Как България ще догони ЕС в борбата с антимикробната резистентност?

Продажбите на антибиотици за фермите в страната с 35% ръст за десетилетие

България не е сред най-големите потребители на антибиотици за селскостопански животни в ЕС, но продадените в страната количества през 2021 г. нарастват както на годишна база, така и за последното десетилетие. Това показват данните на Европейската агенция по лекарствата (ЕМА), публикувани в доклад, който беше представен по време на седмицата, посветена от Световната здравна организация на антимикробната резистентност. Статистиката за България показва, че употребата на антибиотици през 2021 г. се увеличава с 3% на годишна база и възлиза на 125 mg/PCU, докато през 2020 г. е била 121 mg/PCU.

През 2021 г. в страната са продадени

близо 49 т антибиотици,

което може да се сравни с 45 т през 2020 г.

Всички антибиотици, използвани за лечение на животните у нас, се приемат по орален път. По този показател България се отличава от останалите страни-членки на ЕС, където антибиотичното лечение се прилага в различна степен и чрез инжекции. Най-широко използвани са широкоспектърните пеницилини, следвани от 1-ва и 2-ра генерация цефалоспорини, макролидите и флуорохинолоните.

В доклада на ЕМА прави впечатление също факта, че България е изключение от европейската тенденция на осезаем спад в продажбите на антибиотици през последните 10 години. Докато в ЕС реализираните количества намаляват наполовина през 2021 г. спрямо 2011 г., то в България се увеличават с 35%. Средното количество продадени антибиотици за европейските ферми възлиза на 84.4 mg/PCU през 2021 г., което е с 46.5% по-малко в сравнение с 2011 г. Обемът на търговията с цефалоспорини от трето и четвърто поколение отслабва с 38% през последното десетилетие. При полимиксините през 2021 г. е отчетен годишен спад с 80%, а при хинолоните намалението е с 83%, докато продажбите на флуорохинолони са само с 14% по-малко спрямо 2020 г.

Рекордьор по продажби на антибиотици в ЕС през 2021 г. е Испания с 1 296,5 т, следвана от Полша със 775 т, Италия с 661 т, Германия с 590 т и Франция с 349 т. Усилията за намаляване употребата на антибиотици през последното десетилетие дават най-добри резултати в Германия, където спадът е с 65% от 2011 г. насам. Франция бележи спад с 55% за този период; а Нидерландия – с 58%. В Полша пък продажбите са се увеличили с 39%, като там увеличението е особено високо с 329% за трето и четвърто поколение цефалоспорини.

ЕС с амбиция за 50% по-малко

антибиотици до 2030 г.

Европейският съюз иска да намали с 50% употребата на антибиотици до 2030 г. спрямо референтната 2018 г. Това е разписано в стратегията „От фермата до трапезата“, която очертава пътя за постигането на целите на Зеления пакт. Референтната стойност от 118,3 mg/PCU живо тегло през 2018 г. трябва да спадне до 59,2 mg/PCU през 2030 г. Като се има предвид, че през 2021 г. общите продажби за 27-те държави-членки на ЕС са 96,6 mg/PCU, за 3 години страните вече са постигнали приблизително 1/3 от целта за намаляване с 50% до 2030 г. Следователно, при годишен спад на продажбите от приблизително 8% през оставащите 8 години, би трябвало държавите-членки да постигнат поставената цел на ниво ЕС за 2030 г., се казва в доклада на Европейската агенция по лекарствата.

ФАО с 3 глобални цели срещу АМР

Антимикробната резистентност (АМР) е едно от най-неотложните и сложни предизвикателства на нашето време, според Организацията на ООН по прехраната (ФАО). Данните показват, че през 2019 г. 5 милиона души в света са починали поради бактериална АМР, като повечето от смъртните случаи са установени в Африка и Азия. Световният пазар за здравеопазване на животните през 2011 г. се оценява на еквивалента на 22 милиарда щатски долара. Ако остане без контрол, през следващото десетилетие АМР може да доведе до дефицит на БВП в размер на 3,4 трилиона щатски долара годишно и да тласне още 24 милиона души в крайна бедност, посочват от ФАО.

В края на ноември представители на ФАО участваха в Третата глобална правителствена конференция, посветена на АМР. Партньори на инициативата са Програмата на ООН за околната среда (UNEP), Световната здравна организация (СЗО) и Световната организация за здравето на животните (СОЗЖ). В резултат на срещата държавите определиха 3 глобални цели за справяне с проблема, като се споразумяха да работят за намаляване на общото количество антимикробни средства, използвани в хранително-вкусовите системи с най-малко 30-50% до 2030 г. Страните ще продължат да използват критично важни антимикробни средства за хуманната медицина и ще се стремят да прекратят тяхната употреба с цел насърчаване растежа на животните. Усилията ще бъдат насочени, за да се гарантира, поне 60% от общата консумация на антибиотици при хората до 2030 г. да се състои от антибиотици, които са достъпни, безопасни и имат нисък риск от антимикробна резистентност. Участниците в конференцията се ангажираха да прилагат национални планове за действие срещу антимикробната резистентност и да засилят наблюдението чрез подобрено докладване и управление на данни, ангажиране на частния сектор и прилагане на основани на доказателства практики.

"Употребата на антимикробни средства при животни показва спад в глобален мащаб през последните години. Чрез укрепване на биосигурността и животновъдните практики, като ваксиниране на животни, можем да надградим допълнително това голямо постижение и устойчиво да постигнем договорените цели", заяви генералният директор на СОЗЖ д-р Моник Елоит, цитирана от пресслужбата на СЗО. Според нея намаляването на нуждата от антимикробни средства е най-добрият начин за предотвратяване на АМР.

"ФАО признава значението на намаляването на нуждата от антимикробни средства във фермите и скоро ще стартира глобална 10-годишна инициатива за предоставяне на цялостна подкрепа на членовете, фокусирана върху трансформирането на системите за хранително-вкусовата промишленост, за да допринесе за това намаляване", обяви генералният директор на ФАО Ку Донгю.

С превенцията във фермата започва всичко

Стратегическият избор на местни породи селскостопански животни и кръстосването на устойчиви на местните климатични условия породи е важен инструмент в борбата с антимикробната резистентност, посочват специалистите на базираната в Индия неправителствена организация Natural Livestock Farming Foundation. Изследвания на учени от организацията привличат общественото внимание към алтернативни начини за превенция от болести, като например повишената употреба на билки и природни храни в животновъдните стопанства. Въвеждането на технологични иновации и прецизни технологии във фермите също се смята за необходимост, тъй като подобряват качеството на грижите за животните и помагат на фермерите да намалят разходите за селскостопанските дейности.

Съвременната наука предлага възможности да се намали употребата на антибиотици чрез различни системи за хуманно отношение, при които животните са подложени на по-малко стрес и се полагат повече усилия за повишаване на имунитета им. Условията, при които се отглеждат животните, са изключително важни в това отношение. Според учените, висока производителност и ограничение на необходимостта от употреба на антибиотици могат да се постигнат при оптимална среда за отглеждане на животните. Изследвания в свинеферми показват например, че пасищното отглеждане на майки подобрява здравето както на възрастното животно, така и на новороденото.

Добрата превенция е най-необходимият подход за предпазване от патогени във фермата. Това включва контрол на хигиената и дезинфекция на входа на стопанството, контрол на внасяните отвън консумативи и храни. Неотменна част от стратегията за биосигурност е и контролът на превозните средства при товарене, разтоварване, движението на изхода на фермата. Необходимо е също така поддържането на хигиената в помещенията, на работното облекло, както и на използваните инструменти и апарати. Ранното откриване и диагностиката на инфекциозните заболявания са следващите важни елементи от добрата биосигурност във фермите. Тук помагат съвременните технологии, а също и бдителността на стопаните.

Всички антибиотици, използвани за лечение на животните у нас, се приемат по орален път