Фосфорът повишава устойчивостта на растенията към стресови фактори

Елементът балансира неблагоприятните ефекти, причинени от азотното торене

Фосфорът е един от трите основни макроелементи, които са с най-голямо значение за културните растения. От него зависи не само качеството на произведената продукция, но и почвеното плодородие.

Защо е важен елемент:

В съвременното земеделие фосфорното торене играе ключова роля поради няколко причини:

• Фосфорът се включва в основни жизненоважни процеси и функции в растенията - образуване на клетъчните ядра, деленето на клетките, предаване на наследствената информация, пренасяне на енергия и т.н.
• Чрез физиологични и биохимични функции елементът повишава устойчивостта на растенията към стресови фактори, например ниски или високи температури, суша, болести.
• Балансира неблагоприятните ефекти на азотното торене, като играе стабилизираща роля за получаване на сигурни, стабилни и качествени добиви.
• Суровините за производство на фосфорни торове (фосфорити) са ограничени и се срещат само на няколко места в света (основно Северна Африка, Русия, САЩ и др.), което от години води до нарастващ дефицит, голямо търсене и високи цени.
• В резултат на бързото взаимодействие на разтворимите фосфорни торове с почвени компоненти (съединения на желязото и алуминия, карбонати, глини и др.) се образуват фосфатни съединения, които са с понижена разтворимост и достъпност за растенията. Заради това усвояването на фосфорните торове е много по-ниско от това на азотните.

Както дефицитът, така и излишъкът на фосфор в почвата води до небалансирано минерално торене и влошава качеството на растителната продукция.

Съдържание в културите

Различните култури, както и отделните им растителни части съдържат различни количества фосфор. Така например, то е много по-високо в зърното (0,7-2,0%) в сравнение с вегетативните органи.

Износът на фосфор също зависи от вида на културата. При по-високи добиви от житните култури, той е между 4-6 кг Р2О5, което е 2-3 пъти по-малък от този на азота.

Освен това, усвояването на фосфор протича през цялата вегетация на растенията. И също както и при азота се използва отново - преминава от старите листа към младите и в зърното.

• При дефицит на елемента младите растения показват характерни симптоми - червено-виолетово оцветяване на стъблата и периферията на листата, дребнолистие и предварително опадане на листата.
• При добро снабдяване на растенията с фосфор се получава по-силен растеж на кореновата система, ускорява се растежа и плододаването, подобрява се устойчивостта към стресови условия (особено на ниски температури), както устойчивостта на болести и полягане, подобрява се качеството на растителната продукция и се повишава трайността при съхранението й.

Наличие в почвата

Общото съдържание на фосфор (Р2О5) е ниско, но варира в широки граници (от 0,050 до 0,200%) и зависи от материнската скала, насоката на почвообразователния процес и предварителното торене. В льосовите черноземи е по-високо от това в почвите, развити върху варовици, глини и пясъци.

По-голямата част от почвения фосфор е във форма на неорганични фосфати, свързани със съединения на калций, алуминий и глинестите минерали. Останалите около 30-40% са свързани с органичното вещество на почвата.

С напредване на процесите на почвено излужване и деградиране (от карбонатните и типични черноземи към сиви горски почви), заедно с понижаването на рН (вкиселяване на почвите) стават характерни трансформации на фосфора по почвения профил, изразяващи се в намаляване на елемента в повърхностните хоризонти за сметка на по-дълбоките слоеве и превръщане на калциевите фосфати в железни и алуминиеви.

Снабдяването на растенията с фосфор зависи не толкова от общите му запаси в почвата, а предимно от наличието на „леснодостъпни" или „усвоими" почвени фосфати, чието ниво се определя предимно от историята на предшестващото торене.

Баланс

Балансът на фосфора е по-стабилен от този на азота. Основните разходи са: износа с реколтата, възможни загуби чрез износ на почвена маса с ерозията и трайното фиксиране в недостъпна за растенията форма. Измиване на фосфор в подорните хоризонти не става. За сметка на това водоразтворимият торов фосфор от суперфосфата бързо се трансформира в по-слабо достъпни и частично недостъпни за растенията фосфати.

Износът на фосфор с реколтата е 2-3 пъти по-нисък от този на азота и калия. Същевременно коефициентите на усвояване от растенията са много по-малки поради превръщането на торовия фосфор в слаборазтворими съединения. В зависимост от почвите и нормата на торене, тези коефициенти са в границите на 5 до 20% от торовата норма в годината на торенето. За да се компенсира по-ниският коефициент на усвояване, се препоръчва бедните и слабо запасени с усвоим фосфор почви да се торят с норми, които надвишават 2-3 пъти биологичния износ с реколтата. При такова торене става системно обогатяване на почвата с „остатъчни" торови фосфати, с което се подобрява съдържанието на достъпен за растенията фосфор и намалява необходимостта от торене. При почви с добра запасеност се преминава към т.нар. поддържащо торене с норми, които съответстват на реалния износ с реколтата или торенето се изключва. 

При дефицит на елемента младите растения на царевицата показват характерни симптоми - червено-виолетово оцветяване на стъблата и периферията на листата