Всички се дивим на градинарите, които са успели да създадат красота и във вертикала. С дървета и храсти, с пълзящи или увивни растения, с някоя и друга лоза, с лиана. Опорната конструкция без съмнение е от решаващо значение и допринася за естетиката на кътчето в някои ситуации. Дървените елементи на перголата или скарите осигуряват уют и натуралност, кованото желязо говори за стил и вечност, скритите стоманизирани въжета и обтяжки издават сръчност и мисъл, а пластмасата няма да я коментираме, макар в последно време да имитира почти неразличимо горните материали.

Всичко това е чудесно, но не винаги се получава. А и не всяко растение е способно да се справи с тежката задача да украси вертикална стена или един или друг вид опорна конструкция.

Всичко, което трябва да знаете за растенията, изправени до стената е, че те също имат нужди и, противно на очакванията, не винаги са толкова устойчиви, колкото ги изкарват.

Всяка стена си има особености:

- материалът, от който е изградена;

- материалът, с който е покрита фасадата;

- изложението на стената и това как тя се нагрява през различните сезони;

- изкуствено създадените коридори за въздушните течения и то не само през зимата със студените ветрове, но и с т. нар. летни суховеи.

Изброените фактори създават своеобразен микроклимат не само за катерещите се по стената растения, но и за тези в основата ѝ и по приземната плоскост. Като добавим и часовете огряване на самата стена, задачката става малко по-сложна.

Освен това, в повечето дворове градинката или лехата до стената са оградени с бетон или негови производни, за да се създаде визуално и пространствено разпределение. Почвата често е насипана допълнително или затворена в тази „бетонна кутия" с минимална възможност за отток на водата. О, нека добавим и водостоците и улуците, както и количеството вода, което се задържа при обилни валежи.

Е, стана ли ясно, че не е толкова просто?

Изправени до стена с изцяло

или предимно слънчево изложение

0 Лиани – повечето увивни видове се справят добре със слънчевата светлина и акумулираната от стената топлина. Проблем може да възникне при по-слабо студоустойчиви видове и с количеството вода, която е необходима за корените, за да поддържат надземната част.

- Звездовиден жасмин, клематис, декоративен грах и други ще се представят добре, но им е необходима опора;

- Бръшлянът, декоративната лоза, вистерията, лоницерата, пасифлората и други също са опция, но имайте едно на ум – всеки от тях си има недостатъци, които вече сме споменавали.

0 Храсти – особено важно е да се обърне внимание на кореновата система както на дърветата, така и на храстите. Има голяма вероятност, когато възрастта им напредне да компрометират здравината на стената или на формата на лехата.

- Розите винаги са на първо място стане ли дума за украсяване и зацветяване във вертикала. След тях спокойно можем да наредим всички останали. Естествено, необходима е подходяща резитба и редовна поддръжка.

- Евонимус, берберис са представители на листно-декоративните видове, подходящи за такова изложение.

- Вибурнум, скимия, цеанотус, фотиния, цисус и други пък цъфтят разкошно в различни периоди от годината.

0 Многогодишни цветя – предизвикателство е да се нареди цветна леха без в нея да се включат многогодишни цветя, а условията споменати по-горе го правят доста интересно.

- Лавандула и всички средиземноморски билки, армерия, флокс, ружи, гераниуми, стахис, различни еуфорбии, лукови и маргариткови са идеални.

0 Едногодишни цветя – с тях всяка година градината може да е различна и е въпрос само на личен избор кои ще изберете.

- Тагетеси, петунии, калдъръмче, лобелии, цинии и още много други са подходящи.

Изправени до стена с изцяло

или предимно сенчесто изложение

Сенчестото изложение ограничава повече възможностите, особено ако не е осигурена поливна система или поне регулярно напояване. Най-опасна за растенията е комбинацията суша и сянка.

Цъфтящи лиани за сянка няма. Няма смисъл да се заблуждаваме. Нито светлината, нито температурата отговарят на изискванията. Листно-декоративните се справят при такива условия доста по-добре.

При храстите разнообразието също не е много голямо, но една аукуба би внесла доста яркост със зелени-жълтите си листа. Добре биха се чувствали пираканта, котонеастер, рускус, евонимус и други.

Под тях – хости, папрати, пулмонария, астилбе, хортензии, анемонии, кукуряк, аюга и още много-много.