21° C, разкъсана облачност
Всеки, който отглежда лози, без значение дали е опитен лозар с десетки декари насаждения или любител с няколко лози в двора за сянка и грозде, в даден момент се сблъсква с един стряскащ въпрос: „Какви са тези странни, приличащи на брадавици мехури по листата?"
Това е класическият симптом на лозовата краста. Когато за първи път видят деформираните, набръчкани листа, много хора изпадат в паника, мислейки, че лозето им загива от опасна и нелечима болест.
Но опасна ли е наистина лозовата краста, или просто изглежда стряскащо? Нека разгледаме фактите.
Какво всъщност представлява лозовата краста?
Първото и най-важно нещо, което трябва да разберете, е, че лозовата краста не е инфекциозна болест (като маната, оидиума и сивото гниене), а се причинява от вредител. Това е микроскопичният акар Eriophyes vitis.
Този акар е толкова малък, че не може да се види с просто око. Той презимува под люспите на пъпките и напролет, с разлистването на лозата, се преселва по долната страна на младите листа. Хранейки се от тях, акарът отделя специфични вещества, които карат клетките на листа да набъбват.
Симптомите, по които ще я познаете, са следните: От горната страна на листата се образуват силно изпъкнали, закръглени гали (мехури), които наподобяват брадавици и ясно се открояват на повърхността.
От долната страна на листата вдлъбнатините се изпълват с гъст, бял или кремав налеп, който с времето потъмнява и става кафеникав. Често този пух се бърка с мана, но съществената разлика е, че при крастата винаги има ясно изразена релефна деформация.
Опасна ли е за лозата?
Краткият отговор е НЕ, обикновено не е опасна.
В масовия случай лозовата краста е по-скоро козметичен проблем, отколкото сериозна заплаха за растението. Тя засяга предимно листната маса и много рядко атакува директно самата реколта.
Влиянието ѝ върху лозата зависи от степента на нападение.
При слабо до средно нападение (единични засегнати листа) лозата продължава да фотосинтезира нормално, чрез здравите си листа. Растежът не се нарушава и гроздето узрява без проблем, като рискът за реколтата е практически нулев.
При силно нападение, когато са засегнати почти всички листа, се намалява значително фотосинтезиращата повърхност. Това отслабва цялото растение и може да се отрази на качеството на гроздето и то да остане по-дребно или с по-ниско съдържание на захари, което вече носи умерен риск за реколтата.
В редки случаи, при ранно нападение по ресите преди цъфтежа, вредителят може да засегне съцветията. Тогава съществува висок риск от изсъхване и окапване на цвета, което директно намалява добива.
Как да се справим с лозовата краста?
Ако забележите симптомите, можете да предприемете следните мерки:
0 При малки насаждения и в начален стадий на нападение са ефективни механичните мерки. Просто откъснете силно засегнатите листа и ги унищожете, като ги изгорите или изхвърлите далеч от лозето. Важно е да не ги оставяте в компоста, тъй като така рискувате да разнесете акарите отново.
0 Друг подход е екологичното пръскане със сяра.
Лозовият акар е чувствителен към серни препарати, които се използват масово и срещу оидиум (брашнеста мана). Пръскането със сяра през ранна пролет, когато акарите започват да се активизират, често е достатъчно, за да се ограничи развитието на вредителя, особено при по-леко нападение.
0 При силно развитие на проблема се налага химична борба с помощта на специализирани акарициди. При третиране е важно разтворът да достигне и долната страна на листата, където се намират самите акари, скрити в характерния пух.
Обикновено развитието на вредителя се благоприятства от по-топли зими и гъсти и недостатъчно проветриви насаждения. Лошата агротехника и пропуски в зимната резитба също могат да увеличат риска от по-силно нападение през следващия вегетационен сезон.
Силно нападнатите листа не възстановяват нормалната си форма и функционалност, дори след като развитието на акарите бъде ограничено. Поради това, навременната реакция е от ключово значение, тъй като вече деформираната листна маса остава с намален капацитет за фотосинтеза до края на сезона.
В по-големи насаждения често се препоръчва и редовен мониторинг с лупа или микроскоп, тъй като акарите са миниатюрни и трудно се забелязват в ранните стадии без специализирано наблюдение.
Коментари