20° C, слаб дъжд
Хората са се нагледали на уж био- и еко-, казва младият фермер Наталия Недялкова от Годеч
Все повече млади фермери в България са привлечени от идеята да произвеждат зеленчуци по правилата на безорното земеделие. Младите хора са мотивирани да учат от чуждестранни ферми за това, как се отглеждат чисти зеленчукови култури без пестициди и хербициди, и без да се изтощава почвата. Приоритет при това е качеството, а не количествата продукция; не печалбата, а здравето. За съжаление, такива ферми са извън всякакви критерии за подпомагане с държавни или европейски средства.
В село Годеч Наталия Недялкова и Мартин Христов
започват от нулата да развиват своята зеленчукова градина
според принципите на безорното земеделие. Двамата признават, че постоянно учат нещо ново в крачка. Отглеждат сезонни зеленчуци в четири парника, всеки по 240 квадрата, както и в една отворена градина. Общо цялата площ на стопанството е над декар.
За в. „Български фермер" Наталия Недялкова разказа:
„Станахме фермери през 2021 година. Започнахме от нулата с търсенето на земеделска земя. Нямахме никакъв опит - нито аз, нито Мартин. Образованието и на двама ни е в съвсем различни сектори. Той се занимава с графичен дизайн, аз пък – с химично инженерство, което няма нищо общо с това, което правим във фермата. Започнахме едновременно да развиваме фермата и да учим. Идеята не беше просто да отглеждаме някакви зеленчуци, които да продаваме. Бяхме се запознали с този модел на работа предходните месеци, от колеги, които също произвеждат чисти зеленчуци. Много ни хареса идеята, да можем да допринесем с нещо добро за обществото. И така стартирахме, паралелно учейки и развивайки фермата.
Подходът, който сме избрали в отглеждането на зеленчуци,
е съсредоточен върху грижата за почвата, вместо за самото растение
Това е нещо, което научихме в началото и което реално ни насочва, по какъв начин да подхождаме при отглеждането на растенията. Гледаме почвата да е здрава и ние да я подхранваме, за да е здрава. Откакто сме стартирали, не орем, по никакъв начин не обръщаме почвата. Единственото, което правим е, с една голяма машина, която представлява електрическа вила, само леко да „разпукваме" почвата и да вкарваме въздух в нея. Нищо не окопаваме, не обръщаме, не фрезоваме, не орем. Грижим се за микроорганизмите в почвата. От тази година пробвахме с покривни култури, нещо, което не бяхме пробвали до сега. Подхранваме с компост. Използваме компостни чайове и пилешка тор. Не залагаме на никакви хербициди или пестициди.
Не желаем да произвеждаме големи количества,
искаме да произвеждаме наистина питателна, вкусна храна, която е богата на хранителни вещества. Искаме да има някакъв смисъл от нея, защото иначе е по-добре да не сме на пазара. В началото, когато стартирахме, първото нещо, с което започнахме, беше да направим тест на почвата. В последствие вече разбрахме, че здравата почва трябва да се създаде, затова няма голямо значение, какъв точно вид е почвата. Не може да се прави само едно нещо, например само да се внася компост и да се очаква, почвата да се подобри. То е комплекс от практики - да не обръщаш почвата, да не я фрезоваш, да подпомагаш микроорганизмите в почвата. Много е комплексно и с времето, много е важно почвата да не е гола.
Моята баба, например, ако види едно плевелче някъде излязло в нейната градина, тя се побърква и отива да го маха. За нея най-перфектната градина е да няма никакъв плевел. Това буквално е защитният механизъм на земята, защото земята не обича да е гола. Когато остане гола, се напича, вятърът я издухва и самата структура много по-бързо се разваля. Много е важно, почвата да е покрита в моментите, в които не се използва. Например, зимата е хубаво да се мулчира със слама или с някакво фолио.
Учим от чуждестранни ферми, основно в САЩ
Има най-различни сайтове, които са достъпни. Разчитаме единствено и само на безплатни курсове, видеа, статии, сайтове на хора, които се занимават с преподаване на земеделие. Например Жан-Мартен Фортие и доктор Илейн Ингъм, която наскоро почина. Тя говори за здравето на почвата и за микроорганизмите в почвата. Отделно, доста книги сме си накупили.
Колегите, с които се запознахме, ни казаха: Първо учете, след това си развийте базата. Ние решихме, че едновременно ще правим всичко. Много глупости свършихме за цялото това време, разбира се, но пък бих казала, че много бързо се научихме по този начин. Защото нямаш време да се чудиш. Нещата просто се случват. Много неща сме научили от Иво и Сиана от Близката ферма
Много пъти сме били в ситуации, при които не сме знаели точно,
как да подходим към даден проблем
Миналата година, например, лятото намерихме ларви по доматите. Притеснихме се, че реколтата ни може да бъде унищожена за поредна година, защото всяко лято така се случваше, губили сме почти цялата си реколта от домати заради гъсеници, както и поради други причини. Благодарение на Иво разбрахме, че това са хищни оси, които всъщност ни помагат в борбата с гъсениците, а ние бяхме тръгнали да ги премахваме. Но това беше нещо, което ние самостоятелно нямаше как да разберем.
През последните седмици засадихме почти всички летни зеленчуци в градината. До момента, доста култури вече се захванаха и тръгнаха да се развиват. Доматите ни се развиват с доста добри темпове. Краставичките ни в момента се развиват с по-бавни темпове, защото имахме листни въшки по марулите и впоследствие те се преместиха върху краставиците. С това се борим в момента.
Ние сме малка ферма и не участваме редовно на фермерски пазари, тъй като нямаме толкова много количества продукция. Имаме си редовни клиенти – това са може би 90% от хората, които пазаруват от нас. Сега през пролетта, когато културите се развиват по-бързо - това са моментите, в които успяваме да достигнем до нови хора, участвайки на фермерски пазари.
В началото ни беше доста трудно с пазара,
защото трябваше да докажем, че продукцията ни наистина е чиста. Разбрахме от хората, че са се нагледали на уж био, уж еко, уж чиста продукция, която всъщност е нормална продукция с много висока надценка. Затова в началото наистина беше трудно. Започнахме основно с промотиране в социалните мрежи, където са страниците на фермата ни.
Малко по малко започнаха хората да си пазаруват от нас. Виждаха, че нещата ни са наистина вкусни, че наистина са чисти, както твърдим, че е. Имаме, например, клиент, който си купува от нас зелена салата, защото тази от пазара му причинява киселини. Малко по малко клиентите започнаха да ни препоръчват на близки и приятели. И отново продължаваме със социалните мрежи. Но, разбира се, най-сигурното е, когато човек поръча от нас, когато опита и всъщност види разликата в качеството на зеленчуците, които произвеждаме.
Идеята ни не е, фермата ни да стане крупна, огромна, да има нужда от работници и така нататък. В момента сме само двамата с Мартин. Със сигурност, може би, във времето, като цяло, производството на зеленчуци ще стане по-лесно за нас. Имаме доста изпитания и много неясни неща. Когато подобрим производството на площта, която в момента обработваме, може би, ще имаме възможност да увеличим производството, но в момента по-скоро се концентрираме върху площта, която обработваме и върху това, да можем по най-добрия начин да отглеждаме здрави зеленчуци.
Планираме наесен да направим още една отворена градина, която в момента подготвяме с помощта на нашите кокошки. Пускаме ги от време на време там, където ще бъде новата градина, да разрохкват почвата, да наторяват, да подготвят площта и след това ние ще насадим зеленолистни и кореноплодни култури, например марули, кейл, манго, репички, моркови."
По отношение на административната тежест, която затруднява повечето фермери в страната, Наталия Недялкова споделя: „Всъщност при нас административната част е доста опростена. Ние сме наистина много малки, не покриваме никакви критерии за субсидии от държавата или от Европейския съюз. Финансово сме на ръба. Със сигурност не сме забогатели, но до момента се издържаме. Силно се надяваме, след време да не сме така на ръба.
В началото, когато започнахме да се занимаваме със земеделие, разгледахме критериите, защото със сигурност едно подпомагане със субсидия щеше да ни е в помощ, тъй като в момента работим с много тесен бюджет. Видяхме обаче, че самите критерии за кандидатстване за субсидии са така създадени, че да се подкрепя отглеждането на монокултури. Наистина би било хубаво да има подкрепа и за съвсем малки ферми като нас.
Най-големите си разходи направихме в началото за изграждането на оранжериите, за създаването на напояването. Сега повечето ни средства отиват за семена. Ние също си правим разсад, тъй като това ни дава повече сигурност. Стараем се, каквото можем, ние да си го правим и вече когато е наложително, да се стига до покупка на нещо. Тази година си купихме компост, тъй като е доста трудно да си направиш истински хубав аериран компост. Бих казала, че това си е цяла наука."
Коментари