Фосфорът има стабилизираща роля за получаване на сигурни и качествени добиви

През последните години тенденцията е за все по-нарастващ дефицит, съответно голямо търсене и високи цени на торовете

Фосфорът е един от трите най-важни елемента за културните растения. По принцип се нарежда след азота, който се определя като водещ в храненето на културите, разбира се, не едностранчиво.

За да растат и да се развиват оптимално културите, те се нуждаят от балансирано хранително меню, което включва както основните макро-, така и микроелементи, с не по-малко значение за тях. Всички те поотделно и съвместно имат определена роля в растителния организъм. Тъй като са зависими едни от други, дефицитът на един от тях, но също така и излишъкът се отразяват негативно върху развитието на растенията.

Фосфорът е важен елемент, защото

участва в много жизнени процеси

и функции в растенията

След тях са образуването на клетъчните ядра и деленето на клетките, предаване на наследствената информация, пренасяне на енергия и пр.

Чрез многостранните си физиологични и биохимични функции фосфорът повишава устойчивостта на растенията към стресови фактори, например ниски и високи температури, суша, болести, балансира неблагоприятните ефекти на азотното торене. Елементът играе стабилизираща роля за получаване на сигурни, стабилни и качествени добиви.

Суровините за производство на фосфорни торове (фосфорити) са ограничени и съсредоточени само на няколко места в света (най-много в Северна Африка, Русия, САЩ). Това, разбира се, обуславя все по-нарастващ дефицит, съответно голямо търсене и високи цени.

В резултат от бързото взаимодействие на разтворимите фосфорни торове с почвени компоненти (съединения на желязото и алуминия, карбонати, глини и др.),

се образуват фосфатни съединения,

които са с понижена разтворимост и

достъпност за растенията

Ето защо коефициентът на усвояване от торовете е много по-нисък от този от азотните торове.

В България преди прилагането на системно торене практически всички почви са били слабо запасени с достъпен фосфор за растенията. След прилагането на редовно торене в почвата се акумулират значителни и вариращи количества от т.нар. остатъчни торови фосфати. Това обуславя голямо разнообразие на почвите по отношение на запасеността им и в съответствие с това различна необходимост от фосфорно торене.

Както при дефицит, така и при излишък на фосфор в почвата се стига до дебалансирано минерално торене, съответно и влошаване на качеството на растителната продукция.

Многостранната роля на фосфора е свързана с участието му в редица важни и незаменими органични съединения: нуклеинови киселини, нуклеопротеини, фосфатиди, захарофосфати и пр.

В растенията

Съдържанието на Р2О5 варира и е много по-високо в зърното (0.7-2.0%) в сравнение с вегетативните органи. Износът на фосфор зависи от вида на културата и при високи добиви от житните култури е от 4 до 6 кг Р2О5 (2-3 пъти по-малък от този на азота).

Усвояването на фосфор протича през цялата вегетация и както и при азота се преизползва от старите листа в младите и зърното.

При дефицит младите растения показват характерни симптоми - червено-виолетово оцветяване на стъблата и периферията на листата, дребнолистие и преждевременно опадване на листата.

При добро снабдяване на растенията с фосфор се получава:

• по-силен растеж на кореновата система;
• ускорява се растежът и плододаването;
• подобрява се устойчивостта към стресови условия (особено на ниски температури);
• засилва се толерантността към болести;
• намалява се полягането;
• подобрява се качеството на продукцията;
• повишава се трайността при съхранение на реколтата.

В почвата

Общото съдържание на фосфор (Р2О5) в почвата е ниско, но варира в широки граници (от 0.050 до 0.200%) и зависи от материнската скала, насоката на почвообразователния процес и предварителното торене. В льосовите черноземи е по-високо от това на почвите, развити върху варовици, глини и пясъци.

По-голямата част от почвения фосфор е във форма на неорганични фосфати, свързани със съединения на калций, алуминий и глинестите минерали. Останалите около 30-40% са свързани с органичното вещество на почвата.

С напредване процесите на почвено излужване и деградиране (от карбонатните и типични черноземи към сиви горски почви), заедно с понижаването на рН (вкиселяване на почвите) стават характерни трансформации на фосфора по почвения профил, изразяващи се в намаляване на фосфора в повърхностния хоризонт за сметка на по-дълбоките слоеве и превръщане на калциевите фосфати в железни и алуминиеви.

Снабдяването на растенията с фосфор зависи не толкова от общите му запаси в почвата, а предимно от наличието на леснодостъпни или усвоими почвени фосфати, чието ниво се определя предимно от историята на предшестващото торене.

Баланс на елемента

Балансът на фосфора в земеделието е по-стабилен от този на азота. Основните загуби на елемента са: чрез износ с реколтата, чрез износ на почвена маса с ерозията, както и при трайното фиксиране в недостъпна за растенията форма. Измиване на фосфор в под орните хоризонти не става. За сметка на това водоразтворимият торов фосфор от суперфосфата бързо се трансформира в по-слабо достъпни и частично недостъпни за растенията фосфати.

Износът на фосфор с реколтата е 2-3 пъти по-нисък от този на азота и калия. Същевременно коефициентите на усвояване от растенията са много по-малки поради превръщането на торовия фосфор в слаборазтворими съединения. В зависимост от почвите и нормата на торене тези коефициенти са в границите на 5 до 20% от торовата норма в годината на торенето.

Усвояване

За да се компенсира по-ниският коефициент на усвояване, се препоръчва бедните и слабо запасени с усвоим фосфор почви да се торят с норми, които надвишават 2-3 пъти биологичния износ с реколтата. При такова торене става системно обогатяване на почвата с остатъчни торови фосфати, с което се подобрява съдържанието на достъпен за растенията фосфор и намалява необходимостта от торене. При почви с добра запасеност се преминава към т.нар. поддържащо торене с норми, които съответстват на реалния износ с реколтата или торенето се изключва.

Вследствие на многогодишното системно торене до 1990 г. почти всички почви бяха обогатени в различна степен с достъпен за растенията фосфор, при наличието на много голямо разнообразие (от 3-4 до 15-20 и повече мг Р2О5/100 г почва). Това се дължи както на нееднаквото торене, така и на различните свойства на почвите Тежките глинести почви с кисела реакция свързват по-здраво торовия фосфор и обогатяването им с достъпни за растенията фосфати става по-бавно и с по-голям разход на торове. Леките песъчливи почви се обогатяват по-бързо и с малък разход на торов фосфор.

Богата на фосфати седиментна скала Източник: WIKIMEDIA COMMONS

Усвояването на фосфор протича през цялата вегетация и се преизползва от старите листа в младите и зърното

Торенето с фосфор се извършва през есента