Пазарът търси не само традиционни, но и специфични сортове зеленчуци

Какво видяха посетителите по време на Дните на отворени врати, които организира Опора Заден България в демонстрационната си база край Цалапица

За поредна година Опора Заден България организира Дни на отворени врати в базата си край Цалапица, Пловдивско. През тези дни посетителите може да се запознаят със сортовете и хибридите, както и с технологиите, които се прилагат при отглеждането на културите, застъпени както в оранжерията, така и на откритите площи. Разговаряме за събитието с Мария Николова, управител на базата и организатор на събитието.

- Г-жо Николова, и тази година провеждате дни на отворени врати, събитие, което вече се превърна в традиция. Разкажете ни нещо повече за него?

- Да, така е. Вече шеста година организираме Отворени врати Опора Заден България в нашата демонстрационна оранжерия. Тази година сме акцентирали на сортовете пипер. Има, разбира се, и малко домати, а на откритите ни площи представяме салати, отново домати, тиквички, различни подправки и други зеленчуци.

Другото интересно на тазгодишното събитие е, че решихме да насочим фокуса не само към производителите на зеленчуци, но и към търговските вериги, търговците, а също и кулинарите. Целта ни е да осъществим една добра връзка между всичките звена – производители, търговци и кулинари, защото считаме, че това липсва на нашия пазар.

По принцип производителите отглеждат сортове, които смятат, че ще може да реализират, но не винаги успяват да продадат. И това е защото пазарът търпи промяна. В последните години наблюдаваме тенденция, че

има интерес към по-различни сортове, особено при домати и пипер

Българският потребител вече пътува много, вижда голямото разнообразие, което се предлага по света, съответно търси такива продукти и на нашия пазар. А когато търговците не могат да ги намерят у нас, трябва да ги внесат отвън. При кулинарите е по същия начин. Вече има ресторанти, в който шеф-готвачите им се интересуват и приготвят ястия от специфични сортове. Ето защо ние решихме да заложим и на т. нар. нетрадиционни сортове, които българският производител не е отглеждал, или има в по-малки количества.

- Какви по-специфични сортове ще предложите на българските производители на зеленчуци?

- Имаме над 7 сорта различни специфични сортове пипер, както и класически - например типичната капия, също типичния пипер за пълнене, но също и сортове като Корно ди торо, който е подвид на сорт Рубин, много едра тъмнозелена капия – Тесео, тип минибел – малки жълти чушчици – Туити, които напомнят за анимационния герой пате, Халапенио - много популярни чушлета напоследък за стрийт фута, за сосове и др.

Предлагаме и разнообразни сортове домати – и розови, и червени. Безспорен хит напоследък е

сортът Мами пинк, който като вкус напомня за български селски розов домат

На вид доматът е сбръчкан - прилича на бохча. Определено е много интересен сорт. Характеризира се с изравнени плодове. Растенията са много родовити, както и нещо много важно, имат много добра устойчивост на болести и неприятели.

- Споменахте и за интереса на кулинарите, освен от производители и търговци...

- Да, наистина тази ниша не е достатъчно добре развита, затова трябва да работим в тази насока. Определено кулинарите се интересуват от сортове, които, както казахме, са по-специфични. Те се използват за приготвяне на разнообразни ястия, в които тези зеленчуци се открояват и ги правят по-интересни. Разбира се, наясно сме, че търсенето е по-ограничено, но го има. Затова е важно зеленчукопроизводителите да реагират. А и тук е важна договорката между производител и кулинар. Фермерът отглежда определена продукция за даден кулинар – доволни са всички страни.

Търговските вериги също търсят специални сортове, така че и при тях има ниша. Въобще възможностите не са малко. Трябва да се търси и да се работи.

- Как организирате производството на зеленчуци? В предишни наши разговори сте казвали, че по принцип предпочитате по-щадящи методи за защита на зеленчуковата продукция от вредители?

- Така е. Нашето зеленчукопроизводство е изцяло интегрирано, свели сме до минимум използването на пестициди, както и минерални торове. Затова и си партнираме с фирми, които предлагат микробиални торове базирани на бактерии, хуминови- и аминокиселини и т.н. Определено се стремим към по-чиста продукция.

Водим интегрирана растителна защита чрез биоагенти

- насекоми, които паразитират върху вредни насекоми. По този начин сме свели до минимум използването на инсектициди, разбира се, те не са изключени напълно, но ако ги използваме, то те са щадящи, и задължително само докато растенията още не са започнали да плододават. Искам само да кажа, че използването на биоагенти е практика, която изисква много знания, труд, добър мониторинг. Но за нас това е бъдещето, така че работим по този начин.

- Има ли нещо друго интересно, което може да се види в демонстрационната база?

- Да, това са биоразградимите торбички, както и мулч, който е направен от картофено нишесте, изцяло разградим, със сертификат за хранителен продукт. В началото на вегетацията се разстила като обикновен мулч, а след като се прибере продукцията се разорава. Проблемът на другите мулчиращи продукти, които използвахме преди, беше махането им. Найлонът никога не може да се премахне напълно, все остават парчета в почвата. А и после не знаем какво да го правим, тъй като никой не го изкупува, не го рециклира и т. н. Ето защо и бяхме спрели да го използваме.

С този биоразградим мулч нещата стоят по съвсем различен начин. Той е много добро решение за плевелите, които са бич за зеленчукопроизводството. А и ние не използваме никакви хербициди.

- Вие сте официални представители на Енза Заден за България. Всички познават нидерландската компания, която е с много сериозни позиции в семепроизводството на зеленчукови семена. Как избирате кои от новите семена да предлагате в България?

- Именно затова изградихме базата и демонстратиционна оранжерия, които са като шоурум.

Тук изпитваме различните сортове преди да ги пуснем на пазара

Освен това ние сме в бранша от много години, познаваме и климатичните условия, и пазара, и производителите. Когато ни се предложи една листа от сортове, включително и нови, някои от които още дори са в процес на изпитване – когато прочетем характеристиката на сорта, знаем дали ще представлява интерес или не. А хубавото е, че производителите могат да идват по всяко време и да гледат как се представят всички те.

Казахме, че всеки има ниша, а и изискванията са различни, затова гледаме да поддържаме богата листа, да изпробваме постоянно нови сортове, които са подобрени, например с повече устойчивости към средата или вредители. Нормално е старите да отпадат, а да има интерес към по-новите и модерни сортове, които дават по-големи добиви и продукция с по-добро качество.

- Какъв е съвременният пазар на зеленчуци?

- Без съмнение е много труден. Но ние полагаме много труд и се справяме. Стремим се да държим едно качествено ниво, което става с цената на много работа. Има много голяма конкуренция, различни пазари и изисквания. Разбира се, това не е лошо, напротив, искаме по-бързо всичко да се регулира, за да останат по-качествените семена, както и истинските производители.

Определено

тенденцията е качествените продукти да се продават по-лесно

Цената е друг проблем. Ние нямаме този проблем, тъй като сме демонстрационна оранжерия, качеството на продукцията ни е факт. Просто не може да си позволим да не го поддържаме. Всичко реализираме, въпросът е обаче на каква цена.

- Готови ли са българските потребители да плащат за качествени зеленчуци?

- По принцип всички ние искаме да се храним с качествени зеленчуци, също плодове и т. н. Разбира се, част от потребителите са готови да плащат по-висока цена, когато са сигурни, че насреща получават качествен продукт. За съжаление обаче

в България пътят на зеленчукът от полето или оранжерията до крайния потребител е много дълъг

Няма никакъв баланс по веригата. Ще дам само един прост пример. В момента от нас вземат пипер на 1,80 лв./кг, като същия го виждам в магазина на цена 4,80 лв./кг. Да, съгласна съм, че търговецът си слага цена за разходите, но маржът трябва да е нормален, а не умножен в пъти. И така е при повечето плодове и зеленчуци. Така че потребителите макар че искат качествени зеленчуци, които са произведени у нас, често са принудени да купуват вносни, тъй като са по-евтини.

Затова смятам, че веригите на доставки трябва да се скъсят максимално. Разбира се, производителите не трябва да бъдат търговци, тях също е важно да ги има, не омаловажавам труда им, но е нужна по-добра регулация.

- Как виждате бъдещето на зеленчукопроизводството?

- Виждам го в прилагането на модерни технологии, въвеждането на нови сортове, въобще едно много по-професионално земеделие. С времето хората трябва да разберат, че както баба е произвеждала на село, е само един добър слоган, но вече няма нищо общо с миналото. За съжаление има много баби в кавички, затова не съм убедена, че тяхната стока е чистата.

Един производител професионалист, който е наясно с пестицидите, химията изобщо, колко е сложна употребата им, няма да си позволи да третира и да продава, тъй като е отговорен. Смятам, че

потребителите все още не са добре

информирани за продуктите, които купуват

Битува мнението, че след като даден зеленчук изглежда и е опакован добре, то той е генномодифициран, а кривото е био. Това, разбира се, са пълни глупости. Хибридите са продукт на селекция, изобщо нямат нищо общо с ГМО. Те са по-здрави растения, създадени да отговорят на по-добри характеристики, от които се получава и по-качествена реколта.

Всъщност малко хора знаят, но много тънките и криви краставици се получават в резултат на повреда от насекомо. Дължи се на трипси, които убождат цветовете, а вследствие на това се получават тънки и криви краставици.

Всички се чудят, защо в Западна Европа се търсят по-едри краставици. При третиране на насаждението с краставици се използва препарат, който има поне 1-2 дни карантинен срок. Съответно когато потребителите видят краставицата, че е малка и тънка, за тях това означава, че е пръскана и е брана, тъй като краставицата е интензивна култура - за един ден нараства много. И затова, за да са сигурни, че беритбата не е в същия ден, условието е плодът да е 290-300 грама.

Затова на българските потребители им трябва повече информираност, за което разчитаме и на вас медиите.

В демонстрационна оранжерия са засадени и домати Снмки: Ваня Велинска

Тази година в акцент в оранжерията е пиперът

Производители, търговци и кулинари посетиха откритите дни тази година Снимки: Ваня Велинска

Мими пинк е сред най-търсените сортове домати

На откритите площи също бяха демонстрирани разнообразни зеленчуци