. Глобалната несигурност оказва негативно влияние върху инвестиционната активност, но българските компании остават предпазливо оптимистични

. Разширяването на капацитета ще бъде водещ приоритет за инвестиции през следващите 3 години

. Компаниите увеличават инвестициите в иновации

. Близо осем от десет предприятия вече са предприели действия за намаляване на емисиите на парникови газове

. Преходът към въглеродно неутрална икономика се възприема повече като риск, отколкото като възможност

Геополитическата и вътрешната несигурност оказват негативен натиск върху инвестиционната активност в България, но компаниите запазват предпазливия си оптимизъм относно перспективите за развитие като увеличават инвестициите в иновации и се възползват от подкрепа по линия на политиките, безвъзмездни средства и благоприятно банково финансиране, според новите резултати за страната от инвестиционното проучване на Групата на ЕИБ за 2025 г. (EIBIS).

Седем от десет български компании, т.е.  71%, продължават да инвестират, но малко под нивата за 2024 г. и значително под средното за ЕС ниво от 86 %, според данните от проучването. Инвестиционната прогноза за дела на фирмите, които се очаква да увеличат, а не да намалят своите инвестиции, отбелязва спад до най-ниското ниво за последните 5 години - до 3%, в съответствие със средното за ЕС ниво от 4%. Причина за това са геополитическата и търговската несигурност, което забавя инвестициите и в Европа, и в САЩ.

Въпреки това компаниите в България запазват по-оптимистични нагласи относно перспективите за развитие в сравнение с инвестиционното проучване на ЕИБ за 2024 г. (16% спрямо 6%), както и относно достъпа си до външно финансиране (18% спрямо 13%). Според резултатите от инвестиционното проучване, през следващите три години основният акцент на техните инвестиции ще бъде за разширяване на капацитета (40%), като тази стойност, значително надвишава средното за ЕС ниво от 26%.

„Ще продължим да помагаме на българските предприятия да инвестират в устойчиви проекти и да напредват със зеления и цифровия преход, за да укрепят своята икономическа конкурентоспособност и устойчивост," заяви Марек Мора, вицепрезидент на ЕИБ.

EIBIS представлява годишен доклад, съставен въз основа на допитване до около 13 000 фирми във всички държави членки на ЕС, както и на извадка от САЩ. Основните резултати, които бяха публикувани през октомври 2025 г., сочат, че предприятията в ЕС показват устойчивост в условията на нестабилна глобална среда, продължават да инвестират в зеления и енергийния преход и възприемат усъвършенствани форми на изкуствения интелект (ИИ) с темпове, съизмерими с тези на техните американски колеги.

Проучването показва, че подкрепата по линия на политиките, която българските компании получават за своите инвестиции, е 1,5 пъти по-висока от средната стойност за ЕС. Освен това, те са се възползвали в по-голяма степен от безвъзмездни средства и банково финансиране при по-благоприятни условия в сравнение с техните европейски колеги. Въпреки това делът на компаниите, които споделят за финансови ограничения, се е увеличил и достига 14,2% - почти 2,5 пъти над средното за ЕС.

Приблизително седем от десет български предприятия сe занимават с международна търговия, което ги прави чувствителни към геополитически рискове и търговска нестабилност. Проучването показва, че те са по-малко обезпокоени от последните промени в митата и тарифите (36%) от предприятията в ЕС (48%). Освен това българските компании по-бързо са постигнали диверсификация или са увеличили броя на държавите, от които реализират внос. Почти 31% от фирмите са предприели подобна стратегия, което надвишава средната за ЕС стойност от 19%.

Българските компании увеличават инвестициите в иновации, като 35% от тях насочват средства към разработването или внедряването на нови продукти, процеси или услуги. Това представлява увеличение с 9 процентни пункта спрямо EIBIS 2024 и надвишава средното за ЕС ниво от 32%. Компаниите в България все още изостават спрямо европейските си колеги по отношение на инвестициите в цифрови решения и при внедряването на инструменти с изкуствен интелект.

Що се отнася до зеления преход, 81% от българските дружества заявяват, че са предприели мерки за намаляване на емисиите на парникови газове, като се ориентират най-вече към енергийна ефективност и намаляване на отпадъците. Техният дял обаче изостава спрямо средното за ЕС - 92%. Голяма част от предприятията все още възприема преминаването към по-строги климатични стандарти по-скоро като риск (38%), отколкото като възможност (10%).

„Въпреки че несигурността създава напрежение за дружествата, засега те успяват да го преодолеят", заяви Дебора Револтела, главен икономист на ЕИБ. „В България виждаме ясно желание за разширяване на капацитета и инвестиране в иновации, което стимулира растежа и конкурентоспособността, но все още има какво да се желае по отношение на действията в областта на климата."

Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) е институцията за дългосрочно кредитиране на Европейския съюз и е собственост на страните членки. Обединени около осем основни приоритета, ние финансираме инвестиции, които допринасят за постигането на политическите цели на ЕС чрез засилване на действията в областта на климата и опазването на околната среда, цифровизацията и технологичните иновации, сигурността и отбраната, икономическото и социалното сближаване, земеделието и биоикономиката, социалната инфраструктура, съюза на капиталовите пазари и съдействат за изграждането на по-силна Европа в един по-мирен и проспериращ свят.

През 2024 г. Групата на ЕИБ, която включва също Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ), подписа договори за ново финансиране в размер на близо 89 млрд. евро за повече от 900 значими проекта с положителен ефект върху конкурентоспособността и сигурността на Европа.

От началото на своята дейност в България, Групата на ЕИБ е инвестирала повече от 10 млрд. евро в страната, като е финансирала проекти за преодоляване на регионалните различия, за укрепване на икономическата конкурентоспособност и за засилване на растежа. Само за 2024 г. финансирането от Групата на ЕИБ в България достигна 388 млн. евро.