Най-голяма нужда от вода лозата изпитва в периода от разпукването на пъпките до началото на цъфтежа. По това време влажността на почвата обикновено е висока. Висока е и атмосферната влажност.
По време на цъфтежа нуждата е по-умерена. Нещо повече, прекомерната влажност в този период причинява окапване на цветчетата, получава се т.нар. изресяване.
След цъфтежа едновременно с бързото нарастване на летораслите, започват да наедряват бързо и зърната, формират се съцветия, т.е. залага се реколтата за идната година. Нуждата от вода нараства и така е до към средата на август, когато започва постепенно да намалява.
За добрия ефект от напояването от значение е не само срокът, но и поливната норма. Напояването с ниски поливни норми няма ефект, защото малкото вода не прониква на дълбочината на корените и бързо се изпарява от повърхностния почвен слой. В зависимост от особеностите на почвата и съдържанието на влага в нея, за един квадратен метър са необходими от 70-80 до 100-120 л вода.
Най-добрият начин е капковото напояване.
Колко суша може да понесе лозата
Подгарянето на листата, разположени близо до основата на пръчките, е първият признак, че растенията страдат от суша и че в подпочвения хоризонт няма достатъчно влага. Зърната остават дребни, увяхват и засъхват.
При продължителна суша в лозето загиват най-напред долните листа, които подгарят и след това окапват.
Издръжливостта на лозите на суша зависи от почвата и подпочвата. Най-много страдат от сушата лозите, които са засадени в плитки, песъчливи почви. В дълбоките наносно-песъчливи почви обикновено лозите не страдат.
В почви, богати на вар, както и в почви, които при продължително засушаване не образуват големи пукнатини, обикновено лозата е по-устойчива.
Излишното напояване на лозите трябва да се избягва, защото се влошава физическата структура на почвата и пада качеството на гроздето
У нас 2-3-4 напоявания на лозата годишно бяха достатъчни, но днес с проявата на климатични промени и дълги сухи и горещи периоди, нещата се променят. След всяко напояване лозето трябва да се
обработва, за да се запази високата влажност в почвата.
Първото напояване у нас се прави през втората половина на юни, след прецъфтяването на лозите, или най-късно в началото на юли, ако през пролетта не са паднали достатъчно валежи.
При малко валежи през лятото второто напояване се извършва в края на юли, началото на август, или когато стане прошарването.
При напояване на лозята чрез заливане на цялата повърхност се стига до разрушаване на структурата на почвата и до образуване на дебела кора. Затова е по-добре да се полива по бразди. При ширина на междуредието 1,5-2 м се прави една бразда в средата на всяко междуредие с дълбочина от 12 до 25 см и ширина от 30 до 40 см в горната част. Дължината на браздите зависи от структурата на почвата и наклона на мястото и обикновено е от 30 до 100 м.
Коментари