Шареният гроздов молец e най-значимият и икономически значим неприятел по лозовите насаждения в глобален мащаб. Неговата голяма адаптивност и екологична пластичност определят широкото му разпространение, обхващащо Южна Европа, Северна Африка, Анадола и Кавказ. В последните години видът успешно колонизира лозарски региони в Япония, Чили и Аржентина. По отношение на потенциалния капацитет за нанасяне на щети, този неприятел се нарежда като втория най-опасен биологичен враг за лозарството непосредствено след филоксерата. Ларвите на шареният гроздов молец се хранят с повече от 20 растителни вида, включително къпини, касис, сливи, праскови и нектарини, което усложнява поддържането на ниска популационна плътност в агроекосистемите.

Развитие на шарения гроздов молец

Шарения гроздов молец обикновено развива около три поколения, които се развиват в тясна синхронизация с лозовото растение.

Зимуването се осъществява в стадий на какавида, защитена в бял копринен пашкул под олющената стара кора на стъблото на лозата, в пукнатини по чеповете и рамената на главината, по подпорните конструкции или в горния почвен слой.

На снимката са представени възрастен индивид и ларва на шарения гроздов молец (Lobesia botrana) – един от най-опасните неприятели по лозата. Ларвата се вгризва в гроздовите зърна и причинява преки повреди, които създават условия за развитие на сиво гниене.

Пролетният летеж на пеперудите от презимувалото поколение се активира, когато средната денонощна температура на въздуха се задържи над 10°C в продължение на поне десет дни, което обикновено съвпада с периода от средата на април до средата на май. Пеперудите са активни предимно привечер, като интензивното чифтосване изисква температури над 15°C. Женските индивиди снасят яйцата си предимно поединично върху ресата и цветните бутони. Една пеперуда притежава капацитет да снесе до 70 яйца, като при оптимални условия този брой достига до 120 яйца. Излюпените ларви се развиват за период до 30 дни, като масовото им присъствие по ресите се наблюдава от втората половина на май до средата на юни.

Летежът на първото лятно поколение (даващо началото на второто поколение) започва в края на юни и продължава до средата на юли. Пеперудите снасят своите яйца върху младите зелени зърна с големина на грахово зърно.Гъсениците от това поколение се вгризват непосредствено след излюпването си, развивайки се интензивно през целия юли и началото на август.

Най-критичният момент за лозарите е появата на второто поколение (третото за годината), чийто летеж протича от края на юли до началото на септември. Яйцата се полагат директно върху зазряващите или вече узрели зърна, където изглеждат като фини восъчни капчици. При наличие на есенни валежи фертилността на пеперудите се повишава значително, достигайки високите нива на пролетното поколение. Ларвите от това последно поколение са активни от средата на август до прибирането на реколтата, след което преминават в местата за какавидиране за презимуване.

Ларвите от първото поколение нагризват цветните бутони, унищожават цветчетата и ги оплитат с бяла копринена нишка, което прави повредите лесно разпознаваеми при визуален оглед. Една единична гъсеница от това поколение може да унищожи до 80 цветни бутона по време на своето развитие

Следващото поколение преминава към гроздовите зърна,

където гъсениците изгризват вътрешността

на зърната и семената, като повреждат до 24 зърна.

Третото поколение нагризва започващите да узряват зърна. Вгризването се вижда като малка тъмна точка, около която бързо се развива жълтеникаво петно, последвано от сбръчкване и напукване на ципата. Наранените тъкани служат като перфектен субстрат за спорите на сивото гниене. Разпространението на гъбата се улеснява от копринените нишки, които гъсеницата използва, за да привърже съседните зърна към увреденото огнище. Този процес води до бързо загниване на цели гроздове, драстично влошаване на киселинния и захарен баланс на гроздовия сок и необратимо увреждане на органолептичните свойства на виното, което губи капацитет за отлежаване и съхранение. Неприятелят проявява селективност, нападайки по-силно сортовете с тънка и нежна ципа на зърната с жълтеникаво-зелен, розов или кехлибарен цвят.

Кога да предприемем мерки срещу този неприятел

Решението за провеждане на химическо третиране се взема въз основа на праговете на икономическа вредност, които варират според дестинацията на реколтата.

Първото поколение на неприятеля се развива във фенофазата от формиране на ресата до цъфтеж. При десертните сортове прагът на икономическа вредност (ПИВ) е 4-6 гъсеници на 100 реси, а при винените сортове между 6 и 8 гъсеници на 100 реси.

Второто поколение се наблюдава във фаза наедряване на зърната. За десертните сортове ПИВ е 6-7 гъсеници на 100 грозда, докато при винените сортове прагът е по-висок – 11-12 гъсеници на 100 грозда.

Третото поколение се развива във фазата на узряване на гроздето. При десертните сортове прагът е изключително нисък поради нетолерантността към червясали зърна, а при винените сортове за праг на икономическа вредност се приемат над 5-6% нападнати гроздове.

Управлението на популацията от шарен гроздов молец изисква интегриране на агротехнически, биотехнологични и биологични методи за превенция. На първо място, зелените операции в лозето (филизене, колтучене, прекършване и просветляване на зоната около гроздовете), играят ключова роля за редуциране на относителната влажност на въздуха вътре в короната на лозата. Това възпрепятства нормалното развитие на яйцата и ларвите, като същевременно елиминира застоялия въздух и високата влажност, които са необходими за развитие на сивото гниене. Извършването на тези операции улеснява и по-доброто проникване на работния разтвор при пръскане. Остъргването на старата кора през зимата също намалява плътността на презимуващите какавиди. Механичното отстраняване на единични нападнати части е ефективно превантивно действие при малки площи.

Мониторингът се извършва чрез феромонови уловки, като стандартната схема изисква разполагането на 1 уловка на площ от 5 декаара. Уловките привличат мъжките пеперуди и позволяват точно определяне на началото и пика на летежа за всяко поколение. В големи промишлени масиви се прилага и методът на дезориентация, който предотвратява чифтосването чрез изкуствено насищане на въздушната среда със синтетични полови феромони.

Използване на биологични агенти

Трихограмата е високоефективен биологичен агент, паразитиращ яйцата на шарения гроздов молец, като предотвратява появата на ларвения стадий. Трихограмата е безполезна срещу вече излюпени ларви, което изисква нейното пускане да съвпада точно с началото на яйцеснасянето. Основно оръжие в биологичната борба са биоинсектицидите на основата на бактерията Bacillus thuringiensis var. kurstaki, какъвто е препаратът Рапакс. При поглъщане от гъсениците, бактериалните токсини се активират в алкалната среда на средното черво и причиняват проблеми с храносмилателната им система. Храненето се преустановява часове след приема, а смъртта настъпва до 5 дни. Рапакс се прилага в доза между 100 и 200 g/dka през интервал от 7-10 дни. Продуктът е напълно безопасен за полазване. Полезните бактерии нямат карантинен срок при лозя, което позволява използването му непосредствено преди гроздобера. За повишаване на ефикасността се прилага комбинация между Рапакс и Ним Азал. Докато Рапакс е високоефективен срещу младите ларви от първа и втора възраст, Ним Азал контролира яйцата и възрастните. Комбинираното им прилагане постига ефикасност от 91 - 96%, докато самостоятелното приложение на Рапакс дава до 71%, а на Ним Азал около 75%. Ним Азал също няма карантинен срок при лозя.

При превишаване на праговете на икономическа вредност се налага своевременно прилагане на химически препарати за растителна защита. Изборът на подходящ инсектицид трябва да съчетава висока биологична ефикасност, спазване на карантинните срокове и прилагане на стратегия чрез редуване на препарати от различни химически групи. Това е особено важно при борбата с неприятелите по лозата, тъй като многократното използване на едни и същи активни вещества може да доведе до развитие на устойчивост в популациите.

Сред съвременните инсектициди широко приложение намират препаратите от групата на диамидите. Кораген 20 СК, съдържащ хлорантранилипрол, се прилага в доза 18 ml/dka и се отличава със силно действие, висока устойчивост на отмиване и добра селективност спрямо полезната ентомофауна.

Най-широко използвани в практиката са синтетичните пиретроиди, характеризиращи се с бърз контактен и стомашен ефект. Към тях спадат Децис 100 ЕК (делтаметрин) в доза 12.5 - 17.5 ml/dka, Афикар 100 ЕК (бета-цифлутрин) - 40 ml/dka, Карате Зеон 5 КС (ламбда-цихалотрин) - 0.02% или 3 ml на 10 L вода, Вазтак Нов 100 ЕК (алфа-циперметрин) – 0.0125%, Нексид 015 КС (гама-цихалотрин) – 0.03%, както и Децис 2.5 ЕК – 0.04%. Тези препарати осигуряват бързо ограничаване на популацията, като част от тях проявяват и репелентно действие срещу пеперудите.

Към групата на пиретроидите се отнасят още Суми Алфа 5 ЕК / Сумицидин 5 ЕК / Оазис 5 ЕК (есфенвалерат) - 0.025%, Ефциметрин 10 ЕК / Цайпер 10 ЕК (циперметрин) - 40 ml/dka, Магеос - 10 g/dka, Делмур - 50 ml/dka, Кеду - 40 ml/dka, Суперсект 10 ЕК - 0.02%, Талстар 10 ЕК (бифентрин) - 0.02% и Фюри 10 ЕК (зета-циперметрин) - 0.0125%. Част от тези продукти се отличават с добра температурна стабилност, висока адхезия към листната повърхност и бърз парализиращ ефект върху младите гъсеници.

В интегрираните и биологични системи на производство важно място заемат биологичните инсектициди на основата на Bacillus thuringiensis. Дипел 2X / Дипел ДФ се използват в концентрация 0.1%, а Форей 48 Б - 0.15%. Тези препарати са подходящи за приложение по време на масовото излюпване на гъсениците и действат основно чрез стомашен ефект.

Органофосфорните инсектициди също намират приложение при борбата с неприятеля. Релдан 40 ЕК / 22 ДМ (хлорпирифос-метил) се използва в концентрация 0.12% или 12 ml на 10 L вода и се характеризира с проникващо действие и лек газов ефект. Нуреле Д, Нуреле М и Нуреле Дурсбан, съдържащи комбинация от хлорпирифос и циперметрин, се прилагат в концентрация 0.05% и са особено ефективни срещу скритите в гроздовете ларви.

Сред препаратите с по-специфичен механизъм на действие се отличава Текорла – хормонален регулатор, който се прилага превантивно във фази BBCH 57-59 и BBCH 69-83/71-83 и блокира нормалното развитие на неприятеля. Синеис 480 СК, съдържащ спинозад от групата на спинозините, е препарат с биологичен произход и бързо стомашно действие срещу ларвите.

Правилният избор на инсектицид, точният момент на приложение и редуването на различни механизми на действие са основни предпоставки за успешен контрол на неприятеля и за ограничаване на риска от развитие на резистентност.