22° C, ясно небе
В практиката се завръщат добре забравените стари методи, които могат да са част от интегрираното производство
Защитата на културите от вредители е сред решаващите фактори за получаване на количествени и качествени добиви от земеделските култури. През последните години Европа въведе тежки рестрикции, в резултат на които бяха спрени от употреба десетки активни вещества. Очаква се Зелената сделка, която рано или късно ще стане факт, още повече да ограничи употребата на химически продукти за растителна защита. Така че както агроиндустрията, така и земеделските производители трябва да търсят други методи за опазване на културите от вредители.
Сред препоръчваните методите е и интегрираната растителна защита, която всъщност въобще не е нова практика, а по-скоро забравена такава. Според фитопатолози и ентомолози всъщност това е най-добрият начин за защита, защото е изключително щадящ както за културните растения, така и за полезните ентомофаги, микроорганизми и т.н., т.е. като цяло за цялата околна агро- и биоценоза.
Интегрираната растителна защита например е
изключително подходяща при неприятели,
които лесно придобиват резистентност срещу използваните срещу тях инсектициди, както и за контролиране на такива, които водят скрит начин на живот. Такива икономически важни вредители са царевичният стъблен пробивач, видовете нощенки и много други. Първият нанася сериозни повреди по царевица, като при масово нападение щетите може да са огромни, а вторият – вреди и по други култури, сред които и много зеленчуци, по които щетите също са значителни. В миналото тези неприятели много успешно са били контролирани чрез яйчния паразит трихограма. След промените използването на биоагенти в растителната защита спира да се използва. Причините са от различно естество, но основната е, че се въвеждат химични продукти, които се прилагат много по-лесно, а и са по-евтини. С новите европейски изисквания растителнозащитните практики резонно ще претърпят сериозни промени. Така че ще се наложи да се върнем към позабравените стари такива, които всъщност са доста добри.
Разбира се, реакцията на индустрията не закъснява. От миналата година
в България отново започнаха
да се използват биоагенти,
основно трихограма, но също златоочици и хабробракон.
"Смятам, че биологичната борба, която се базира на биоагенти и ентомофаги, е бъдещето на растителната защита", коментира Людмил Стоянов, управител на Максгроу Агро. От миналата година съвместно с Органик Инвест Биозащита, които са производител на трихограма, започнахме опити с яйчния паразит при царевица и някои други култури. Обнадеждени сме от резултатите. Продължаваме напред, тъй като имаме не само големи амбиции, но и увереност, че това е правилната посока.
През тази година отново се провеждат множество опити в различни райони на страната. За целта се извършва неколкократно колонизиране на трихограма, като се проследява стриктно развитието на вредителите, за да се внесе яйчният паразит в най-точния момент.
Използването на биоагенти в практиката изисква много знания и умения, коментира проф. Вили Харизанова, декан на факултета по растителна защита и агроекология в Аграрния университет. Необходимо е да се провежда мониторинг за появата и развитие на неприятелите, за да се реагира в точния момент. Това е изключително важно, за да може
да се постигне максимален ефект от
колонизацията на дадения биоагент
Това е изключително прецизна работа, за нея е нужен специалист. В държавите, в които използването на полезни насекоми в борбата с вредните такива, това се извършва от специализирани звена, които правят този мониторинг. Всъщност, знаете, че в България преди промените имахме много добре развито производство на биоагенти, които са използваха за борба срещу различни неприятели, а и болести. Както казахме с тяхна помощ са контролирани множество икономически важни вредители. Производството им, разбира се, изисква сериозни познания, а прилагането им в практиката - прецизност. Но вече се забелязва развитие в тази насока, има фирми, които се опитват да възродят отглеждането, съответно и прилагането на биоагенти. Смятам, че това е бъдещето, тъй като използването им в практиката е част от интегрираната растителна защита, на която трябва да се осланя бъдещето земеделие.
Ясно е, че това не е никак лесна работа, защото в климатично отношение България е изключително разнообразна, т.е. развитието на неприятелите се различава в отделните райони. Отдавна службите, които някога извършваха прогноза и сигнализация на икономически важните вредители, не функционират. Няма как всеки фермер да извършва сам всички наблюдения срещу болести и вредители, които са основни за отделните култури. Затова на помощ идват специалистите.
Ние се ангажираме за цялостно обслужване, разяснява Людмил Стоянов. Това включва
проследяване на неприятелите, последвано
от колонизиране на трихограма,
което се извършва на няколко пъти. А самото действие на трихограма, обяснено по-просто, е, че паразитът снася яйцата си върху яйцата на вредителите, т.е. използва ги за собствено размножаване, като не им дава те да се размножават. Трихограма намира яйцето на неприятеля, пробива го и снася в него. След няколко часа ларвата се е излюпила и се храни отвътре. След четири дни няма да се излюпи гъсеница, която да вреди, а трихограма, която да създаде ново поколение. Разбира се, част от неприятелите не се покриват, затова е необходимо допълнително колонизиране на биоагента. Знаете, че периодът на размножаване на вредителите е дълъг – при царевичния стъблен пробивач започва от средата на юни, а при нощенката - от средата на юли. За да се гарантира ефективна защита поне месец и половина, има нужда от поне 3 колонизации, които се извършват през 10-15 дни. Контролът на вредителите е изключително ефективен, дори може да достигне 100%. Нашата цел обаче не е такава, защото
ако унищожим вредните насекоми,
всъщност ще изчезнат и полезните,
включително трихограмата, която няма да има върху какво да паразитира и да се размножава.
Внасянето на биоагенти се извършва посредством дронове, които все по-уверено навлизат в земеделието. А в случая това е най-лесния и удобен начин.
Доколко земеделските производители обаче са готови да експериментират с нови практики (не, с добре забравени стари)? Всъщност оказва се, че голяма част от тях са отворени за предизвикателства. Земеделското производство е доста динамично, изисква постоянно въвеждане на иновации, за да е по-рентабилно. А с новите изисквания – и да е по-екологично. Така че използване на биоагенти ще е част от бъдещата растителна защита.
Коментари