Фонд „Земеделие" задръстен с 8-9 хил. проекта по стратегическия план и НПВУ. Изключение може да има само за стартовата помощ на млади фермери
„Тази година няма да можем да си позволим да отваряме нови приеми по втори стълб на Стратегическия план. Евентуално може да се направи изключение за стартовата помщ за млади фермери, но по-късно във времето ще се реши". Това заяви земеделският министър Пламен Абровски на първото си изслушване пред парламентарната комисия по земеделие, храни и гори. Темата беше за загубите за 2025 г. по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г. и анализ на потенциалните загуби за 2026 г.
„В момента фонд „Земеделие" е задръстен с над 5000 проекта по приемите от Стратегическия план, а все пак има капацитет за разглеждането им", каза Абровски. Председателят на аграрната парламентарна комисия Явор Гечев го допълни, че проектите стават 8-9 хиляди заедно с тези по плана за възстановяване и устойчивост. По големите мерки Г.1 и Г.2 за инвестиции в земеделски стопанства и за преработка, по първата вече имало предварителен ранкинг на проектите, предстои да приключи и по втората. После следват изпращане на писма, договори и т.н.
Работим по цялостна концепция бюджетирането и одобряването на проектите да става по-бързо, но това може да стане в новия програмен период, каза още Абровски. Според него допуснатите грешки са били две: отварянето на приемите по Стратегическия план е станало късно, вместо още през 2014 г., после в края на миналата година са отворени много на брой и с голям бюджет, което е довело до задръстването с проекти на фонд „Земеделие".
Загубата на средства за 2025 г. е 47,49 млн. евро от европейския фонд, или заедно с националното съфинансиране, 118,7 млн. евро не са стигнали до българските фермери, обясни Абровски. Това са парите за 2023 г., които по правилото n+2 е трябвало да бъдат усвоени до 31 декември 2025 г. Сега се налага т.нар. декамитмънт или Европейската комисия вече няма ангажимент да покрие тези разходи и с тези средства се намаляват бюджетите за интервенциите по Стратегическия план. За да не стане това служебно от ЕК, което ще затвори системата, по която се правят промени в стратегическия план до 1 октомври, тематичната работна група е предложила намаление на бюджетите на всички интервенции с 3,364% с изключение на тази за млади фермери, която е с 2,930% и техническа помощ - 4,388%. Абровски призна, че по този начин обаче някои от интервенциите, по които има голям интерес на практика ще бъдат на счетоводен минус.
„Отчели сме го, но това е най-безболезният начин да държим системата отворена. В рамките на анализа, който правим и на екшънплана, който подготвяме имаме буфер и по този начин минусите да се компенсират и да станат нула, където бюджетът е изчерпан на 100%", обясни агроминистърът. Той предупреди, че за 2026 г. дори има риск за още по-голяма загуба на средства. За 2014 г., които трябва да се платят до 31 декември 2026 г., трябва да отчетем 282 млн. евро от европейския фонд или 705,4 млн. евро с националното съфинансиране.
Според най-реалистичния вариант, ако нещата вървят както досега, ще загубим 80 млн. евро от ЕС или 200 млн. евро заедно с националното съфинансиране.
„А тези 80 млн. могат да стигнат до 109 млн. или 272 млн. евро публичен разход, което ще бъде абсолютна катастрофа - политическа и икономическа. Средства, които няма да бъдат договорени, а има подадени проекти за тях и няма да стигнат до фермерите", коментира Абровски.
„Това ще е апоксалипсис, и то съчетан с тежкото положение на българското земеделие", съгласи се и Явор Гечев. Той даде гаранции, че депутатите по комисията по земеделие ще съдействат и помагат на земеделското министерство, за да се ограничат загубите. Абровски обеща първо да представи през аграрната комисия вариантите за спасяване на парите, когато са готови, най-късно до началото на август. България, заедно с още 11 държави, е поискала правилото да се промени от n+2 на n+3 и да има още 1 година за усвояване на евросредствата, но самият Абровски е песимист, това да се случи. На въпрос на депутат кой ще понесе отговорността за загубата на средства министърът отговори, че според него трудно може да се открие наказателна отговорност, но има политическа и тя вече е понесена.
„Факт е, че ръководителите на управлаващия орган от 2024, 2025 и 2026 г. не са успели правилно да разчетат какво да правят и всеки от тях носи отговорност за загубата на тези средства. Има грешки в управлението на европейските средства, а то се прави от политиците в съответното ведомство", каза Абровски.
Още четете в новия брой на в. "Български фермер" от 15-21 юни
Коментари