20° C, предимно облачно
„Пазарът е само капка в морето на фона на големите инвестиции и кредитите, които сме налели в стопанството", казва Виктория Тодорова, животновъд от село Бяло поле
Мандра „Клементина" се намира в село Бяло поле, община Опан, Стара Загора. Тук се преработва млякото от около 1200 овце от породите Лакон, Асаф, Аваси и над 250 черно-шарени говеда. Млечната суровина се произвежда целогодишно, а готовата продукция се предлага в определени малки магазини в София, Бургас, Дупница, Радомир, Плевен.
Фермата е основана преди повече от 20 години
Баща ми слага началото от нулата. Първо започва със земеделска земя - около стотина декара. Тогава не е имало налична техника, каза за в. „Български фермер" Виктория Тодорова, дъщеря на основателя на семейното стопанство, и допълни: „През втората, третата година той взема земеделска земя под наем от близки роднини и след четвърта-пета година, вече земята достига 5 хил. декара. Към момента обработваме 17 хил. декара с пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица за силаж. За съжаление, не можем да произвеждаме царевица за зърно, защото сушата оказва своето влияние в нашия район. Царевицата е обвързана с напояване, а ние нямаме необходимите условия, затова си купуваме царевица за зърно от Северна България.
Много сме объркани с пазара
На прага на жътвата сме и не знаем какво да очакваме като цени. Горивата и торовете поскъпват, а ние не знаем дали ще има цена, която да отговори на това поскъпване и да регулира разходите ни.
Предполагам, че тази година жътвата малко ще закъснее
в нашия район и ще започне чак, може би, към края на юни. Очакваме да приберем зърното, да реализираме продукцията на пазара. Също така започва активния сезон в мандрата. Така че се надявам, че ни очаква една оптимистична кампания.
Започнахме професионално да отглеждаме животни през 2011 година и постепенно увеличихме кравите си до 250 броя. Овцете бяха малко и там секторът беше по-труден. Баща ми някак любителски се отнасяше към животновъдството, защото моят дядо преди време е гледал овце и баща ми просто го е носил в себе си. Стигнахме до момента, в който секторът с кравите се развиваше много добре, но при овцете нещата не излизаха на плюс. Разбрахме, че нещо ни куца в отглеждането или може би в подхода на работа и в технологията. Давахме си сметка с брат ми, че имаме проблем. Решихме, че трябва да отидем да видим какво се случва в Европа с такъв тип стопанства. Казахме си: Ако наистина видим, че правим нещата еднакво, но нямаме приходи, тогава по-добре да затворим сектора и да отглеждаме само кравите. Там видяхме, че сме на грешен път. Като се върнахме тук обаче, баща ни много трудно прие нуждата от промяна и се стигна да сблъсък на поколенията. Нормално е, ние сме по-млади хора, свикнали сме да гледаме нещата по-иновативно. Решихме да изпратим баща ни в чужбина и докато е там, ние да действаме с обновяването на обора.
Първото нещо, което наистина много искахме,
беше да регулираме работната ръка
Защото в едно стопанство с добитък беше необходима много работна ръка, а в нашия сектор работната ръка е несигурна. Идеята ни беше да механизираме на 100% дейностите във фермата, което да ни даде спокойствие в отглеждането на добитъка. Заложихме на изкуствено осеменяване при овцете и при кравите, за да можем да регулираме периода на агнене, както и да имаме целогодишно производство на мляко. Това беше вече важно и за мандрата, която тогава прохождаше. Разделихме стадата на групи майки, регулирахме ги. Така стана по-лесно. Освен че повишихме биосигурността във фирмата, вече имаме и повече сигурност в отглеждането.
Когато сме в кампания с агненето, се налага да вземем допълнително сезонни работници, в момента при овцете са двама, а при кравите - трима. Фактът, че дейностите във фермата са механизирани ни дава спокойствие."
За своето овче кисело мляко мандра „Клементина" получи отличие
в конкурса на последния Национален събор на овцевъдите в България. „Ще бъдем на изложението БАТА АГРО и ще очакваме на щанда ни хората, които искат да опитат продуктите ни", съобщи Виктория Тодорова.
Според нея, секторът е в дълбока криза: „Хората нямат избор. Разберете, този поминък си отива! Първо, няма възприемчивост между поколенията. Много е трудно да убедиш младите хора, че е хубаво да работиш във фермата. То е хубаво, но е много трудно.
Има интерес към нашите продукти,
хората търсят натуралния вкус от едно време и не са го забравили. Но като цяло тази пазарна ниша е само капка в морето на фона на големите инвестиции и кредитите, които сме налели във фермата, за да стигнем до тук. Не знам дали ще можем да удържим в бъдеще. Трябва ни сигурност за пазарната реализация на продукцията. Държавата трябва да ограничи огромния внос на всякаква земеделски стоки – зърно, мляко, плодове и зеленчуци. Трябва да има контрол. Българският производител не трябва да бъде изтласкан от собствения си пазар. В цял свят фермерските продукти са под национален контрол и са изцяло приоритетни за гражданите. Само тук има масов пазар на какво ли не.
Държавата би могла да застане зад нас производителите в реализацията на продуктите ни чрез изграждане на обща марка и обща мрежа така, че да се гарантира пазарната ни реализация.
Трябва ни повече сигурност. Ние се уморихме да инвестираме, а пък сме още млади...
Направили сме инвестиция по интервенция от Стратегическия план за обновяване на машинно-тракторния ни парк. Искрено се надявам, проектът ни да получи финансиране, защото изплащаме кредити към банки. Но пък сме длъжни и не може да стоим на едно място. Административната част е най-проблемна. Защото вместо администрацията да работи за сектора, ние работим за администрацията. Има толкова много излишни документи, някои от които буквално нямат смисъл и това страшно много затормозява хората.
От друга страна, държавата ни обременява с наредби, които явно са преведени от други езици и са страшно неясни и недостъпни за нас като млади грамотни хора, а пък какво остава за възрастните.
Всяка седмица аз имам по две проверки от различни институции
Вместо да работя във фермата, да говоря с клиенти и да се боря за пазар, аз съм обвързана да стоя в офиса и да пиша едни безсмислени документи. Искам да ви кажа, че дори проверяващите са ни споделяли, че има огромни недоразумения. Някъде се къса връзката между фермерите и нормотворците, защото не е реалистично това, което се изисква от фермерите.
Възрастните хора в този бранш са развели белия флаг... от безсилие. В момента разпродават добитъка си, за съжаление. Има много малки мандри, които произвеждат страхотна продукция и са принудени да разпродават оборудване, защото реално трудът им се обезценява. Това ме натъжава много. Този поминък загива. И наистина трябва нещо да се случи, за да бъде съхранен."
Коментари