Фазата на цъфтеж е един от най-деликатните и определящи периоди в годишния цикъл на развитие на лозата. През този етап се полагат основите на бъдещата реколта, като физиологичните процеси са силно зависими от външните условия. Всяка внезапна аномалия в климата, като резки застудявания, продължителни проливни дъждове или екстремни засушавания могат да подложат растенията на сериозен стрес. Това често води до изресяване, лошо опрашване и в крайна сметка до драстично компрометиране на добива. Затова правилното планиране на зелените операции, балансираното хранене и прецизната растителна защита са от огромно значение през този период.

Съвет. Провеждането на редовен мониторинг на метеорологичните прогнози през този период позволява на лозарите да реагират изпреварващо, прилагайки антистресови биостимулатори (напр. на базата на аминокиселини или морски водорасли) непосредствено преди очаквани климатични аномалии.

За осигуряване на оптимален микроклимат около лозите и улесняване на достъпа на светлина и въздух до съцветията, е необходимо прилагането на следните агротехнически практики:

Зелена резитба (филизиране и прореждане)

Премахват се безплодните и ненужни леторасли, които консумират хранителни вещества. Около самите съцветия се извършва умерено просветляване чрез отстраняване на част от долните листа, което драстично намалява риска от задържане на влага.

Балансирано торене

Преди и по време на цъфтежа лозата има повишена нужда от микроелементите бор (B) и цинк (Zn). Борът играе ключова роля за покълването на полена и фертилността на цвета. Препоръчва се листно приложение на специализирани торове, докато азотното торене трябва да се ограничи, за да се избегне прекомерен вегетативен растеж.

Поддържане на почвената повърхност

Извършват се плитки обработки за унищожаване на плевената растителност, която служи като алтернативен гостоприемник на вредители и повишава приземната влажност.

Цъфтежът на лозата съвпада с максималната чувствителност на младите тъкани към патогени, поради което стратегията за защита трябва да бъде изцяло превантивна.

При обикновената мана най-критичният момент е краят на цъфтежа, когато т. нар. „калпачета" окапват и разкриват младите реси. Бъдещите гроздови зърна остават напълно незащитени срещу инфекции. Болестта се разпознава по характерните маслени петна по горната повърхност на листата и плътния бял пухкав налеп от долната им страна. Стратегията за борба изисква спешно третиране при влажно време или поява на първи симптоми. Използват се системни или комбинирани фунгициди, докато медните (контактни) препарати са подходящи за по-късен етап или като партньор в резервоарни смеси. Задължително е да се прави ротация на активни вещества с различен механизъм на действие, за да се предотврати резистентност.

Брашнестата мана, се развива отлично при умерено топло, но задушно време с висока относителна влажност на въздуха, без да е необходим силен дъжд. Особено уязвими са асмовидните формирования и гъстите насаждения. Симптомите включват сиво-бял прахообразен налеп по листата, летораслите и ресите, като нападнатите зърна се напукват и семената им се оголват. Профилактиката започва още при дължина на летораслите 5–6 см, ако е имало силен инфекциозен фон от предната година. По време на цъфтежа, през интервал от 7 до 10 дни в зависимост от натиска на болестта, се прилагат високоефективни системни фунгициди от групите на триазолите, стробилурините или новите SDHI инхибитори. Редуването на продукти с различен механизъм на действие тук също е задължително.

За развитието на сиво гниене перфектни условия създава хладното и дъждовно време по време на цъфтежа. Патогенът прониква през микроповреди или чрез засъхващите цветни части, а вторият критичен пик за инфекция е фазата на прошарване и наливане на зърната. Болестта води до покафеняване и размекване на тъканите, последвано от обилен сив мицелиален налеп, който бързо обхваща целия грозд. При сивото гниене водещи са агротехническите мерки, премахване на засенчващите листа около ресите за постигане на перфектна аерация. Първото химическо третиране със специфичен препарат се планира веднага след приключване на цъфтежа, а при висок риск се провеждат още 2–3 третирания в по-късни фази. Заразените части се отстраняват механично, а междуредията трябва да се почистват редовно от плевели.

Правилното управление на вегетативната маса през пролетно-летния период е от ключово значение за аерацията на главините и предотвратяването на гъбни заболявания.

При интензивен вегетативен растеж лозите развиват голям брой странични леторасли (колтуци), които засенчват гроздовете и забавят процеса на узряване. Излишните колтуци трябва да се отстраняват, но с важна специфика, задължително се оставят 2–4 листа в основата им. По този начин се запазва оптималният капацитет на фотосинтезиращата листна маса.

След приключване на колтученето се извършва разреждане на летораслите, което подобрява въздухообмена и осигурява директен достъп на слънчева светлина до ресите. При фиксирането им към телената конструкция трябва да се избягва струпването в плътни снопове или спускането им до земната повърхност. Летораслите се разпределят равномерно по теловете, като се поддържа минимално разстояние от 10 см между тях. Това предотвратява задържането на влага (намалява риска от гниене) и улеснява последващите обработки.

В пика на цъфтежа механизираната обработка на почвата трябва да се преустанови. Разрохкването през този етап понижава температурата на почвения слой, което се отразява негативно на качеството на опрашването. Препоръчва се поддържане на умерена влажност чрез мулчиране или раннопролетно плитко разрохкване. Борбата с плевелите в тази фаза се провежда изцяло ръчно, тъй като те не само конкурират лозата за воден ресурс, но и служат като инкубатор за патогени.