20° C, облачно
Проблемът се неглижира от години, а пораженията върху почвата и земеделските културни са много тежки
Поройни валежи, които често се наблюдават през последните години, включително и тази пролет, могат да доведат до „разрушаване" на някои обработваеми площи, които са с наклон над 3 градуса. Повредите са резултат от отмиването на горния почвен слой, който обикновено е и най-плодородният.
Водната ерозия може да причини дълбоки пукнатини и дори да се образуват поройни легла, които унищожават плодородни терени, съдържащи хумусни почвени слоеве и хоризонти. Поройните легла се образуват и поради изравяне от водата на почви, изтощени от едностранчивото отглеждане на житни култури със слята повърхност през последните години, както и при интензивна паша на животни по угарите и стърнищата.
Мерки, които намаляват ерозионните процеси:
0 Засаждане на защитни горски пояси на водоразделите, по границите на полетата на сеитбообращението, по склоновете на поройните легла, по бреговете на реките и езерата, около микроязовирите и водохранилищата, както и залесяване и укрепване на поясите.
0 Правилна организация на територията с въвеждане на тревополни полски и фуражни сеитбообращения и рационално използване на площите.
0 Правилна система на обработка на почвата и прилагане на черна угар, есенна оран и подметка на стърнището.
0 Система за използване на органично и минерално торене.
0 Сеитба с подбрани семена от приспособени към местните условия високодобивни сортове.
0 Развитие на напояването, като се използват оттичащи се в дадена местност води чрез изграждане на микроязовири и водозахранващи зони.
Тези мерки също са добра превенция и контрол на борбата със сушата, за подобряване на плодородието на почвите, както и прекратяване на отмиване на почвите.
Според почвозащитната си ефективност всички
растения се подразделят на три групи
– добре, средно и слабо защитаващи почвата.
0 В първата група са растения с добра почвозащитна ефективност, към които се отнасят многогодишните треви.
0 Към втората група с почвозащитна ефективност са: житните със слята повърхност и едногодишните треви.
0 Към трета група (със слаба почвозащитна ефективност) спадат всички окопни, зърнени, технически фуражни и зеленчукови култури, овощни и лозови насаждения, а също и някои култури със слята повърхност с късен срок на сеитба (просо, сорго, суданка и др.)
Такова делене на земеделските култури по тяхната почвозащитна ефективност обективно отразява значението им при повърхностния отток от проливните валежи, които падат през годината.
Това показва, че е
необходимо много по-подробно анализиране
и оценяване на почвозащитната роля на отглежданите култури
при конкретните климатични условия, които са много разнообразни за нашата страна. Съчетаването на тази роля с периодите на ерозията на почвата ще позволи по-обективно да се подходи към избора на добри практики за защита на почвата и на срока на провеждането им.
От противоерозионните мерки е известно, че дълги, дори много полегати склонове, или на сложните и нагънати участъци, организационно-стопанските, агротехнически и лесомелиоративни мероприятия, не винаги са в състояние напълно да предотвратят водния отток, а следователно и изнасянето и разрастването на ровините, което се наблюдава в нашата страна през последните години. Поради това възниква необходимостта от подпомагане на агротехническите и лесомелиоративни мероприятия със специални хидротехнически съоръжения, посочват специалистите.
С цел увеличаване на противоерозионното действие
на водорегулиращите и крайпадинните горски пояси, трябва да се правят водозадържащи валове – канавки, в други случаи - на обработваемите земи се изграждат валове – тераси, или на стръмните планински и падинни склонове – стъпаловидни тераси. В трети случаи, на дългите и сложни склонове с различен наклон, който се увеличава от водораздела към подножието, се изграждат водоотвеждащи валове и канавки за отделяне на долната, най-ерозираната, опасна стръмна част на склона, за целенасочено отвеждане на отичащите се води.
По противоерозионната си роля, хидрологичните съоръжения се разделят на две групи:
0 Първа група – към нея спадат съоръженията на водосборната площ на ровините и речните долини. Основната им функция е да намаляват ерозирането на почвата и частично да задържат стичащите се води от обработваемите земи. Групата се състои от валове, тераси по нивите, и стъпаловидни тераси по стръмните склонове, валове и валове с канали във водорегулиращите и крайречни горски пояси и канавки в хълмистите райони.
0 Към втората група се включват съоръжения, които се разполагат непосредствено до ровините, или до ровиннопадните стръмни склонове. Тяхното главно предназначение е да спират нарастването на ровините по дължина, широчина и дълбочина и да предпазват от ровинообразуване. Тези съоръжения защитават ограничените по площ обекти на стопанството. Те предпазват долините, най-стръмните части на склоновете на падини и речните долини от разрушаване. Ценните крайречни земи, реките и водоемите – от затлачване с продуктите на ерозията и от равнино подриване.
В зоната с преобладаване на площи, застрашени от водната ерозия, земеделците трябва да прилагат начините за основна мелиорация на ровините и на разрушените от тях почви, след което на тях да се отглеждат многогодишните треви, да се създават овощни градини, лозя или горски насаждения.
Коментари