Присаждането на зелено е ефективен начин за обновяване на лозовите насаждения. То позволява бърза смяна на сорта и възстановяване на растенията, като същевременно осигурява висока степен на прихващане и добро развитие на новите растения. При този метод се използва добре развита коренова система, която осигурява на младата присадка вода и хранителни вещества и я прави по-устойчива на неблагоприятни условия и болести.

Върху тази здрава основа се присажда калем от майчино растение с доказани качества. По този начин новото растение съчетава силната коренова система с ценните характеристики на избрания сорт, което повишава устойчивостта му към различни стресови фактори от околната среда.

Благодарение на мощната подложка и развитите проводящи тъкани хранителните вещества достигат по-бързо до новия леторасъл. Това ускорява растежа и развитието на лозата и води до по-ранно формиране на качествена реколта. Методът е особено полезен за лозарите, тъй като позволява бързо подмладяване и обновяване на насажденията, както и успешно възстановяване на стари, но все още жизнени лозя.

Успешното присаждане на лозата зависи

най-вече от избора на подходящ момент

Най-добри резултати се получават, когато процедурата съвпадне с периода на активно сокодвижение в растенията. Обикновено това е от края на май до средата на юни, когато лозата расте интензивно и има добра способност да възстановява наранените тъкани.

Точният срок зависи от климатичните условия и надморската височина. В по-топлите райони с по-ниска надморска височина най-подходящото време за присаждане е през последната десетдневка на май. В по-хладните и по-високи райони развитието на лозите е по-бавно и присаждането може да се извършва успешно до края на юни.

Времето през деня също е от значение. Горещините около обяд могат да доведат до бързо изсъхване на срязаните части и да намалят успеха на присаждането. Затова е препоръчително работата да се извършва рано сутрин или в късния следобед, когато температурите са по-ниски. Облачните дни и по-високата влажност на въздуха създават още по-благоприятни условия, тъй като предпазват тъканите от изсъхване.

За да бъде лозата в добро състояние и да се улесни прихващането на присадката,

растенията е добре да бъдат поляти обилно

един-два дни преди извършване на процедурата

Това осигурява по-добра сочност на тъканите и подпомага по-бързото зарастване на мястото на присаждане.

За да се получи здраво и трайно срастване между присадката и подложката, е необходимо да бъдат осигурени три важни условия:

Подходяща температура. Най-добри резултати се постигат при температури между 20°C и 25°C. В този диапазон клетките се делят активно, тъканите зарастват по-бързо и рискът от увреждане на растението е минимален;

Висока влажност на въздуха. Повишената влажност предпазва присадката от изсъхване след отрязването ѝ. Това е особено важно, тъй като младите зелени леторасли губят вода бързо и могат да загинат, ако не се поддържат достатъчно свежи до момента на срастване;

Добро водоснабдяване на растението. Лозата трябва да бъде много добре запасена с вода и хранителни вещества. Така тъканите биват изпълнени с вода и хранителни вещества, а процесите на зарастване и образуване на нови клетки протичат значително по-бързо и успешно.

Необходими инструменти и материали

За успешното извършване на присаждането са необходими подходящи инструменти и материали, които осигуряват чисти срезове и добро срастване между подложката и присадката.

• Нож за присаждане – трябва да бъде много остър, за да прави гладки и чисти отрези. Преди работа ножът се дезинфекцира със спирт, за да се намали рискът от пренасяне на болести.

• Лозарска ножица – използва се за изрязване и подготовка на летораслите. И тя трябва да бъде добре почистена и дезинфекцирана.

• Материал за привързване – еластични ленти, изолирбанд или памучен конец, с които се фиксират подложката и калемът след съединяването им.

• Съд с вода – в него се съхраняват подготвените калеми до момента на присаждането, за да не изсъхват.

• Опорни колчета – служат за укрепване на новия леторасъл и предпазването му от счупване под действието на вятъра.

• Етикети или маркери – използват се за отбелязване на присадените сортове и улесняват последващото проследяване на растенията.

Най-подходящото време е през деня

Присаждането е добре да се извършва през по-хладните часове на деня, рано сутрин между 7:00 и 9:00 часа или след 17:00 часа. Така се намалява рискът от изсъхване на тъканите и се създават по-добри условия за прихващане на присадката.

Облачните дни са особено подходящи, тъй като по-слабата слънчева светлина и по-високата влажност на въздуха намаляват загубата на вода от растенията.

Основни етапи при присаждането

0 Подготовка на подложката. Няколко седмици преди присаждането лозата се подготвя чрез резитба. Оставят се само 3–5 добре развити и здрави леторасъла, а останалите филизи, листа и реси се премахват. По този начин растението насочва повече хранителни вещества към бъдещата присадка.

Един или два дни преди операцията лозата трябва да се полее обилно, за да бъдат тъканите добре запасени с вода.

0 Подготовка на калемите. За присаждане се подбират здрави зелени леторасли с една добре развита пъпка. Над пъпката се оставят около 2 см от леторасъла, а под нея – цялото междувъзлие.

До използването им калемите се съхраняват във вода или във влажна кърпа. За да се намали изпарението на вода, листата се съкращават с една трета до половината от листната петура. При по-продължителна работа е добре калемите да се подменят с нови на всеки няколко часа.

0 Извършване на отрезите. С остър и дезинфекциран нож се правят еднакви коси отрези както върху подложката, така и върху калема.

При подложката срезът обикновено се прави на височина около 50-60 см от основата на леторасъла, а при калема – непосредствено под пъпката. Отрезите трябва да бъдат гладки и равни, без разкъсвания и неравности.

0 Съединяване на компонентите. Калемът и подложката се съединяват така, че отрезите да прилепнат плътно един към друг. Най-добри резултати се получават, когато двата леторасъла са с приблизително еднаква дебелина.

След съединяването мястото се привързва внимателно с лента или памучен конец. Превръзката трябва да бъде достатъчно стегната, за да осигури добър контакт между тъканите, но без да ги притиска прекомерно.

Накрая присаденият леторасъл се прикрепя към опорно колче, което го предпазва от пречупване и механични повреди до окончателното прихващане на присадката.