21° C, разкъсана облачност
Лозата се характеризира с ясно изразен и последователен годишен цикъл на развитие, чието протичане е тясно зависимо от условията на околната среда. Температурата, влажността, слънчевото греене и водният режим оказват съществено влияние върху всяка фенологична фаза на растението. Сред всички етапи от развитието на лозата, периодът на цъфтеж и последващото оплождане се определят като едни от най-критичните и чувствителни фази. Това се дължи на факта, че успешното протичане на процесите на опрашване, покълване на прашеца и формиране на завръзи е възможно само при сравнително тесен температурен диапазон. Отклоненията от оптималните температури, особено под формата на резки застудявания или екстремно високи температури, могат да нарушат нормалното оплождане, да доведат до окапване на цветове и завръзи и в крайна сметка да окажат отрицателно влияние върху добива и качеството на гроздето.
Интензивният растеж на летораслите при лозата започва през пролетния период, когато средноденонощните температури устойчиво надвишат биологичния минимум от 10°C. От този момент растението навлиза във фаза на активно развитие, при която температурният фактор има определящо значение за скоростта на растеж и протичането на основните физиологични процеси. Особено
силна е зависимостта от топлината в периода между
разпукването на пъпките и началото на цъфтежа,
като тя е значително по-изразена в сравнение с по-късните фенологични етапи, от цъфтежа до прошарването и от прошарването до достигане на технологична зрялост на гроздето.
Продължителността на този начален вегетационен период варира съществено в зависимост от климатичните условия. В по-топлите лозарски райони развитието протича ускорено и периодът може да трае едва 30-40 дни, докато в райони с по-хладен климат същата фаза се удължава до около 100 дни. Това показва колко силно температурният режим влияе върху темпа на развитие на лозата и върху навлизането ѝ в следващите фенологични стадии.
Цъфтежът е сред най-чувствителните фази от развитието на лозата и изисква сравнително стабилни температурни условия за нормалното си протичане. Най-благоприятни са средноденонощни температури в границите между 15°C и 20°C. Разтварянето на цветчетата обикновено започва в ранните сутрешни часове след достигане на около 15°C и при оптимални условия приключва преди обед, най-често до около 11:00 часа. При по-ниски температури процесът на отваряне на цветчетата се забавя или протича непълноценно, което затруднява опрашването и оплождането. В резултат на това се наблюдава изресяване, характеризиращо се с опадане на част от цветовете и формиране на по-рехави гроздове, което може съществено да намали добива.
Повишаването на температурата оказва пряко влияние върху скоростта на цъфтежните процеси при лозата, като стимулира отделянето на предпазното калпаче, покриващо цвета. При температури около 17°C този процес протича нормално и равномерно, осигурявайки благоприятни условия за правилното развитие на цветовете.
В температурния диапазон между 20°C и 25°C
се наблюдава значително по-бързо
и синхронизирано опадване на калпачетата,
което води до едновременно откриване на голяма част от цветовете в съцветието. Това създава оптимални условия за успешно опрашване и последващо оплождане.
След разкриването на цветовете започва процесът на опрашване, при който прашецът достига до близалцето и покълва. Нормалното протичане на този процес е силно зависимо от температурните условия и атмосферната влажност. При благоприятни температури прашецът запазва висока жизнеспособност, а оплождането протича бързо и ефективно, което е предпоставка за добро завръзване и формиране на равномерни гроздове. Неблагоприятните температурни колебания по време на този кратък, но критичен период могат да доведат до частично оплождане, поява на милерандаж и намаляване на добива.
За успешното освобождаване и разпространение на полена е необходимо сухо и не ветровито време. Валежите и силните ветрове значително намаляват концентрацията на прашец около лозовото насаждение и могат да доведат до сериозни нарушения в оплождането. Температурата оказва пряко влияние и върху растежа на прашениковата тръбичка, чийто оптимален темп на развитие се наблюдава в границите от 26°C до 32°C.
Растящите вегетативни и репродуктивни органи на лозата през пролетта се характеризират с изключително високо съдържание на свободна вода, което ги прави силно уязвими към замръзване при температури под 0°C. Когато температурата падне под критичната точка на преохлаждане, в междуклетъчните пространства започват да се образуват ледени кристали. Нарастването на тези кристали предизвиква осмотично извличане на вода от вътрешността на клетките, водещо до тежка дехидратация на протопласта, деструкция на клетъчните мембрани и увреждане на структурните протеини.
След размразяване, засегнатите тъкани губят своя тургор,
придобиват воднист вид и бързо стават черни на цвят
Неблагоприятните температурни условия по време на нарастването на ресите и цъфтежа водят до развитието на репродуктивни аномалии, известни като изресяване и милерандаж. Изресяването се дефинира като масово окапване на цветни бутони, цветове или съвсем млади завръзи, в резултат на което гроздовете остават силно проредени, с нисък брой зърна.
Милерандажът е отклонение, при което в рамките на един грозд се развиват малък брой едри, нормално оплодени зърна и такива с множество дребни, твърди и безсеменни зърна. Безсеменните зърна не преминават през нормален клетъчен растеж, остават с ниско съдържание на захари и фенолни съединения (особено танини) и висока киселинност, което води до неравномерно узряване и влошаване на качеството на виното. Основният екологичен фактор за появата на милерандаж съчетава ниски минимални температури под 15°C и средноденонощни под 20°C по време на цъфтеж с висока относителна влажност на въздуха над 80% и продължително облачно време (под 120 часа слънчево греене за двуседмичен период).
На физиологично ниво
важна роля за появата на милерандаж
играе дефицитът на микроелемента бор
Той е незаменим за нормалния метаболизъм на клетъчната стена, опрашването и деленето на клетките в младите тъкани.
При буен вегетативен растеж през пролетта, стимулиран от обилни валежи и високи температури, се наблюдава трета аномалия, наречена източване. Вегетативните върхове на летораслите започват да консумират прекомерно количество хранителни вещества, лишавайки съцветията от асимилати, което кара ресата да абортира и да се трансформира в мустак.
Чувствителността към милерандаж и изресяване показва изразена генетична зависимост, като сортът е най-важният фактор за интензитета на проява на тези физиологични разстройства. Сортове като Фетяска и Ризлинг, демонстрират висока чувствителност към температурния стрес по време на цъфтеж, като степента им на милерандаж може да надхвърли 35%. От българските и десертните сортове, висока чувствителност към милерандаж и източване показват сортовете Болгар, Царица на лозята, Кардинал, Памид, Шасла доре и Италия. Обратно, сортове като Пино Ноар и Пино Гриджо притежават стабилен репродуктивен апарат и степента им на милерандаж остава под 1% дори при неблагоприятни климатични условия.
Микроклиматичните условия, определяни от релефа и експозицията на лозето, също променят проявата на тези аномалии.
По-високи нива на милерандаж се наблюдават
при насаждения, разположени върху
наклонени терени с югозападно изложение
и глинесто-песъчливи почви, докато по-ниски нива се регистрират в равнинни масиви върху алувиални почви с южно изложение.
В резултат на глобалните климатични промени лозаро-винарските райони в Централна и Югоизточна Европа стават все по-топли. Статистическият анализ показва значително нарастване на средните годишни температури във всички ключови винарски региони на Европа. През вегетационния период (от април до септември) средните температури са се повишили с около 1,5°C в средноевропейските географски ширини, което е съпроводено с интензивно нарастване на активната температурна сума. Например, в Югозападна Германия средната годишна температура се е повишила с 2,1°C от 1970 г. насам, а в Словения затоплянето протича със скорост от 0,06°C на година.
В трансграничния регион между България и Румъния средните температури за периода 1991-2021 г., са се покачили с около 0,4°C което ускорява акумулирането на захари в плодовете, но води до значително намаляване на общата киселинност, променяйки типичния органолептичен профил на вината. Тези климатични промени водят до изместване на максималната надморска височина, подходяща за лозарство, от 600 м на 860 м н.в., както и до териториално разширяване на лозарските зони в Румъния с близо 10,6%.
Въпреки това, зачестяването на сухите периоди през месеците от август до октомври, особено изразено в Тракийската низина, Североизточна България и крайбрежните зони на Черно море, се превръща в основен лимитиращ фактор за продуктивността на лозята.
В отговор на тези климатични предизвикателства, Институтът по лозарство и винарство в град Плевен участва съвместно с Университета в Крайова (Румъния) и Сдружението на дунавските винари в международния проект VitiCtimRoBg-Hard по програмата Interreg VI-A Румъния-България. Проектът е насочен към
адаптиране на лозарството към променящия се климат
чрез прилагане на екосистемни мерки,
дигитализация и прецизно земеделие
В рамките на тази инициатива учените от ИЛВ Плевен внедряват съвременни технологии, включително агродрон системи за мултиспектрален анализ, които позволяват ранно откриване на физиологичен стрес и сухи петна в лозовите масиви. В лозята се инсталират цифрови уловки за вредители, преносители на болести, и автоматизирани метеорологични станции за детайлно климатично проследяване. Допълнително се изгражда специализирана микробиологична лаборатория, чиято цел е скрининг на лозов генетичен материал и търсене на специфични гени за устойчивост към суша и температурни аномалии при новосъздадени сортове и подложки.
Защита на лозата от екстремни горещини
Летните горещини все по-често се превръщат в едно от най-сериозните изпитания за лозарите. В разгара на юли и август температурата в лозето може да достигне критични стойности, а гроздовете буквално да „изгорят" под силното следобедно слънце. Най-уязвими са репродуктивните органи на лозата и самите зърна, където високите температури нарушават натрупването на багрилни вещества, ускоряват разграждането на киселините и влошават качеството на реколтата. Именно затова правилната защита срещу слънчев пригор днес е толкова важна, колкото и борбата с болестите.
Още при създаването на лозето трябва да се мисли как растенията ще понасят летния пек. Ориентацията на редовете не е просто технически детайл, а стратегическо решение. При разполагане на редовете в посока югоизток–северозапад под ъгъл около 45° слънчевата светлина се разпределя по-равномерно върху короната и гроздовете не се прегряват толкова силно в най-опасните следобедни часове. При чувствителни сортове като Александрийски мискет и Шардоне неправилната ориентация може буквално да доведе до „изпичане" на зърната от западната страна на реда.
Голямо значение има и начинът, по който се оформя листната маса. Много лозари допускат грешката да обезлистят прекалено силно лозите, стремейки се към по-добро огряване и проветрение. В условията на екстремни горещини обаче листата се превръщат в естествен щит. Затова при летни зелени операции листа се премахват основно от източната страна на редовете, където слънцето е по-меко. Западната страна трябва да остане защитена, защото именно там следобедното слънце нанася най-тежките поражения.
При силни горещи вълни
температурата на тъмните гроздови зърна може да стане с
повече от 16,7°C по-висока от температурата на въздуха
Тогава започват сериозни физиологични проблеми – антоцианините се разрушават, гроздето губи част от своя цвят и свежест, а киселините рязко намаляват. Това е особено опасно за червените винени сортове, при които балансът между захари, киселини и багрилни вещества определя качеството на бъдещото вино.
През последните години все по-голяма популярност придобиват така наречените „слънцезащитни" пръскания. Използват се препарати на основата на каолин, които образуват светъл отразяващ слой върху листата и гроздовете. Този фин минерален филм действа като своеобразен слънцезащитен крем за лозата и отблъсква част от UV и инфрачервеното излъчване и понижава температурата в зоната около гроздовете.
Не по-малко важна е и водата. Добре напоената лоза понася горещините значително по-леко, защото активната транспирация охлажда растението отвътре. При мощни лози с голяма листна маса дневният разход на вода може да достигне 10,6 L на ден. В някои сухи райони лозарите вече използват и пулсово надкоронно дъждоване – фина водна мъгла, която охлажда въздуха около растенията в най-горещите часове на деня.
Коментари