени много проекти за инвестиции в земеделски стопанства и преработка (мерки Г1 и Г2), които надхвърлят в пъти бюджета по интервенциите, а от друга губим огромни суми заради неусвояване.
- Отговорът е ясен: лошо управление на програмата. Вместо още от 2024 г. приемът беше направен едва в края на 2025 г. и началото на тази.
И не може
да допуснеш да задръстиш Държавен фонд „Земеделие"
с проекти по първи прием
Тоест, ти първите две години нищо не си направил, едва третата година започваш и задръстваш фонда. И това, което заварих аз беше фонд „Земеделие", в който има подадени над 10 000 заявления и никаква подготовка за декамитмънт.
Това, което правим в момента е включително да използваме и загубата на тези 118 милиона евро, за да можем да намалим загубата за 2026 г. Какво имам предвид?
Съгласно европейските правила тези 118 милиона евро трябва да бъдат отписани до края на юни. Ако ние не подадем към Европейската комисия информация от кои мерки, колко ще намалим, ЕК сама взима това решение. Само че, ако тя го вземе, ще намали от мерките, където има най-много бюджет. А те са точно Г1 и Г2 - инвестиционните мерки.
Тоест, веднъж ще имаме загуба на средства, и още веднъж ще имаме загуба на бюджети, които са изключително атрактивни. И третото нещо, ще се затвори системата, през която се прави комуникация с Европейската комисия до септември месец.
Тоест, каквото и да правим ние като промяна в бюджетирането, ще можем да го качим септември. Комисията ще започне да го гледа октомври-ноември и ние няма да имаме време.
Затова се връщам към това, което ви казах, че използваме тази загуба от 118 млн., защото България сама направи изменения, посочи от кои мерки ще намалява, изпратихме го през системата, за да може когато сме готови с новото бюджетиране за намаляване на загубата, каналът за комуникация с Европейската комисия да стои отворен.
- Какви мерки ще предприемете - прехвърляне на средства към кризисния резерв, между интервенциите или...?
- Ще се опитаме да пребюджетираме, така че да можем да използваме възможността, която ни дава новия регламент Omnibus, тоест
да дадем средства директно на бенефициентите
Но, процесът е изключително сложен, защото ти не бюджетираш за момента. Това, което правиш сега, ще има отражение и 2027-ма, и 2028-ма, че и 2029-та година. Заради правилото N+2 и заради движението напред в мерките. Затова в момента, в който сме готови, ние ще ви го представим официално.
Отделно се опитваме
да създадем допълнителна организация
за по-добра проверка и оценка на проектите
За да може по-бързо да се оценят тези проекти, по-бързо да се договорират, съответно да се раздадат аванси и да започне разплащане по тях. Така че работата кипи усилено. Съжалявам много, че първите четири месеца не е свършено абсолютно нищо.
Съжалявам много, че първите две години са загубени за правилно бюджетиране и управление на тези средства. Но каквото е било, било. Ние се опитваме занапред да спасим средствата.
- Обявихте, че до края на 2026 г. няма да се отварят нови приеми, с едно евентуално изключение за младите фермери. Защо?
- Зависи от това как ще мине оценката на проектите. Защото, както ви казвам, Държавен фонд „Земеделие" е задръстен от проекти, които трябва да се разгледат. Добавянето на още само ще забави оценката.
- Имате ли идеи как администрирането на проектите да става по-бързо?
- Такива идеи може да разглеждаме през новия програмен период. Сега за момента това е положението, с което работим, и просто бюджетираме.
- Все пак как да се промени механизмът, за да не се стига до това задръстване на ДФЗ с проекти, за което говорим почти всяка година? Има ли вариант да се забърза процесът?
- На първо място има вариант да имаме по-малко на брой, но повече изпълнени със съдържание мерки. Защото в момента България е един от рекордьорите по различни схеми и мерки за подпомагане, което обърква фермерите допълнително. И се разпиляваме по този начин. Нямаме фокус, за съжаление. И това е проблем и за самите фермери.
Затова нашата амбиция е в новия програмен период да имаме по-малко на брой, но по-добре таргетирани мерки, които да могат да бъдат опростени и да може много бързо да стане усвояването.
- Всички сме единодушни, че земеделието ни е в огромна криза. Как ще го спасим?
- Това няма да стане от днес за утре. Защото от 2010 г., откакто аз под една или друга форма се занимавам с формата „Съвет на министри по земеделие в ЕС" съм имал възможността да участвам и да наблюдавам три реформи. Политиката на този Европейски съюз, за съжаление, не беше да създава едно общо силно земеделие, което да бъде експортно насочено.
Това, което постигнахме
за 16 години с т. нар. обща селскостопанска политика,
беше да създаваме конкуренция между фермерите
вътре в самия Европейски съюз
И това отслаби силата на земеделието на Европейския съюз като такова.
- Това ли е най-голямата грешка в земеделието, която се допусна на европейско ниво?
- Да. Вместо всички заедно да работим и да структурираме земеделието си и да завладяваме пазари, каквато всъщност е и основната идея на общата политика, да надградим хранителния суверенитет на Европейския съюз, ние създадохме възможности фермерите да се конкурират помежду си. И резултатът какъв е: ние внасяме от „Меркосур" телешко, внасяме от други държави членки, внасяме от трети страни.
И все по-малко европейски стоки ще имаме,
ако продължаваме по този начин
Това нещо го заявих на последния Съвет на министрите. Аз съм наясно, че всяка една държава членка има своите особености, но ние трябва да планираме като цяло. Ние сме един Европейски съюз, трябва да продължим да бъдем единни в политиката си и да бъдем като един юмрук.
- Има ли разбиране вече сред колегите ви в Европа, че вместо да се конкурираме ожесточено помежду си е по-добре да сме заедно?
- Сред част от колегите ми министри го има. Сред друга обаче го няма. Но това е разнообразието на Европа.
Ако изследваме историята на Европейския съюз, конкретно в земеделието, в годините назад е имало две големи катастрофи, в които коренно е променяна политиката в този сектор.
Едната е била тогава, когато се е преминало от подпомагане на килограм или литър продукция към необвързаното подпомагане, а именно на стопанство. След това идва проблемът, когато се присъединяват новите държави-членки. Първата вълна е от 2004 г. Тогава в Западна Европа се подпомагат стопанства, но Източна Европа, когато влиза, се оказва, че няма измерител, по който да подпомагат. И затова осъзнават, че единственият и най-лесен начин е на площ. България и Румъния, когато се присъединяват през 2007 г., те приемат едно вече взето решение от 2004 г. за първата вълна.
Впоследствие старите държави членки осъзнават, че може би на хектар не е чак толкова лошо, защото дава достатъчно средства. И западните държави минаха на хектар като нас.
- Много хора у нас обаче продължават да искат обратното - субсидиите да се плащат за произведена продукция, на килограм или литър, а не на площ. И сега има призиви към вас за подобна промяна в новия програмен период...
- Да, ние искаме обратното, но не бих се учудил, ако Европа продължава по същия начин, да имаме трета коренна промяна в начина на подпомагане на общата ни политика. Но това ще го видим 2034/35-та година. Но аз предполагам, че още 2030-та година ще имаме яснота.
Проблемът обаче не е само в българското земеделие.
Проблеми имат и останалите държави членки,
заради всичко това, което Европа сама е причинила на своето земеделие.
- Какво е вашето лично мнение - по-подходящ механизъм за България ли е подпомагането на стопанство и на кг или литър продукция, а не на хектари?
- Зависи от икономическата конюнктура. За да подпомагаш на стопанство, ти трябва да имаш историческа база данни, на която да стъпиш. В България имаме обща селскостопанска политика едва от 20 години. Ние тепърва започваме да сменяме първото поколение земеделски производители с второ поколение.
Една Франция, която е съизмерима с България като структура в земеделието, е създала ЕС, и е в него от началото на 60-те години. Нали се сещате колко поколения са минали във Франция и как тук едва сега започваме второто, което е част от Европейския съюз.
Затова напълно нормално е във Франция да има големи силни кооперативи. Напълно нормално е
тепърва в България да се създават такива кооперативи,
защото говорим и за народопсихология
Много е трудно, когато 90-те години някой е станал фермер и той на практика е избягал от ТКЗС-тата и се е опитал да прави самостоятелно стопанство, сега бързо да си промени мисленето.
Да, с течение на времето ще се върнем обратно, но няма да сме в ТКЗС-тата. Ще правим това, което прави цяла Европа.
- В тази връзка подготвяте ли мерки за стимулиране на сдружаването у нас за модерен западен тип на кооперативи? Защото всички сме единодушни, че без сдружаване отделните фермери ще останат слабото звено във веригата.
- Да, големият общ пазар иска комбинация между количество и качество на продукция. Това нещо трудно може да бъде създадено от индивидуалния фермер и затова кооперирането помага за формиране на големи партиди с еднородно качество.
Сдружаването ще го стартираме като стимули. Разбира се, на доброволен принцип. Ние
трябва да покажем на земеделските производители
ползата от това сдружаване
То тогава ще стане. Смятам, че ще имаме успешни примери, защото с няколко асоциации подготвяме създаването им.
- В кои подсектори са?
- В момента в сектор „Плодове и зеленчуци" има най-голям интерес за сдружаване. Защото там има възможност за много голям бизнес, когато успееш да завоюваш пазар, да формираш голяма продукция и да можеш да изнесеш, защото има най-голяма добавена стойност.
Например при черешите има много, но дребни производители. Но качеството пък е много добро в България с оглед климатичните особености, и тъй като ние живеем в един глобален свят, ако успеем да съберем партида, защо да продаваме на 1 евро при положение, че азиатските и арабските пазари са отворени?
- Китай е най-големият вносител на череши в света...
- Точно така, и там цената тръгва от 20 евро/кг. Ето добавената стойност. А пак казвам, ние живеем в един глобален свят, където доставките вече не са проблем. Така че малко ни трябва.
- В бюджета за 2026 г. първоначално не се виждаха записани средства за „иранска" помощ, заради скъпите горива и торове. Стана ясно обаче, че такава ще има и са осигурени около 170 млн. евро. На каква база обаче ще се определи?
- Сега трябва да е ясно на всички, че съгласно временната рамка, която спусна Европейската комисия, и за разлика от т. нар. украинска помощ, тук не говорим за подкрепа за ликвидност. А за компенсация на разликата между нормалната цена на горивата и торовете и увеличената им цена, вследствие на конфликта в Иран и затварянето на Ормузкия проток. Така че това е коренно различна помощ.
И вариантите за определяне са два - по технологична карта или индивидуално изчисление на всяка една помощ. За мен по-честното ще бъде индивидуално изчисление на всеки един земеделски производител.
- Има ли обаче подобен капацитет администрацията - все пак активните земеделски производители са над 50 000?
- В момента правим анализ с фонд „Земеделие". Дали ще успеят да се справят, защото това ще бъде много по-опростено, отколкото при проектите, които те по принцип гледат. Водим разговори и ще вземем решението на един по-късен момент, в зависимост от това как ще излязат цифрите, защото всичко е въпрос на сметки.
Но ще направим всичко възможно
помощта да стигне до най-много земеделски производители,
които наистина са пострадали от разликата в цените
- Като цяло доволни ли сте от бюджета за земеделие - предвидени са символични средства за капиталови разходи. Как ще се финансират мерки за инвестиции в напояването например?
- Аз смятам, че това е най-добрият възможен бюджет за министерството. Инвестиции в напояване няма как да се направят в рамките на тази година, защото няма проектиране. Тези средства, които са отделени, те са за да започнем да правим проекти.
Оказа се, че буквално седмица преди избирането на кабинета, Държавната консолидационна компания - ДКК, която трябваше да стопанисва и ремонтира от 2018 г. едни 500 язовира, е върнала 19 язовира на Министерството на земеделието.
Тъй като от 2018 до 2026 г. не са намерили пари за ремонт, ги връщат обратно на Министерство на земеделието да се оправя?!
- Вие ще намерите ли пари за ремонтите им?
- Дори да намерим в този бюджет, ние няма как да ги похарчим, не можем да извършваме строително-ремонтни дейности по тези язовири, защото нито има работни проекти, нито има разрешение за строеж, нито процедури по ЗОП за изпълнители. Нищо не е започнато, и нищо не е свършено.
- Напояването беше обявено за приоритет от последните поне три правителства. Вие също го обявихте за ваш приоритет. Защо обаче остава само на думи?
- Зависи какво разбирате под напояване. Защото ремонтът на язовирите, да, те са основните резервоари, където се съдържа вода, но това си е един вид поддръжка. Напояването като такова означава разширяване на хидромелиоративната мрежа.
По времето на кабинета на Кирил Петков беше премахната възможността да се използват 800 милиона от плана за възстановяване и устойчивост за рехабилитация точно на тази хидромелиоративна мрежа в България. И те бяха прехвърлени за батерии, всякакъв друг вид инвестиции и ние
загубихме тази уникална възможност с европейски пари
да ремонтираме нашата мрежа, за да увеличим напояването
Сега това, което правим, една от основните ми цели, която се опитвам да постигна, е в новите регламенти, е да вкараме хидромелиорациите като допустими инвестиции. Защото ние трябва да имаме възможността да използваме европейските средства за това. Проблемът е в развитието на каналите до земеделските стопанства. Вътре в рамките на фермите никога не е имало проблем за инвестиции.
Преди много, много години България е изградила една от най-модерните хидромелиоративни системи в света.
Ние сме учили Израел как да прави напояване
Начинът, по който е изградено в България е било изключително евтино, защото водата се доставя гравитачно, а не както сега гърците правят един проект да помпат налягане.
Но ние преди години изровихме и нарязахме с лека ръка тръбите на скрап.
- Какво показват вашите данни за резултатите от инициативата „Кошница с грижа"? И не е ли по-скоро пиар инициатива, отколкото реално намаление на цените? И без това веригите всяка седмица имат промоции, дори с повече от 15% на основни храни.
- Нека да припомня, че това е инициатива на правителството, една протегната ръка към търговските вериги, към които изискването беше минимум 30 български продукта, да бъдат за минимум шест месеца трайно намалени с минимум 15%.
Тук не говорим изобщо за някакви временни намаления. Така че, и дума не може да става за съпоставка между промоциите и инициативата „Кошница с грижа", в която между другото се включиха 13 търговски вериги в България.
Разбира се, нека да мине един месец, защото мотото, което аз харесвам е „доверявай се, но проверявай". И затова като мине един месец от инициативата съвместно с Комисията за защита на потребителите, ще влезем да видим как се изпълнява. Аз лично влизах в няколко търговски вериги, защото исках да се убедя с очите си веднага след старта какво се случва, има ли ги или не продуктите. Но когато видим с КЗП и оценим жестът, който се прави спрямо българските потребители, тогава ще ви кажа и какъв е пълният ефект.
Аз не подлагам на съмнение добронамереността на търговските вериги, защото ако някоя от тях е решила да злоупотреби с „Кошница с грижа" ще си нанесе репутационна щета, която ще бъде много по-голяма, отколкото би спечелила, като пари.
- В началото имаше сигнали от фермери, че намаленията са за тяхна сметка, но после се оказа, че всъщност е станало объркване и не е имало натиск заради инициативата. Но не се ли получава конфликт - хем искате да намалите цените за потребителите, хем обаче да се увеличат за българските фермери?
- Идеята беше, и то е изискване в инициативата „Кошница с грижа", тези минимум 15% да не бъдат за сметка на българските производители. И е ясно записано, и ясно казано. Ние това
ще проверяваме, за да сме сигурни, че не е за сметка на производителите
Защото когато водех разговорите с търговските вериги, това което те казаха е, че „ние като жест се присъединяваме към тази инициатива на правителството и това намаление ще бъде за наша сметка, защото ние също се грижим за българския потребител".
- Каква храна ядем? Особено след последните случаи с фалшиво масло без мляко, но със свинска мас и тоновете старо месо.
- Каква храна сме яли, не мога да ви кажа. Мога да ви кажа каква храна ще ядем. Оттук нататък
Българска агенция по безопасност на храните
ще бъде безкомпромисна за качеството на храните
И за невъзможността на пазара да излизат продукти етикетирани като масло, а в тях да няма никаква млечна мазнина, защото това е и престъпление. И между другото, когато е хванато това нещо, е образувана прокурорска проверка преди една година.
Миналата седмица, когато избухна скандалът, аз разговарях с изпълнителния директор на агенциите по храните да отидат на нова проверка на въпросните две фирми. Беше направена и в техните складове
намерихме общо над 5 тона храна с изтекъл срок
на годност, която беше възбранена и унищожена
Оттук нататък това няма да го допусна, защото не може да има компромис с това, което ядем ние и нашите деца. В противен случай се тровим. И затова ще бъдем безкомпромисни към фалшивата храна, която е вредна за човешкия организъм.
Искам да успокоя вашите читатели, че това, което прави Българска агенция по безопасност на храните, ще го прави в много по-голям мащаб. Целта е да обхванем цялата верига на доставки, за да има яснота и проследимост.
Ще ви дам един друг пример. Когато започнахме масовите проверки на млякото, зададох един въпрос: „Колко мляко на ден влиза в мандрите?" Отговорът беше, че никой не знае. А защо никой не знае? Защото никой не го е интересувало. Когато ти нямаш представа какво количество влиза в мандрата, когато това нещо не го контролираш, тогава ти нямаш представа каква млечна продукция излиза.
Ти нямаш представа и колко мляко произвеждаш. Е, ако не знаеш колко мляко произвеждаш, то как планираш подпомагането?
Ще продължим и при плодовете и зеленчуци, при които малко закъсняхме, просто заради късното избиране на кабинета, реално влязохме в средата на сезона за плодове и зеленчуци. Но догодина ще има железен контрол и там. Сега
започнахме с млякото, ще продължим с месото
Като пак казвам, идеята е да се въведе ред по цялата верига. Да знаеш, че имаш проследимост от бутилката мляко в магазина до кравата, от която е излязло. От кюфтето, което ядеш до конкретното животно, от което то е дошло.
- При вашия предшественик, служебния министър Иван Христанов имаше проблеми с екарисажите. Вие как решавате този казус?
- В момента нямаме проблем с екарисажите. Какво е било, не мога да коментирам. Защо е било, също не мога да коментирам.
- Производителите на плодове и зеленчуци искат повече средства за борба с черната златка. Има ли възможност ставката на декар да бъде увеличена?
- В рамките на възможностите на бюджета, да. Но вижте, ние сме в средата на годината и ние незнаем, не дай си Боже, дали ще има някакви нови конфликти, дали ще има нови катаклизми. Трябва да имаме свободен буфер да поемем евентуално, ако има някакви промени, или проблеми, които не сме предвидили.
Всичко зависи от правилното бюджетиране, и от правилното управление на средствата.
- Вече се удържат средства от директните плащания на фермерите за създаването на взаимоспомагателен фонд. Кога обаче ще заработи?
- Следващата седмица ще бъде внесен законопроект, който да дава правно основание за създаването на Взаимоспомагателния фонд. Незнайно защо в предишния парламент депутатите не пожелаха да създадат правно основание за него.
Така че през новата седмица, той ще бъде внесен през депутати, в рамките на процедурата в парламента ще бъде съгласуван официално, ще бъдат запознати народните представители, ще има дебати, ще бъде приет. Това е т. нар. бърза писта и ще имаме Взаимоспомагателен фонд до края на годината.
И вече ще можем да подпомагане не само чрез държавни помощи, които обаче са само за 100% пропаднали площи. Очакваме да бъде много по-голяма помощта и много по-таргетирана спрямо земеделските производители.
- С какъв ресурс ще стартира?
- Ресурсът ще бъде достатъчен, много по-голям - в пъти, отколкото е в момента по държавната помощ за 100% пропаднали площи. Докато Взаимоспомагателният фонд ще може да подпомага и на 60, и на 80 или 90% щети, и да покрива загуби. Затова той е изключително полезен механизъм, който пак казвам, не знам защо не беше стартиран до момента.
- В момента вървят дискусиите за новата ОСП след 2028 г. България остава ли на позицията, че иска отделен бюджет, а не общ с регионалните планове?
- Българското земеделие ще бъде част от националните и регионални планове. Това е взето като решение, договорено е, и е ясно колкото и да искаме, или не. Хубавото е, че в рамките на този национален и регионален план за земеделието има отделен, конкретен бюджет, който може да бъде използван само за селско стопанство и в рамките на регламента за Общата селскостопанска политика. Така че проблем за земеделието няма. Когато махнеш селските общини, неземеделските дейности, напояването, се оказа, че бюджетът е абсолютно същият, както досега.
Проблемът отново идва от това, че
общата селскостопанска политика става
все по-малко обща и става национална политика
на всяка една държава-членка. И се връщаме до началото на нашия разговор, когато ви казах, че това, което прави Европа е да създава повече конкуренция между собствените си земеделски производители, а не да ги прави общоконкурентни на световния пазар.
- Обявихте, че искате розопроизводството да получи специална европейска защита и отделен бюджет. Има ли индикации, че ще стане и откога?
- Не знам защо това не е било направено досега. Защо никой не го е поискал? И не говоря само за този програмен период. Защо България не го е поискала още при присъединяването си през 2007 г.? Ние сме единствената държава в Европейския съюз, която отглежда рози, и която прави розово масло. Други няма. Гърция го е направила за памука си още с присъединяването.
С розовото масло имаме един уникален продукт,
с който правим уникални и ЕС
И когато направих първия разговор с Европейската комисия, те ми казаха: „да, ама памукът е останал от договора за присъединяване на Гърция." Окей, пропуснали сме тогава да включим розите, но аз не виждам юридическа пречка да ги сложим и сега. А когато на отделен ред стои България и стоят площите с рози ще бъдат с гарантиран отделен бюджет. Защото в момента розопроизводителите получават съвсем дребно подпомагане на площ, което е пренебрежимо малко спрямо, който и да е друг сектор.
Това означава, че ние гарантираме защитата и запазването на това, с което не само България, но и Европейският съюз е вече уникален.
Коментари