Зимната резитба, известна още като суха, се извършва от есента след листопада до началото на напъпването през пролетта. Тя е основната. Прилагат се два вида резитби - къса и смесена, в зависимост от сорта и неговата родовитост.

Късата резитба се нарича чепова. При нея пръчките се режат на две пъпки (очи) в основата. Изрязаните по този начин части се наричат плодни звена. Пръчките за плодни звена не трябва да са много тънки или много дебели, а средно дебели и добре узрели. Установено е, че пъпките на тези пръчки са с най-добра родовитост.

Много важно е да се знае, че при резитбата на лозата не всички пръчки, които са израснали от лозата се оставят и се изрязват на посочените плодни звена. Около 80-90% от тях се отстраняват, като се изрязват до основата и само малка част се оставят за плодни звена, така че лозата да бъде натоварена със зимни очи в зависимост от формировката от 10-15 до 30-40 броя.

Друга съществена особеност при резитбата на лозата е местоположението на чеповете и плодните пръчки. Като правило първата пръчка от стария чеп се реже за нов, а по-горната пръчка се премахва, като се прерязва през стария чеп.

При смесената резитба се оставят и по-дълги пръчки на 10 до 12-14 очи, наречени плодни, или по-къси пръчки с 6-8 очи, наречени стрелки. От стария чеп долната пръчка се реже за нов чеп, а по-горната пръчка се оставя за плодна пръчка.

Когато върху стария чеп има само една развита пръчка, тя се оставя за нов чеп, а за плодна се избира пръчка от старата плодна пръчка.

Върху едно рамо не се оставят повече от 2-3 чепа при късата резитба. При смесената резитба плодните пръчки трябва да не се оставят върху всяко рамо, а през 1-2 рамена.

При резитбата през пролетта, отрезите при чепа се извършват наклонено в противоположна посока на горното око. По този начин капките вода, които изтичат от чепа, не обливат долната пъпка.

Ако добивът по количество и качество е задоволителен и растежната сила на лозите е нормална, натоварването на лозите се запазва същото, както през предшестващата година. В случай,че лозите имат буен растеж, натоварването се увеличава с повече плодни очи.

При чашовидната формировка зрелият леторасъл, развит от горното око на чепа, се отрязва с част от стария чеп, а долният се реже на нов чеп с две очи. Раните се правят само от вътрешната страна на рамената. За ориентир горното око на новият чеп трябва да бъде обърнато към центъра на лозата. Чашата се поддържа "отворена", като се изрязват до основа развитите леторасли във вътрешността на короната. За увеличаване на натоварването на лозата с плодни очи може да се оставят отделни чепове на три очи или да се остави стрелка.

При подобреният и стъблен Гюйо плодната пръчка трябва да произлиза от миналогодишен чеп, а ако липсва такава - от най-ниско израсналия зрял леторасъл от старата плодна пръчка или от ъглова пъпка, в краен случай - от лакомец. За чепове се оставят зрели леторасли, развитити от долните очи на миналогодишните чепове или от лакомци. Желателно е мястото на плодната пръчка да се сменя - последователно от едната и от другата страна на лозата (ако е единичен Гюйо). Подобни са принципите и при поддържане на средностъблена формировка, видоизменен Мозер и Омбрела.

Високостъблената формировка е най-широко застъпената у нас
Високостъблената формировка е най-широко застъпената у нас