Искаме европейски статут за маслодайната роза както на памука 

На бившето летище край Стара Загора днес бе открито 18-ото поред издание на най-голямото изложение за земеделска техника у нас БАТА АГРО.

В него участват 214 фирми, които разполагат с над 36 декара изложбена площ.
Активно е и международното присъствие във форума. Почетен гост на изложението тази година е Аржентина, а със свой колективен щанд с 14 фирми участва и Полша.

В годините изложението се утвърди като място за професионален диалог и реални партньорства. При откриването му земеделският министър Пламен Абровски каза: "Земеделският сектор не може да се развива без съвременна техника. Земеделските машини и техника са от ключово значение за работата, особено в контекста на климатичните промени и необходимостта от прецизиране на всички операции и дейности в едно стопанство. В тази връзка ще работим в посока на засилване на превантивните действия и укрепнване на управлението на риска, включително и насърчаване на капацитета за адаптация и осведомеността на земеделските стопани. Приоритет на земеделското министерство са сигурността и предвидимостта, от които земеделците имат най-голяма нужда, за да могат спокойно да планират своята дейност и да разчитат на стабилна подкрета както от Европа, така и от държавата. Поставяме акцент върху повишаване на конкурентноспособността на сектора и развитието на българското земеделие, което пази земята, но и гарантира сигурността на хората, които живеят от нея".

Преди официалното откриване на изложението, председателят на Асоциацията на земеделските производители в България и бивш земеделски министър Венцислав Върбанов сподели пред "24 часа" за някои от проблемите пред членовете на асоциацията. Той каза, че в момента ситуацията, особено в животновъдството, е много трудна. "Паралелно с нарастването на цените на консумативите, на енергоносителите, на всичко, което е свързано с производствения процес, цените на стоките, които ние произвеждаме, стоят на едно и също място, някои и падат. Най-тежко е в животновъдството, стигна се дотам, че в момента фермерите, които отглеждат млечни крави, да не търсят цена за млякото, а да търсят кой изобщо да им вземе млякото. До там я докарахме, че безприпятствено си влиза мляко от чужбина, големите предприятия работят с вносно мляко и нашите фермери няма къде да си реализират продукцията. А цените са чиста подигравка, 30 евроцента на литър мляко".

Върбанов каза още, че се очертава добра реколта от есенниците, както и от слънчоглед и царевица. Но е много сложно с пазарите. "Не сме конкурентни на международните пазари, всички тези полотически и геополитически събития кнай нас влияят негативно, качват се цените на енергоносителите. Но държавата винаги може да помагне, ако иска. За съжаление, е трудно. Ние обаче сме дали кредит на доверие, не притискаме, макар че без помощта на държавата този бизнес ще изчезне", бяха думите на Върбанов.
На призива за помощ отликна задочно министър Абровски. Пред журналисти, които му предадоха думите на Върбанов, той обяви: "Ще помогнем на животновъдите. Дал съм разпореждане в две посоки: Първата възможност е да търсим някакво финансиране, но както знаете, в момента държавата е в много лошо финансово състояние. Едновременно с това търсим и всякакъв вид пазарни, но нефинансови мерки, с които да помогнем".

Помолен да поясни за какви мерки става въпрос, министърът каза: "Това, което искам, е да променим Наредбата за млечните продукти, за да може в нея да оказваме какъв да е процентът българско мляко, който се влага в храните. И когато работим с българския потребител, който иска да консумира българска храна, която тук контролираме и можем да дадем гаранции, че е безопасна, ще повишим търсенето на българско мляко. Основното е това да накараме мандрите да купуват българско мляко и да накараме потребителят да търси млечни проудкти от българско качествено мляко".

Той съобщи още, че според информацията, която има, в момента на европейско ниво цената на млякото е започнала да се качва, което е добре за нашите животновъди.

Министърът отдели време и за маслодайната роза, чийто беритба вече е в разгара си. На фона на очертаващата се поредна трудна кампания, той посочи как може да се помогне и на този бранш: "Имаме една идея - по начина, по който памукът е записан в европейските регламенти, така да бъде записана в следващия програмен период и маслодайната рози. Не знам защо от 2007 г. досега никой не защитил това. Факт е, че от целия Европейски съюз розата се отглежда само в България. Но аз си мисля, че спокойно можем да направим паралел - както памукът има отделен бюджет, отделни хектари, които са защитени, така това може да се направи и за маслодайната роза. Ще направим всичко възможно, макар и три програмни периода по-късно".