В сеитбооборота е важно да се включват видове, които успешно се адаптират към променящите се климатични условия
В следствие на интензивното земеделие през последните години обработките на почвата са една от причините за прояви на водната и на ветровата ерозия в някои райони на страната, както и за увеличаване на площите с ниски характеристики, които определят плодородието.
Многократното повтаряне на различните почвообработки водят до обезструктуряване на почвения пласт, а това - до развитие на водна и ветрова ерозия, до уплътняване на плодородния почвен слой и до затрудняване на развитието на кореновата система на растенията.
Използването на подходящи системи за обработка на почвата е основното агротехническо средство за постигането на устойчиво земеделско производство.
Решенията за подходящите
почвообработки са насочени към:
0 Прилагане на различни по вид и дълбочина обработки в рамките на сеитбообращението.
0 Използване на комбинирани агрегати с цел намаляване на броя на преходите и уплътняването на почвата.
0 Предварителна оценка на пригодността на почвата за една или друга обработка и за избор на начините за извършването ѝ.
0 Създаване на условия за превръщане на разлаганите растителни остатъци в хумусни вещества.
0 Внасяне на органични субстрати за оструктуряване на почвата в орния слой.
Друго агротехническо решение е сортовата и видовата структура на културите.
С отглеждането на 3-4 основни култури в повечето стопанства на страната се стигна до нарушаването на принципите за редуването на културите. Съвсем малко са фермерите, които прилагат правилно изградените сеитбообращения. А това е основно агротехническо решение за постигане на устойчивост на добивите.
Редуването на културите за подобряване и повишаване на добивите е важна предпоставка за оптималното оползотворяване на големия брой почвени разновидности, разпространени в нашата страна.
За правилното изграждане на
сеитбообращение е необходимо:
0 Застъпване на ранни и средноранни хибриди от основните пролетни окопни култури - царевица, слънчоглед, бобови.
0 Включване в сеитбооборота но култури, които успешно се адаптират към променените климатични условия в много райони на нашата страна през последните 10-20 години. Тези култури, като нахут, суданка, сорго и др., са предназначени за фуражно производство, което е добра предпоставка за увеличаване на броя и размера на животновъдните ферми у нас.
0 Спазване на принципите за самопоносимост и взаимопоносимост (явлението алелопатия) на културите. Важно е да се отбележи негативната тенденция за отглеждане на слънчоглед през 1-2 години на едно и също място, както и безсменното отглеждане на житните култури и картофите за няколко години.
0 Сеитбообращението оказва важно фитосанитарно въздействие при отглеждането на много култури, като ограничава масовото заплевеляване с многогодишни и карантинни плевели, като пирей, паламида, балур, синя китка, къклица и др. Необходимо е да се застъпват култури с конкурентни способности спрямо плевелите като тикви, суданка, овес и др.
Много важно е да се запазят структурата и
плодородието на орния почвен слой
За да се постигне това, освен прилагането на почвозащитни технологии, земеделците трябва да имат предвид следните особености:
0 Прекратяване на обезлесяването и разораването на площи с големи наклони.
0 Намаляване на броя или пълно премахване на обработките, които провокират развитието на ерозионните процеси.
0 Провеждане на агротехнически практики за предотвратяване на засоляването на почвата.
0 Премахване на условията, които водят до разширяване на пустинните земи и превръщането на плодородните райони в пустеещи.
0 Предотвратяване на уплътняването чрез намаляване на броя на обработките на почвата, които като цяло водят до влошаване на аерацията, водопропускливостта и структурата и следователно до понижаване на добивите.
0 Намаляване на натрупването на токсични съединения в почвата, които влошават нейното плодородие и качеството на получената продукция.
Причините за възникване на посочените негативни явления се коренят в неправилното прилагане на различните видове обработки на почвата. Единственият изход за земеделието е да се използват почвозащитни технологии, с помощта на които с времето почвеното плодородие и структурата на почвата могат да бъдат възстановени. Затова в бъдеще,
почвозащитните и ресурсоспестяващите технологии ще станат основни
при отглеждането на културите, тъй като водят до подобряване на почвеното плодородие, спомагат за запазването на влагата и намаляването на разходите на енергия. Големите им предимства ги правят едно от най-значителните постижения в областта на агрикултурите в съвременното земеделие.
Необходимо е също така и прилагане на подходяща система за обработка на почвата, която да е съобразена с отглежданите култури, за да се получат високи добиви от тях. При сегашните условия прилагането на такава система за обработка на почвата е невъзможно, поради липсата на правилно изградени сеитбообращения и разпокъсаността на обработваемата земя. Неправилното редуване на културите и безсменното им отглеждане доведоха до силно редуциране на нивото на технологиите.
Създаването на благоприятни условия за поникване, растеж и развитие
на полските култури изисква провеждане на голям брой механични обработки, използване на високи норми на минерално торене и на високи дози пестициди, при което настъпват редица неблагоприятни екологични последици.
През последните години се наблюдава силно влошаване на качеството на обработка на почвата. Тя не се извършва в най-подходящия срок, при най-подходящите условия, на необходимата дълбочина и с подходяща почвообработваща техника, поради което ефектът от нея е много далече от желания.
Наблюдават се големи площи, които са силно заплевелени особено с многогодишни плевели, а това от своя страна води до неефективно усвояване от растенията на водата и на хранителните вещества в почвата и до намаляване на добивите от земеделските култури.
Коментари