Непропорционалното разпределение на земеделската земя и пасищата продължава да притиска животновъдството за сметка на растениевъдството, твърди Галина Мирчева. Повечето животновъди в Плевенско нямат достъп до земеделска земя, изключително трудно е да се купи или наеме, по нейните думи.

„Повечето парцели в община Долни Дъбник вече са наети от големи арендатори с дългогодишни договори за аренда. Това трябва да бъде регулирано на държавно ниво. Трябва да се направи така, че да се дава земеделска земя на животновъдите от държавния поземлен фонд и наемите да са съобразени, тъй като един животновъд не може да се конкурира с един арендатор и да плаща наем от 100-120 лв./дка земя“, посочи стопанката. „Не може един земеделски производител да има 30 000 дка пасища, а съседна ферма да няма и 1 дка. Пасищата трябва да се отдават за ползване според животинските единици“, допълни тя.

Трудно е дори, когато имаш земя

Като земеделски производител Галина Мирчева обработва 600 дка земеделска земя и е наела 3500 дка пасища, но по думите й това е изключение за района, което се дължи на семейния бизнес заедно със съпруга й, който също е арендатор и зърнопроизводител. „Наемите на земеделската земя се увеличават абсолютно всяка година“, каза стопанката и допълни: „Този ефект е предизвикан от арендаторите, защото в целта си да придобият повече земя, те предлагат по-високи наеми. Преди години стартирахме с наем от 15 лв./дка, миналата година бяха 55 лв./дка, тази година са 65 лв./дка.“ Земята в Плевенско не е плодородна и фермерите постоянно се опитват да я облагородяват с торене. „В сдружение „Плевенско мляко“ единствено аз и още един колега обработваме земя. Трудно е дори, когато имаш земя, която да обработваш, представете си какво е, когато няма такава“, повдига този важен въпрос младата стопанка.

Спешно трябва да се вземат мерки за обезпечаване на животновъдите със земеделска земя, защото при тези цени е немислимо за един животновъд, да обезпечи животните си изцяло с купен фураж, обясни Галина Мирчева. Според нея през миналите програмни периоди на Общата селскостопанска политика малките животновъди са били ощетени още по отношение на субсидиите, обвързани с ползването на земя, и през новия програмен период този проблем ще се задълбочи, ако спешно не бъдат направени промени.

Време за промени

„Крайно време е нещо да се направи. Апелирам постоянно, някой да протегне ръка към нас, да ни измъкне от това блато, в което потъваме. Чувстваме се като в плаващи пясъци и няма кой да ни подаде спасителна сламка. Не можем да бъдем толкова безразсъдни, че да погубваме нещо, което винаги е било добавена стойност за държавата ни. Трябва да се започне от най-основното – да се направи една 5-годишна програма за животновъдството, да се каже с колко искаме да увеличим например поголовието на овце в България. Необходимо е един овцевъд да има къде да изведе овцете и да ги нахрани, когато има защитена цена на своята продукция. Земята трябва да се дава на малкия производител, а не да има огромни арендатори с много земя. Те наемат малко работна ръка и не дават препитание на хората. Как да оцелеят овцевъдите, като ние дори нямаме политика за защита на собственото производство от евтиния внос на агнешко“, посочи стопанката.