10° C, облачно
Пропарването се препоръчва за справяне с по-упорите болести, неприятели и плевели
Ваня ВЕЛИНСКА
Изключително екстремното време, което наблюдаваме през последните години, прави отглеждането на зеленчуци, а и ягодоплодни видове в парници и оранжерии все по-атрактивно. В най-модерните от тях засаждането на културите се извършва в пластмасови контейнери и торби, в специални фабрично обеззаразени торопочвени субстрати. В преобладаващите у нас култивационни съоръжения обаче отглеждането става в почва. А това автоматично прави производството рисково, тъй като в почвата се намират изключително опасни болести и неприятели, които лимитират добива. Затова и обеззаразяването на почвата в парниците и оранжериите е важна част от добрите практики. За съжаление повечето от използваните допреди няколко години методи не се прилагат, тъй като някои продукти вече са забранени за употреба. Освен това интересът към биологичните храни, както и производство с по-малко химия става все по-популярно и търсено, още повече когато става въпрос за зеленчуци и плодове. Така че науката търси ефективни практики, с които
почвата да се поддържа чиста от зарази
Най-често срещаните почвени патогени, които нанасят сериозни поражения по културите, отглеждани в оранжерии и парници, са видовете от родовете Pythium, Phytophthora, Verticillium, Fusarium, Rhizoctonia и някои други.
Те имат различен начин на развитие. Например род Pythium се развива сапрофитно, образувайки мицел, който формира различни спори, които се разпространяват на 2-10 см дълбочина. При оптимални условия патогените могат да се развиват неограничено като мицел, а също и върху органични субстрати, които се намират в почвата.
Някои патогени от род Verticillium се запазва в почвата като мицел в растителните остатъци за повече от 15 години. Те са полифаги, т.е. нападат много културни растения, както и диви видове.
Род Fusarium се разполага в почвата на 80 см дълбочина. За разлика от него Rhizoctonia, чиито патогени причиняват сечене, кореново гниене, базично стъблено гниене, загниване на плодовете и други, се развива предимно в повърхностния почвен слой. Запазва се в почва, компост и заразени растителни остатъци като мицел. Развива се и сапрофитно в почвата, без да е необходим даден гостоприемник.
Както казахме доскоро тези патогени
се контролираха основно чрез химични средства
Наред с предимствата този метод имаше и редица недостатъци – основно придобиване на резистентност от вредителите спрямо използваните активни вещества, както и липса на селективност по отношение на полезната микрофлора.
Напоследък все по-често в практиката започват да се използват физичните методи, към които спадат пропарване, соларицазия, както и биофумигация.
В миналото у нас основно са се прилагали физичните методи за обеззаразяване на почвата в парниците и оранжериите. През последните години се налагат химичните способи, които имат бърз ефект и се прилагат сравнително лесно.
Новите насоки в земеделието предопределят все по-щадящи практики, които ще се прилагат както на открито, така и в култивационни съоръжения.
Какво представлява пропарването на почвата?
Най-просто казано това е метод, чрез който с помощта на високи температури се контролират различни вредители, намиращи се в почвата. Трябва да се има предвид обаче, че отделните видове се повлияват от различни градуси. Така например при температура над 50 градуса загиват нематодите и оомицетните гъби, над 60 градуса – бактерии и повечето гъби, над 82 градуса – плевели, бактерии, вируси и насекоми, над 93 градуса – вирусът на тютюневата мозайка, краставични вируси и по-устойчивите плевелни семена.
Безспорно пропарването е скъп метод, ето защо той се препоръчва в случаите, когато
почвата е силно заразена с почвени патогени
Този метод се справя с проблеми като растителни остатъци от краставици, които са заразени със зелена краставична мозайка или домати, нападнати от тютюнева мозайка, съветват експертите.
Освен че пропарването се справя безкомпромисно с редица причинители на болести, неприятели и плевели, той е изключително безопасен и не оставя вредни остатъци, няма и карантинен срок до следващата култура.
Пропарването на почвата с прегрята пара може да се направи в различни варианти:
* С помощта на тръби, които се поставят на определена дълбочина в почвата.
* С плуг, брана или друга агротехника.
* Чрез нагнетяване на прегрятата пара под полиетилен.
У нас в практиката се е наложил третият вариант, който
дава възможност парата правилно да се разпределя,
както и да проникне до определена дълбочина, за да може да се прояви ефектът й. Задължително е преди това почвата в култивационното съоръжение да е изорана на дълбочина 25-30 см и продълбочена на 45-50 см.
Две са важните препоръки, които не трябва да се пренебрегват:
1. Почвата не бива да се фрезова, тъй като при пропарването на повърхността ѝ се образува кал, която пречи на парата да проникне на дълбочина.
2. Преди пропарването почвата трябва да е суха – около 60% ППВ, защото заради голямата топлоемкост на водата по-трудно става затоплянето й до необходимите градуси.
Разбира се, специалистите отчитат и някои недостатъци не метода:
* Слаба селективност към полезната макрофлора.
* Увеличаване на токсичните вещества от някои соли – манганови, амонячен азот и нитрити.
* Бързо разлагане на органичната материя, което води до натрупване на амоняк, въглероден диоксид и други фитотоксични вещества.
* Разтваряне на неорганични съединения.
* Промяна на разтворимостта и усвояемостта на хранителните вещества в почвата.
Въпреки това методът има своето място, както казахме, при силно заразени почви, където трябва да се справи с широк инфекциозен фон от вредители.
Почвената соларизация е метод, при който се използва слънчевата енергия за борба с почвените вредители. У нас методът е познат отдавна, но се ползва ограничено основно
в летните месеци – юни, юли, август, септември
Почвената соларизация стъпва на факта, че повечето почвени патогени са мезофилни, т.е. те не могат да се развиват при температура над 37 градуса. Почвообитаващите микроорганизми обикновен оса по-толерантни към температурата и обикновено преживяват по-високи градуси. Чрез промените, които се получават в соларизираната почва, се осъществява и един вид биологична борба, казват специалистите. Освен това в почвата настъпват известни биологични, физични и химични процеси, които водят до по-благоприятен растеж и развитие на растенията.
Няколко са факторите, от които зависи
соларизацията да постигне търсения ефект:
структура на почвата, въздушна температура, почвена влажност, продължителност на деня, интензитет на слънчевата светлина, дебелина и прозрачност на фолиото.
* Почвата трябва да е влажна и много добре обработена, включително продълбочена на 50 см. Извършва се и фрезоване, за да се получи гладка повърхност. Накрая се покрива с полиетиленово платно.
* Влажността на почвата да е около 60-70% от ППВ, като тя се поддържа през целия период на соларизация. Разбира се, тя не е постоянна, тъй като през деня при нагряването на повърхностния почвен слой, той става по-сух за разлика от почвата в дълбочина. През нощта е обратно.
* Почвената температура е основен фактор, който се контролира със специална система.
Наблюдават се различните почвени слоеве
– от 5 см до 40 см дълбочина, както и въздушната температура – вътре и извън оранжерията.
* Интензивността на слънчевата радиация зависи от географското местоположение на района и върху нея не може да се оказва влияние. Най-подходящи месеци за соларизация в България са юли и август, тъй като през тях процентът на слънчевите часове и най-голям.
* За соларизация могат да се използват различни видове полиетиленови покрития, които може да са прозрачни, плътни, единични, двойни, по-тънки или по-дебели, както различно оцветени.
Соларизацията е лесен за прилагане метод, който не изисква и много средства, в пъти по-евтин е от останалите. При него няма силна намеса в биологичното равновесие, което го прави по-щадящ за средата.
Може да се включи в интегрираната растителна защита, като успешно се намаляват дозите на пестицидите при съвместното им използване.
Коментари