Вече се говори, че изкупната цена ще е по-добра
Жени Владинова
В началото на юли пчеларите са единодушни, че има една добра новина – засега 2022 г. е добра година,
няма смъртност, има обилна паша
Сега е в ход главната паша от слънчоглед, резене и липа, а в по-високите планински части и на билки. Все още е рано да се правят анализи, но все пак търсим оценката за състоянието на бранша от професионалните пчелари.
0 Иван Кънев, председател на Сдружение „Пчелари Русе”:
„Тази година е много различна. Например в Русенско, където са влажните зони в поречието на Дунав, няма проблем – липата осигури добра паша, в момента има много акация – даде добър мед като обем, рапицата се „отчете” по същия начин.
Различно е положението на 20-25 км на юг от Дунав - определено не е добро, защото през зимата снеговалежът бе едва около 5 см, така че в тези райони я няма зимната влага. И се разчиташе на пролетните дъждове, които успяват да компенсират донякъде нещата – акацията даде добри добиви, но при липата положението е зле. Но пък много добре върви слънчогледът. Ако сега дъждовете не са твърде обилни и силни, добра реколта ще има и при букета.
В Северозападна България пашата е много добра и това се дължи на обилните снегове през миналата година. Ако се преместим в Средна и Южна България – Стара Загора и Пловдив, там районът на акацията не даде добра паша, но пък колегите са много доволни от обилната паша от липата.
В Бургаско пролетната паша от рапица е била слаба, но пчеларите се надяват да компенсират с липата и слънчогледа. Така че по тези показатели имаме основание за добра година за пчеларите, каквато бе и миналата 2021г., е оценката на Иван Кънев.
Що се отнася до планинските райони – те по принцип всяка година са с малък добив, защото нямат активни, силни паши, каквито дават техническите култури в другите райони на страната, а те осигуряват бурна паша за 2-3 седмици.”
Това, което буди тревога в бранша, е разпродаването на много пчелини още през пролетта. Но се случва не заради лош добив, категоричен е председателят на Сдружение „Пчелари Русе”. Според него хората са уплашени от растящата инфлация, както и от слуховете, че медът от Украйна ще се изкупи и ще се продава на българския пазар. И вероятността да се пусне в търговската мрежа на по-ниска цена от българския мед е голяма. А това означава дъмпинг, удар върху българските производители на мед.
Към момента цената на дребно на българския мед е покачена с 20%, като се говори дори за 27-28% на база миналогодишния мед. В пари това означава, че акацията от миналата година се продава за 15-17 дори 18 лв./кг. Високата инфлация ще принуди много от потребителите да изберат украинския мед. И това е нормално – хората нямат пари и избират по-евтиното.
Така че, когато българските пчелари през октомври теглят чертата на разходите за приключващата пчеларска година, ще се окаже, че не само не са „забогатели”, ами имат големи количества непродаден мед, и то защото цената му е по-висока от украинския.
Според Иван Кънев
основен проблем
за бранша е ниската изкупна цена при търговията на едро - оттам идва несигурността за пчеларите. В същото време големите вериги качват цената драстично. Вече се заговори, че изкупната цена тази година ще е по-добра, но колко по-добра може да бъде при 3,60 лв./л за гориво към днешна дата и растяща инфлация, пита Иван Кънев, председател на Сдружение „Пчелари Русе”.
0 Илия Павлов, производител на майки, „Ферма Павлови”:
„Годината засега е добра. В ход е пашата на слънчогледа. Надяваме се 2022 г. да е успешна за бранша и секторът да се стабилизира. Има още време до приключване на сезона. Рано е да говорим за количества добит мед. Това, което е актуално, е, че през юли трябва да се довърши смяната на старите и негодни майки в пчелина.”
0 Димитър Станчев,биопроизводител на мед от село Индже войвода в Странджа планина, собственик на “Пчеларска ферма Странджа”
„Още е много рано за определяне на пчеларската година, особено при мен, защото кошерите ми са предимно в гората на Странджа планина. Но, да, засега всички показатели са за една добра година. Така че тук чакаме маната за производство на манов мед, който е основен артикул за „Пчеларска ферма Странджа”. Преди 2-3 седмици в района на Странджа паднаха обилни дъждове, което е благоприятно за отделяне на нектар от билки. Но като цяло засега е слабо и предполагам, че конкретно в този район скоро ще секне. От години разчитам на билковата паша, а сега още повече, защото дълго време не е имало такъв хубав дъжд със стопанско значение. Добрата новина е, че благодарение на добивите от 2021 г. и от тези сега ще успеем да възстановим стопанството, защото 3 години преди 2021– и трите лоши, буквално ни провалиха като производители.
А що се отнася за
пазара на мед - ще се усложни,
защото украинските пчелари трябва да избират. Имам колеги пчелари, с които поддържам контакти, а те споделят, че за тях има два варианта като производители на мед: Първият е да си сменят гражданството и се обявят за руски производители на мед, като пререгистрират фирмите като руски. Но ако изберат този вариант, те остават в ограничения руски пазар. А това означава цената да е твърде ниска. Затова повечето избират другия вариант - бързо разпродаване на ниски цени, запазвайки произхода на меда като украински, но вече на европейския пазар. А оттам връзката със световния е една крачка. А за да се избегне дъмпингът спрямо българските производители на мед, трябва да се намеси държавата. Изпадаме в състояние на ликвидност на стоката.
За да се избегне вариантът
производствената цена да е в пъти по-висока от пазарната
трябва да се намери нужният механизъм от държавата. Не се ли предприемат мерки по отношение на цените, зимата инфлацията може да излезе извън контрол.
Например за износ в трети страни БАБХ не може да даде сертификат. Ние, „Пчеларска ферма Странджа”, имаме застъпване на продукция от миналата година, която не можем да продадем като износ, а скоро ще преработваме и продукцията от тази година. Принудени сме да работим в хаос, а той ни коства не само пари, но и загуба на клиенти, обяснява Димитър Станчев. И допълва – продължаваме да работим, нямаме друг полезен ход.
Снимки https://www.facebook.com/beefarmstrandjabg
Коментари