13° C, разкъсана облачност
Имаме отлична продукция, както и добра цена, казва Айхан Хашимов
Ваня ВЕЛИНСКА
С Айхан Хашимов се познаваме от години, писали сме за него, включвали сме мнението му в проблемни материали, свързани с отглеждането на малини и ягоди. И причината е, че той е изключително предприемчив производител, сред иноваторите в сектора е. А поводът за поредната ни среща е демонстрация на напълно нова технология, с която автоматично се управлява подаването на вода и други продукти, като торове например, които се разтварят в нея.
Стремим се да минимизираме рисковете, тъй като това е разковничето на успеха – колкото по-малко рискове имаме, толкова по-добре за нас, съответно по-висок добиви и успешно производство, казва Айхан Хашимов.
С иновативна система, която е съвместна разработка на три български фирми, се доказва, че може да се мисли и работи добре, когато има желание и амбиции. Технологията за първи път се монтира в малинови насаждения.
Наясно сме какви проблеми имаме, а сред тях са и алкалната почва, както и алкална вода, казва още фермерът. А те са
предпоставка за ограничаване на добивите
Ето защо целта ни бе чрез внедряването на една такава система да се регулира поливната вода, която е с рН 8.3, а при ягодите трябва да бъде със стойност 5.5-5.6. С нея решаваме този проблем. Освен това със системата внасяме и продуктите за подхранване, в случая кисели торове, които повишават киселинността на почвата, за да стане рН в рамките на нормалното за културите. Чрез системата не само решаваме проблема с алкалните почва и вода, но и я използваме много по-ефективно. Система кореспондира с датчици, които са разположени на полето и които сигнализират докога да се полива или да се спре, както и кога да започне отново да се подава вода.
Използва се точното количество, което се усвоява от растенията, без да се разхищава. Така напояването се прецезира максимално, което за нас е икономия на вода, която е ценен ресурс. Внасяме по-лесно и торовете, отново без разхищение. С тази капкова система за напояване, която е задължителна за всяко насаждение, имаме някои добавки, с които всъщност
развиваме технологията и я правим много по-ефективна
Разбира се, какви ще са икономическите ползи от системата, ще стане ясно в края на сезона, когато ще се извърши анализ, за да се установи точно какво се е подобрило, какви са предимствата, както и да се направят изводи.
Но каквото и да покажат резултатите, това е супер иновативна техника, която позволява дигитално управление на поливните процеси и торенето. Концепцията напълно се вписва в евродирективата за редуциране до 50% на торовете. Като тук се управляват два фактора - напояване и торене (може да работи и с органични продукти), и то с изключителна икономия на вода и торове.
В стопанството на Айхан Хашимов се отглеждат ягоди и малини, въпреки че тази година са засадени и малко зеленчуци, като основната цел е с тях да се осигури по-продължителна заетост на работниците. Площите с малини са 450 декара, като по-голяма част от тях са предназначени за машинно прибиране с комбайн, а тези с ягоди са 130 декара.
В насажденията действа и център за изпитвания на нови сортове, които са с висок генетичен потенциал. Част и от другите нововъведения, които наблюдаваме в родните малинови насаждения, първо минават през полета на Айхан Хашимов, за да се изпробват дали са подходящи или не. Естествено има и несполучливи опити, но само така се стига и до по-успешно малинопроизводство.
Именно такова е едно от младите насаждения, което плододава втора година. Засадено е с инвитро материал от българска лаборатория. Преди три години на опитно поле се засаждат 5 сорта, които са специално внесени за проба. Тогава също се видяхме с производителя и той сподели, че е харесал тези сортове в чужбина и иска да ги изпробва как ще се представят при нашите условия.
Сега, след три години, се оказва, че
от 5-те сорта само един се е справил успешно,
а другите са изсъхнали.
Сорт Апема се аклиматиза много добре към нашите условия, разяснява Айхан Хашимов. Дори дава по-добри характеристики, например по стандарт трябва да е с тегло 6-8 г, а при нас тежи до 14 грама. Сортът е с много добри качествени показатели – вкусен и ароматен, намира много добър прием. Има изключително голям потенциал – бере се няколко пъти. Например миналата година последната ни беритба беше на 21 ноември, тъй като падна слана, температурата беше минус 4 градуса. По растенията обаче имаше още цветове.
Това лято имаше по-високи температури, доста над обичайните, затова по плодовете на малините има слънчев пригор, дори се наблюдава и по Апема, сорт, който по принцип много рядко се поврежда. Причината са не само по-високите температури, но и липсата на полъх, който да разклаща растенията и да пречи да се нагряват продължително време на едно и също място. Разбира се, плодовете с пригор отиват за преработка, което е в ущърб на фермера, тъй като цената им пада. Но
производството на дребноплодни видове е изключително рисково
и ежегодно има проблеми от различно естество, които го съпътстват. Това са плодове, които искат много грижи, необходимо е много бързо да се реагира при евентуален проблем, разбира се, както и незабавно да се реализарат. А да не забравяме и променливия пазар.
Зависими сме от европейските и световните пазари, затова се интересуваме, разяснява Айхан Хашимов. Ние сме малки производители, имаме ограничена реализация в България. Като цяло произвеждаме в две направления – за прясна консумация и за фабриките, които замразяват или преработват.
При малините три страни са фактор в производство – Чили, Полша и Сърбия. В Чили вече три последователна години добивите намаляват и има отлив от производството, показва статистиката. Фермерите се насочват към отглеждане на боровинки, тъй като са по-доходни. По-малките количества отиват предимно за американския пазар, дори не успяват да покрият нуждите му. Тази година в Полша и Сърбия през зимата имаше сухи студове, които увредиха малините и ягодите, а преди няколко месеца имаше урагани и градушки, които нанесоха поражения в насажденията. Така че се предполага, че те ще произведат около 30% по-малко от стандартното производство, което имат. Всички тези фактори допринася
тази година цената на малината да е висока
Хладилниците изкупуват индустриалната малина за около 4 лв., за прясната се дават 6-7 лв., което е добра цена, признават производителите. Разбира се, няма никакви гаранции, че догодина тя ще е същата.
Безспорно тази година е милинарска, казва Айхан Хашимов. Растенията се развиха много добре. Ранната малина даде добра продукция като плод, лятната също, добри са очакванията и за късната. За производителите е облекчение, че цената е по-висока от обичайната. За сериозни печалби, няма как да говорим. Но, разбира се, печалба трябва да има. Без нея няма бизнес. Според мен обаче 20, дори 30% от печалбата трябва да се инвестира в иновации, технологии, което ще ни позволи да се развиваме.
Според фермера като цяло производството на ягоди и малини в България изостава с поне 10-15 години от това, което се прави в Европа например. С оглед на климатичните условия и всички други проблеми, с които се сблъскват българските производители, имаме доста да наваксваме, казват самите те. Затова и от Българската асоциация на малинопроизводителите си поставят за задача
да залагат на иновации и съвременни технологии
Трябва да работим за подобряване на това производство, за да постигнем един нормален европейски стандарт, казва Айхан Хашимов. Защото самото членство на България не означава само да консумираме европейски продукти, но също и да продаваме нашите хубави и качествени ягоди и малини в Европа.
Сред подобряване на работата в сектора е и автоматизацията на производството чрез въвеждането на машинно бране на плодовете. Част от сортовете, които се реколтират у нас обаче не са подходящи за прибиране с комбайн. Това налага да се внедряват нови сортове.
Водим преговори с фирма, представител на Университета във Вашингтон, който произвежда нови сортове малини, споделя иновативните си идеи фермерът. Още тази година ще внесем сорт, който е изцяло предназначен за машинно бране. В момента тези сортове, които берем като летни малини, са произведени там през 80-те години, а новият сорт е въведен в Америка преди 8 години. В преговори сме от 4 години за техните нови сортове за механизирано бране, тъй като са по-твърди, по-лесно се отделят, по-едри са.
Говорим за добиви от 900 кг/дка,
а със старите сортове около 500 кг/дка, т.е. разликата е почти двойна. По-следващата година пък се надяваме да внедрим съвсем нов сорт – селекциониран само преди две години. От наша гледна точка това е голям успех – да засаждаме тези сортовете на нашите полета. Освен това имаме договорка с фирмата, която произвежда машините, да пригодят техниката към нашите условия. Така ще се постигне едно по-добро бране, съответно по-добро качество на плодовете. А следващата стъпка е да произвеждат машини и в България.
Коментари